Решение № 15687 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2012 г.

Решение № 15687 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 664 от 03.05.2012 г., постановено по административно дело № 18/2012 г. на Административен съд - Благоевград, е отхвърлена жалбата на Калина Иванова Георгиева от гр. Банско против решение № Б-24/25.11.2011 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Благоевград. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Калина Иванова Георгиева. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, аргументи за което са изложени и в постъпила по делото писмена молба, депозирана от пълномощника му адв. Картунова. Исканията са за отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на делото по същество, като се обяви нищожността на решението на директора на РУСО - Благоевград и потвърдените с него разпореждания. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (Районно управление "Социално осигуряване") - Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното пред Благоевградския административен съд решение № Б-24/25.11.2011 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Благоевград, са потвърдени разпореждане № 014-01-150-3/11.08.2011 г., с което е прекратено парично обезщетение за безработица, разпореждане № 014-01-150-4/11.08.2011 г., с което е отменено отпускането на парично обезщетение за безработица, и разпореждане № 014-01-150-5/11.08.2011 г., с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица, издадени от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при РУСО - Благоевград. Решението на първоинстанционния съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Благоевград (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Благоевградския административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че процесните административни актове са издадени от компетентни органи в изискуемата от закона форма с излагане на фактически и правни основания за издаването им, при правилно приложение на материалния закон и отсъствие на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) за незаконосъобразност на актовете. Противно на твърдяното от касаторовия повереник в допълнително представената молба по делото, процесните разпореждания са издадени от компетентен орган - издалото ги длъжностно лице е било надлежно оправомощено да го стори със заповед № 979/30.12.2003 г. на директора на РУСО - Благоевград, а нормата на чл. 54ж от КСО не изключва правомощието на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, да отменя с ново разпореждане издадените вече разпореждания за отпускане на парично обезщетение за безработица. Такава възможност за длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО изрично е уредена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че по отношение Калина Георгиева не е била налице втората от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Макар и да не е упражнявала трудова дейност по смисъла на Кодекса на труда, тя е престирала определен трудов резултат по граждански договор, през времето на регистрацията й като безработна - през месеците март и април 2011 г., за който е получавала месечно възнаграждение в размер над една минимална работна заплата (жалбоподателката е подписала формуляри за отчитане на свършената работа през март и април 2011 г.). За този период не е имала правото на парично обезщетение за безработица, защото е подлежала на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, което я изключва от кръга на лицата по чл. 54а, ал. 1 от КСО. При така установеното без правно значение за изхода на спора се явява това, че срокът на договора е изтекъл и Георгиева не е подписала анекса от 01.11.2010 г., защото гражданският договор е неформален и писмената му форма не е форма за действителност, а форма за доказване. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,