Решение № 91 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11873/2008 г.

Решение № 91 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11873/2008 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово срещу решение № 75 от 5.08.2008 г. по адм. дело № 106/2008 г. на Габровския административен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че Кънчо Иванов Пенев от гр. Трявна е бил на работа в "Трема" АД (в несъстоятелност) - гр. Трявна като пазач въоръжена охрана. Със заповед № 123 от 17.04.2006 г. трудовото му правоотношение е било прекратено, но считано от 01.05.2006 г. На 26.04.2006 г. е подал молба да бъде отново назначен считано от 03.05.2006 г. като пазач въоръжена охрана в друго търговско дружество - "Такеа" ЕООД, гр. Трявна. Молбата му е била уважена и на 27.04.2006 г. Кънчо Иванов Пенев и "Такеа" ЕООД сключили безсрочен трудов договор с уговорката, че работникът ще постъпи на работа в 7-дневен срок от предоставяне на екземпляр от този трудов договор и уведомлението до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) по чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ за трудовия договор е постъпило и той е бил регистриран в ТД на НАП още същия ден - 27.04.2006 г. На 30.04.2006 г. са му били връчени от работодателя екземпляр от трудовия договор и заверено уведомление и на 2.05.2006 г. Кънчо Иванов Пенев е постъпил на работа - обстоятелства, които е удостоверил с подписа си върху трудовия договор. В същото обаче е издадена и заповед № 19 от 30.04.2006 г., с която Кънчо Иванов Пенев е назначен на длъжност "пазач" и е посочено, че ще постъпи на работа на 03.05.2006 г. На 28.06.2006 г. Кънчо Иванов Пенев е подал заявление вх. № 7277 от 28.06.2006 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). Не е попълнил редът "не се осигурявам от. . . " в декларацията, инкорпорирана към заявлението, но въпреки това то е било прието за редовно и с разпореждане № 15 от 14.07.2006 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - Габрово е отпуснало исканата пенсия, считано от 01.05.2006 г. (първоначално в минималния размер по чл. 70, ал. 7 КСО, а след това с разпореждане № 35 от 21.09.2006 г. е отпуснало пенсията в пълен размер от същата начална дата - 1.05.2006 г.). На 1.02.2007 г. Кънчо Иванов Пенев подал ново заявление (вх. № 1454 от същата дата), с което поискал да бъде изменена пенсията му за осигурителен стаж и възраст като се вземе предвид новия осигурителен стаж, придобит от него в "Такеа" ЕООД. В доклада за осигурителен стаж, изготвен на 5.02.2007 от служител на РУСО - Габрово, е посочено прекратяването на трудовото правоотношение с "Трема" АД от 1.05.2006 г. и започването на ново трудово правоотношение с "Такеа" ЕООД от 2.05.2007 г., но въпреки това с разпореждане № 120 от 9.03.2007 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е изменило пенсията на Кънчо Иванов Пенев, като е зачело придобития от него нов осигурителен стаж. На 14.02.2008 г. Кънчо Иванов Пенев подал ново заявление (вх. № 2028), с което отново поискал да бъде преизчислен размерът на пенсията му, като му бъде зачетен придобития от него нов осигурителен стаж. При обработката на новите данни този път било установено обстоятелството, че прекратяването на трудовото правоотношение с "Трема" АД, считано от 01.05.2006 г., веднага е било последвано от ново трудово правоотношение с "Такеа" ЕООД, започнало от 2.05.2006 г. Били изискани трудовия договор с "Такеа" ЕООД и копие от ведомостта за заплатите за м. май 2006 г., от които било установено, че за м. май 2006 г. Кънчо Иванов Пенев има начислено трудово възнаграждение за 21 работни дни, т. е. за м. май 2006 г. няма нито един ден, през който осигуряването да е било прекъснато. Изводът от тези данни е, че пенсията е била отпусната с начална дата 1.05.2006 г. в нарушение на правилото по чл. 94, ал. 1 КСО, според което пенсията за осигурителен стаж и възраст се отпуска от датата на прекратяване на осигуряването. Поради това с разпореждане от 14.03.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отменило разпореждането от 21.09.2006 г. и е отказало да отпусне, а след това и да преизчисли исканата от Кънчо Иванов Пенев пенсия за осигурителен стаж и възраст. А с разпореждане от 27.03.2008 г. е разпоредило Кънчо Иванов Пенев да възстанови със законната лихва недобросъвестно получената пенсия в общ размер (главница и лихва) 5974, 96 лв. С жалба вх. № П-01/37 от 14.04.2008 г. Кънчо Иванов Пенев е оспорил пред директора на РУСО - Габрово законосъобразността на тези две разпореждания. С решение № 36 от 13.05.2008 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че "в заявлението (с което е поискано да бъде отпусната пенсия) е инкорпорирана декларация с текст "не се осигурявам от. . . ", която не е била попълнена от лицето, поради което длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 КСО е възприело същата като направена в смисъл, че деклараторът не се осигурява". В случая според директора на РУСО било налице затаяване на истина от страна на Кънчо Иванов Пенев и това обстоятелство го прави недобросъвестен по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. Този извод не можел да бъде променен, според директора на РУСО, от действията на длъжностното лице в ТП на НОИ, тъй като те по никакъв начин не влияят върху субективното отношение на дееца към извършеното деяние. Сезиран с жалба от Кънчо Иванов Пенев, Габровският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател (директора на РУСО). За да постанови този резултат е приел, че в случая е налице прекъсване на осигуряването - на 1 и 2 май 2006 г. Този извод на Габровския административен съд е неправилен, но постановения от него краен резултат - отмяна на решението на директора на РУСО - е правилен по следните съображения: Пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт - чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Подаденото от Кънчо Иванов Пенев заявление вх. № 7277 от 28.06.2006 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е било попълнено точно върху такава бланка - образец УП-1. Щом като управителят на НОИ е одобрил образец на заявление, в което е инкорпорирана декларация, че осигуряването е прекъснато, длъжностното лице, което приема заявлението и документите, както и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО са длъжни да следят дали заявителят е попълнил тази декларация. Ако тя не е попълнена - да поканят заявителя в определен от тях ден и час (или още при подаването на заявлението, ако липсата на декларация бъде установена при приемането му) да попълни декларацията. Само при надлежно попълнена декларация с неверни данни може да се приеме, че заявителят е бил недобросъвестен. При липса на такава декларация и при бездействие на длъжностното лице при РУСО недобросъвестността следва да бъде установена с други доказателства. В случая такива други доказателства липсват. Вярно е, че удостоверяването, че Кънчо Иванов Пенев е започнал работа на 2.05.2006 г., е приподписано от него, но това може да се дължи и на непроявено внимание при полагането на подписа за точното съдържание на удостоверяването. Затова решаващото доказателство за недобросъвестност при подаването на заявлението може да бъде само попълнена декларация с невярно съдържание. В случая такава декларация няма. Въобще няма деклариране. Ако длъжностното лице при РУСО - Габрово бе изпълнило задължението си по чл. 1, ал. 5 НПОС да не приема заявление с липсваща декларация за прекратено осигуряване, може би резултатът щеше да бъде друг. Неоснователно е направеното в реплика в съдебно заседание на 18.12.2008 г. позоваване от процесуалния представител на касационния жалбоподател на реш. № 2352 от 29.02.2008 г. по адм. д. № 11282/2007 г. на ВАС-VI отд., защото двата случая (или двете декларации) са различни. По това дело инкорпорираната в заявлението за пенсия декларация е била "работя в. . . като. . . (не работя", докато в процесното заявление тя е "не се осигурявам от. . . ". Според настоящият състав на ВАС-VI отд. непопълнената декларация "работя в. . . като. . .) не работя" може да се възприеме като имплицитно изразено потвърждение, че лицето не работи, докато непопълнената декларация "не се осигурявам от. . . " съвсем не може да се възприеме като имплицитно потвърждение за прекратено осигуряване, а точно обратното - че лицето се осигурява. Впрочем Габровският административен съд правилно е счел, че процесният случай е идентичен по въпроса за инкорпорираната в заявлението декларация със случая по реш. № 1728 от 14.02.2008 г. по адм. д. № 9534/2007 г. на ВАС-VI отд. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна - оспореното с нея съдебно решение е правилно по своя краен резултат, макар да е постановено въз основа на неправилни мотиви. Затова то следва да бъде оставено в сила. Това съдебно решение обаче или е непълно, или е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на диспозитива. Диспозитивът на решението е: "Отменя решение № 36 от 13.05.2008 г. на директор на ТП на НОИ - Габрово, с което са потвърдени разпореждания №. . . ". При този диспозитив остава открит въпросът каква е съдбата на разпорежданията, потвърдени с отмененото решение на директора на РУСО и кой в крайна сметка ще се произнесе по жалбата на Кънчо Иванов Пенев срещу тези разпореждания (вх. № П-01/37 от 14.04.2008 г.). Според чл. 173, ал. 1 и 2 АПК след като отмени оспорения пред него административен акт съдът или решава въпроса по същество (ал. 1), или изпраща преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая Габровският административен съд не е направил нито едното, нито другото. Поради това следва да изрази ясно волята си по прилагането на чл. 173, ал. 1 АПК чрез поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК или волята си за прилагане на чл. 173, ал. 2 АПК чрез допълнително решение по чл. 176 АПК (искането в жалбата на Кънчо Иванов Пенев е за отмяна на потвърдените от директора на РУСО разпореждания и по това искане няма произнасяне от съда). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,