Решение № 2187 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2017 г.

Решение № 2187 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на РДНСК-Югозападен район и на М. П. И. чрез техните пълномощници срещу решение № 2391/10.04.2017 г. по адм. д. № 12156/2016 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на район "И."-Столична община чрез своя представител намира касационните жалби за основателни. Ответникът по касационната жалба П. Н. И. чрез пълномощника си счита касационните жалби за неоснователни. О. М. Н. И. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Н. И., от гр. С., срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-100/27.10.2016 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, с която по жалба на П. Н. И. и М. Н. И. е оставен в сила акт за узаконяване № 2/10.11. 2015 г. на главния архитект на район "И."-Столична община за "павилион за тестени изделия" в гр. С., ул. "Р. А." .№... на името на М. П. И.. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед и е отменил акта за узаконяване. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Според представена от М. И. декларация процесният "павилион за тестени изделия" е изграден през 2002 г., а за да се узакони, строежът следва да е изграден до 31.03.2001 г. съгласно § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Налице е и влязъл в сила отказ за узаконяване от 28.04.2005 г, поради което искането за узаконяване е недопустимо. На последно място, към момента на издаване на акта за узаконяване - 10.11.2015 г. съсобственици на терена, в който е изграден процесният павилион, са и П. Н. И. и М. Н. И.. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за необосновано и материалнонезаконосъобразно: Съгласно § 127, ал. 2 ПЗРЗУТ строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. От съдържанието на посочената разпоредба следва, че същата е приложима само за строежи по § 184 ПРЗЗИДЗУТ, а това са незаконните строежи, извършени в периода 01.07.1998 г. - 25.07.2003 г. В разрез с тази норма първоинстанционният съд е подвел предмета на делото към друго правно основание - пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ, която разпоредба касае търпимост на незаконни строежи, а не узаконяване, както и друг период на изграждане на незаконните строежи. На второ място, съдът не е установил дали се касае за ново заявление по смисъла на § 127, ал. 2 и ал. 3 ПЗРЗУТ или за производство по § 184, ал. 2 ПЗРЗУТ по смисъла на § 127, ал. 14 ПЗЗУТ. В този аспект съдът не е изследвал въпроса, ако се касае за ново заявление за узаконяване, депозирано ли е същото в срок. В обжалваното решение няма установяване и дали се касае за неприключило производство по § 184, ал. 2 ПЗРЗУТ. В разглеждания смисъл главният архитект на район "И." - Столична община през 2005 г. е изразил становище, че се касае за преместваем обект, а не за строеж, която констатация е опровергана с влязло в сила съдебно решение. Липсват и изложени аргументи какъв отказ е налице- изричен или мълчалив и влязъл ли е в сила през призмата на § 127, ал. 15 ПРЗУТ. На тази плоскост, в зависимост от различните производства за узаконяване на незаконен строеж- ново или неприключило-е наложително да се изследва въпроса чие съгласие е необходимо при двете хипотези, тъй като наличието или липсата на съгласие следва да се преценява в различни моменти. С оглед изложеното релевантните за спора факти не са установени, а касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,