Решение № 7084 от 13.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Т. Станкова, против Решение 13 от 17.01.2022 г., постановено по адм. дело 227/2021 г. на Административен съд (АС) - Търговище, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) 02-250-2600/6847 от 05.08.2021 г., за кампания 2019 г., в частта му, с която са направени намаления в оторизираните суми за плащане, по изрично изброените мерки и схеми, по заявлението на "БИМ АГРО" ЕООД, гр. Търговище и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон - неназначаване на съдебно-техническа експертиза и противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се необоснованост на извода на съда, че оспореното УП не е фактически и правно мотивирано. Оспорва се и извода, че земеделския производител не е подписал протоколите от извършените проверки на място, тъй като процесуалният му представител в съдебно заседание е заявил, че са запознати с данните от същите от индивидуална справка в системата за електронни услуги, чрез персонална парола. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което се потвърди законосъобразността на обжалваното УП за кампания 2019 г., или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на разноски по делото, както и се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът - "БИМ АГРО" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, представлявано от управителя Б. Митов, чрез пълномощника адв. Е. Митова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните и извърши сам проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС - Търговище е УП с изх. 02-250-2600/6847 от 05.08.2021 г. за кампания 2019 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която по подаденото от дружеството- жалбоподател заявление за подпомагане с УИН: 25/300519/12305 за кампания 2019 г. са направени намаления в оторизираните суми за плащане - по подмярка 13.1/НР 1- намаления в размер на 131.32 лв.; по - подмярка 13.2/НР 2 - намаления в размер на 473.80 лв.; по СЕПП- намаления в размер на 19495.94 лв.; по СПП- намаления в размер на 58.98 лв.; по СПК- намаления в размер на 4655.45 лв.; по Схема за плащания за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания - намаления в размер на 42504.82 лв. Първоинстанционният съд е събрал и подробно е обсъдил представените писмени доказателства, като вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателят "БИМ АГРО" ЕООД гр. Търговище е земеделски стопанин по смисъла на параграф 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Същият е подал заявление за подпомагане с УИН: 25/300519/12305 от 23.05.2019 г. за кампания 2019 г., като е заявил 618 парцела с обща площ от 3143.78 ха, по СЕПП по СПП, по ЗДП, по СКП, по ПНДП, Агроекология и климат (Мярка10), Биологично земеделие (Мярка 11), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2), попадащи в землищата на гр. Антоново, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място]. Установено е по делото, че заявлението на жалбоподателя е избрано за проверка на място за допустимост на декларираните площи, като са приложени съответните заповеди. В докладите от проверките липсва подпис на представител на дружеството, както липсват и доказателства тези доклади да са били съобщени на дружеството. Дружеството е подало възражение срещу писмо с изх. 01-042-2600/418 от 25.10.2019 г., обективиращо резултати от проверките, като във възражението е посочено, че от писмото не става ясно защо част от площите са приети за недопустими. Заявено е искане да се внесе яснота, като се посочи причината, поради която конкретно посочените във възражението площи са приети за недопустими за подпомагане. Подадено е и възражение с вх. 01-322-2600/8326 от 05.11.2019 г., както и с вх. 01-042-2600/418#1 от 14.11.2019 г., касаещо 32 парцела. По повод възраженията е извършена контролна проверка за резултатите от която жалбоподателят е уведомен с УП с изх. 01-042-2600/418 от 20.02.2020 г., като са посочени 18 парцели, за които са установени несъответствия и е извършена промяна на данните в докладите от съответната проверка. В писмото са цитирани само номерата на парцели, без други данни за местонахождение, както и за причините, довели до корекциите. Като краен резултат в административното производство е издадено оспореното УП. В процесното УП като фактически констатации са посочени само вида на програмите, схемите, мерките и подмерките по отношение на които се правят намаленията, размерите на исканите суми по тях, размерите на намаленията и размерите на оторизираните суми. Мотиви на органа относно направените намаления се твърди, че се съдържат в колона 3 от Таблица 1 на УП. Като правни основания за извършване на намаленията в същата колона освен данни за сумите на намаленията са посочени общо обстоятелствата относно проверки на площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция ("финансова дисциплина"), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) Ме 1306/2013 и член 8, §. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013; Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията; Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията. При така установените данни от фактическа страна, от правна решаващият съд е приел, че обжалвания индивидуален административен акт е издаден от материално компетентен орган, при регламентирана в закона възможност за делегиране на правомощия, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и при надлежно оправомощаване, съгласно Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., но при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в писмото липсват конкретни фактически констатации на органа за кои конкретно БЗС площите са недопустими поради неотстранени застъпвания, за кои БЗС площите са недопустими поради излизането им извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен за 2019 г., както и въз основа на какви правни аргументи тези площи за приети за недопустими за подпомагане. Съдът е посочил, че представеното по делото Придружително писмо с вх. 1712/01.09.2021 г., с което е представена преписката в съда, и в което се съдържат фактически и правни констатации и изводи на административния орган, е издадено след издаването на оспореното УП и не е част от административната преписка по неговото издаване, съответно не може да се цени като мотиви на органа, съдържащи се в документ от преписката. Съдът е посочил, че в оспорената част на УП липсва яснота относно волята на органа - при какъв механизъм са изчислени размерите на намаленията за всяка една от мерките поотделно, коя от изброените в колона 3 хипотези органът приема, че е налице и прилага за всяка една от посочените програми, схеми и мерки, поотделно. Липсват обсъждане и мотиви относно подаденото възражение с вх. 01-042-2600/418#1 от 14.11.2019 г., с което не е спазен и чл. 35 от АПК. Неизписването на всички фактически основания, въз основа на които органът е извел своите изводи и наличието на неяснота относно дадената от административния орган правна квалификация на определените като недопустими площи водят не само до ограничаване на правото на защита на адресата на УП, но и до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка за съответствието на волята на органа с материалния закон. Недопустимо е мотивите да бъдат допълвани едва в хода на съдебното производство. Освен това, въпреки дадените от съда указания относно разпределението на доказателствената тежест, задължения за доказването ответник не е ангажирал доказателства, че докладите от извършените проверки на място са подписани от представител на оспорващото дружество или че същите са надлежно съобщени, с което е извършено и нарушение на изискванията на чл. 26б, ал. 4 от ЗПЗП. В обобщение, съдът е приел, че оспореното УП е незаконосъобразно и по изложените съображения е постановил обжалвания понастоящем резултат - отменил е УП и е изпратил делото като преписка за ново произнасяне на компетентния административен орган. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че изводите на съда са необосновани. В съответствие с обсъдените доказателства съдът е изградил коректни изводи относно фактите по делото, съответно правилно ги е подвел под приложимите правни норми. Несъстоятелно е възражението в касационната жалба, че съдът се е позовал на липсващи писмени доказателства, които не е поискал да бъдат представени от касатора. Съдът е постановил нарочно определение 408 от 28.10.2021 г., с което е разпределил и указал доказателствената тежест, като изрично е задължил на основание чл. 170, ал. 1 от АПК административния орган, конституиран като ответник в производството да докаже фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт, както и че същият е издаден при спазване на всички процесуални правила. Правилен е изводът на съда, че непосочването на фактическите основания, въз основа на които административният орган е извел своите изводи и наличието на неяснота относно правната квалификация на определените като недопустими площи, водят не само до ограничаване на правото на защита на адресата на административния акт, но и до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка за съответствието на волята на органа с материалния закон. Не може да се възприеме възражението в касационната жалба, че съдът не е отчел, че данните за двойно декларирани площи се разрешават автоматично в ИСАК. Посоченото не освобождава административния орган от задължението да посочи и обоснове фактически и правно това основание за отказ от финансиране. Недопустимо е мотивите на административния акт да бъдат посочени едва в хода на съдебното производство, чрез излагането им в съпроводителните писма до съда. В случая не може да се приеме, че са налице обстоятелства, към които може да бъде отнесено разрешението, дадено с ТР 16/1975 г. на ВС, ОСГК, Правилно съдът е приел, наличието на порок по чл. 146, т. 2 от АПК. Обосновани са и изводите на съда, че оспореното УП е издадено при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно неспазване на чл. 26б, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съгласно който проверяващите изготвят доклад за извършената проверка на място, който се подписва от тях и от проверяваното лице или негов представител. В случая категорично е установено по делото, че докладите от извършените проверки не са подписани от представител на дружеството, липсват и доказателства за тяхното съобщаване. Изискването на закона е ясно и е ирелевантно обстоятелството, сочено в касационната жалба, че земеделският производител може да бъде запознат с данните от проверките чрез системата за електронни услуги, чрез персонална парола. Независимо от това, както и независимо, че може да е бил предварително уведомен за предстоящата проверка на място, същият следва да бъде запознат с доклада от проверката, което следва да е удостоверено с негов или на упълномощено от него лице подпис. Задължителността на условието за запознаване на кандидата със съдържанието на доклада се потвърждава и от изречение второ на чл. 26б, ал. 4 от ЗПЗП, съгласно който в случай на отказ от страна на земеделския производител да подпише доклада, това обстоятелство следва да се удостовери с отбелязване, направено от проверяващите. Правилен е изводът на съда, че е налице нарушение, съответно е налице и порок по чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с несъобразяване от съда с материалния закон по отношение на Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната спеда - зелени директни плащания, тъй като посочените в касационната жалба обстоятелства не се съдържат като фактически и правни основания в обжалваното уведомително писмо. Решаващият съд не е имал предмет на проверка, тъй като липсва изразена воля на органа, във връзка с посоченото в касационната жалба. Несъстоятелно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е събрал всички доказателства, за да изгради своето мнение, в това число не е назначил експертиза, която да установи и потвърди данните в УП. Отново следва да се обърне внимание на разпределението на доказателствената тежест, както и се посочи, че процесуалния представител на ответника не е заявил искания за събиране на доказателства, в това число за назначаване на експертиза, съответно подобно искане не е и било отхвърлено от съда и не е налице нарушение, още по-малко съществено процесуално нарушение, което да се е отразило на правото на защита на ответника в първоинстанционното производство, понастоящем касатор. По изложените съображения, настоящият състав приема, че постановеното съдебно решение е правилно, не са налице нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева, действително внесена сума за един адвокат, установена с договор за правна защита и съдействие 5 от 09.02.2022 г. Сумата е съобразена с фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерна, като възражението на касатора е неоснователно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,