Решение № 465 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13707/2009 г.

Решение № 465 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13707/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Велика Георгиева Костова от гр. Бургас срещу решение № 937/25.08.2009 г. по адм. д. № 1738/2008 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № з-3331/14.11.2006 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" Бургас (към момента - директор Областна дирекция на МВР). Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че заповедта за налагане на принудителни административни мерки по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност на директора на ОДП Бургас е издадена при условията на обвързана компетентност, по искане на публичен изпълнител удостоверяващо размера на вземането срещу длъжника, което не е обезпечено с активи. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателката, че не е носител на задължението на ЕТ "Великон - Велика Костова" по данъчно ревизионния акт, тъй като е прехвърлила предприятието на друго лице, като съдът се е позовал на солидарността на задължението, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон. Решението е законосъобразно. Със заповед № з-3331/14.11.2006 г. на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС, като заповедта е връчена две години по-късно на 10.11.2008 г. В мотивите на оспорения пред съда акт са обосновани предпоставките за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС, искане от публичен изпълнител при НАП, удостоверяване на наличие на задължение над 5000 лв. по данъчно ревизионен акт № 966/28.06.2006 г. на ТД Бургас и липса на представено обезпечение. Правилно е прието от съда, че жалбоподателката като физическо лице отговаря солидарно за задълженията на едноличния търговец, независимо, че е прехвърлила предприятието преди издаването на данъчноревизионния акт. За издаване на заповед по чл. 75, т. 5 от ЗБДС е достатъчно мотивирано искане на публичния изпълнител при НАП. Съгласно 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност не се разрешава напускане на страната на лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 б. "а" от ДОПК, който предвижда, че публичният изпълнител при Националната агенция по приходите може ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите да поиска от органите на МВР да не разрешават на длъжника напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. Жалбоподателката не е твърдяла задължението да е погасено към момента на издаване на заповедта от нея като солидарен длъжник или от предприятието на едноличния търговец, което е прехвърлила. Няма твърдение задължението да е погасено и последствие, което не е основание и за отменяне на заповедта, тъй като наличие на задължение се преценява към момента на издаването на акта. Член 182, ал. 6 от ДОПК предвижда, че при погасяване на задължението или при предоставяне на обезпечение в размера на главницата и лихвите, органът по ал. 1 е длъжен да поиска служебно прекратяване на мерките по ал. 2, т. 2, буква "а". Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че не отговаря за задължението, тъй като преди издаването на акта установяващ публично задължение ДРА № 200966/14.03.2006 г., с решение от 09.03.2006 г. на Окръжен съд Бургас е вписано прехвърляне на предприятието на друго лице Ангел Боянов и страна по образуваното изпълнително дело № 567/2008 г. за събиране на публично вземане е ЕТ "Великон - Велика Костова-Ангел Боянов", представлявано от Ангел Боянов. По силата на закона чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, при прехвърляне на предприятие, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, поради което искането на публичния изпълнител при НАП по чл. 182, ал. 2 т. 2, б "а" е насочено срещу длъжник по публичното задължение. Не е имало доказателства за изплащане на публичното задължение при издаване на заповедта, поради което административният орган не е следвало да проверява евентуалното изплащане на задължението. След като изпълнителното дело е образувано през 2008 г., очевидно, че задължението не е било погасено през 2006 г., когато е издадена заповедта. Възражението на жалбоподателката, че не е уведомена за искането на публичния изпълнител, не е основание за отменяне на обжалваната заповед и не съответства на данните по преписката. Представено е писмо изх. № 28543/08. ХI. 2006 г. адресирано до жалбоподателката, с което на основание чл. 26 АПК е уведомена за направеното искане на НАП - ТД Бургас, което писмо е получено с обратна разписка от съпруга й. Неоснователни са доводите, че в обратната разписка не е посочено името на съпруга и че писмото е подписано от заместник -директора на ОДП Бургас. При положение, че задължението е било погасено преди искането на публичния изпълнител или преди издаване на заповедта на директора на ОДП Бургас, жалбоподателката е могла да представи доказателства в съдебното производство, каквито не са налице. Не са налице твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението е постановено в съответствие с материалния закон. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, не се установяват основания за отменяне на обжалваното решение. Воден от изложеното, Върховният административен съд