Решение № 9059 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1304/2009 г.

Решение № 9059 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1304/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Любен Стоилов Кирилов от град Перник против решение от 18.12.2008 година, постановено по адм. дело № 677/2008 г. по описа на Административен съд (АС) - град Перник. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответникът - директорът на Областна дирекция (ОД) на МВР - град Перник, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. АС - град Перник е установил, че със заповед № 1137/11.11.2008 г. на директора на ОД на МВР Перник на Любен Стоилов Кирилов е била наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Като основание за нейното издаване е посочено искане за налагане на мярката от 04.11.2008 година на Агенцията за държавни вземания - Регионална дирекция София за наличие на задължение над 5000 лева на "МИБУ" ЕООД, на което Кирилов е управител. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. АС е изложил съображения, че жалбоподателят е бил управител на "МИБУ" ЕООД със седалище град Перник, което дружество има непогасени задължения в размер над 5000 лева, за които не е представено обезпечение. Представено е удостоверение от 18.11.2008 година на Агенцията по вписванията, от което се установяват вписани промени в дружеството, като към посочената дата е вписан нов управител - Жоро Светославов Николов. По същество съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е налице основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Любен Стоилов Кирилов в качеството му на управител на "МИБУ" ЕООД попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2а и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Предвидената в чл. 182, ал. 2, т. 2а от ДОПК ограничителна мярка не прехвърля отговорността за задължения на търговското дружество към лицата, които го управляват, но чрез нея законодателят ангажира отговорността на тези лица по погасяване на задълженията. Според административния съд са били налице кумулативно предвидените в чл. 75, т. 5 предпоставки за налагане на принудителната административна мярка: 1. парично задължение към държавата; 2. установено с влязъл в сила акт на компетентен орган или по съдебен ред; 3. размерът на което е над 5000 лева и 4. качеството на длъжник или на член на контролен или управителен орган на длъжника юридическо лице. Съдът е приел, че не е представено обезпечаване вземането, и по тези съображения е отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно, като постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон и е необосновано, поради неправилно интерпретиране на събраните по делото доказателства. Нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС (в редакцията й на ДВ, бр. 29 от 31.03.2003 г. изм. ДВ, бр. 105 от 2005 г.) предвижда задължително налагане на забрана за напускане на страната на данъчно задължени лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК, ако задължението е по-голямо от 5000 лева и не е представено надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвата, органът по ал. 1 може да поиска от органите на МВР да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните и управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. Разпоредбата на чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от ДОПК предвижда, в случаите, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети, да се направи искане до органите на МВР да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. В случаите, когато данъчното задължение е на юридическо лице, мярката може да се приложи по отношение на лицата, членове на контролните или управителните му органи. При наличието на искане от данъчните власти за налагане на ограничение за напускане на страната на лице с публично задължение над 5000 лева или в големи размери, административният орган е длъжен да се произнесе, като подведе установените по преписката фактически обстоятелства под нормативния състав на чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. Ако законовите изисквания не са изпълнени, органът следва да откаже налагането на принудителната мярка. В случая няма основание за ограничаването на Любен Стоилов Кирилов поради наличието на публични задължения в големи размери на управляваното от него търговско дружество, тъй като той е бил освободен от управителния орган на дружеството още преди започването на административното производство. С освобождаването на жалбоподателя от управителните органи на дружеството, неговите задължения са преминали към новия собственик и управител на дружеството, който носи отговорност и може да бъде ограничен с прилагането на принудителна административна мярка по искане на данъчните органи, ако не е погасил задължението на длъжника или не е представил обезпечение. Налагането на ограничение за напускане на страната на членовете на контролните и управителните органи на длъжника има за цел да обезпечи погасяване на задълженията, а тази цел не може да бъде постигната, ако се ограничи правото на лице, което не взема решения, свързани с управлението на дружеството. Поради това касационната инстанция приема, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, и вместо него следва да постанови друго, с което да реши спора по същество, като отмени заповед № 1137/11.11.2008 година на директора на ОД на МВР Перник. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от касатора за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за пълномощника му. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение