Решение № 3288 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2017 г.

Решение № 3288 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 39 от 20.03.2017 г., постановено от Административен съд Сливен по адм. д. № 329/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява искане за отмяна на решението и постановяване на друго решене по същество на спора, с което да бъде отменено оспореното уведомително писмо. Заявява искане за присъждане на разноски по делото, направени пред двете съдебни инстанции. Ответникът заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-200-2600/8168 от 29.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано изцяло финансово подпомагане, като не са оторизирани исканите суми по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 5 083, 19 лева, по Схема за преразпределително плащане /СПП/ в размер на 2 244, 68 лева и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1 в размер на 4 294, 35 лева, и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 8 144, 97 лева. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Спазена е установената от закона форма - актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Съдът е приел, че административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Противно на твърденията на оспорващата страна, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е мотивирано - посочени са приетите за наддекларирани площи, които са индивидуализирани в достатъчна степен, посочени са конкретните фактически обстоятелства, мотивирали административния орган да определи тези площи като наддекларирани, правните основания, въз основа на които при наличие на описаните факти площите са установени като недопустими /наддекларирани/. В уведомителното писмо са посочени правилата, по които са изчислени наддекларираната и санкционираната площ, както и отказа за финансовото подпомагане, и размера на наложените санкции за бъдещ период, в резултат от извършените на земеделския производител проверки. Съдът е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. Правните изводи на решаващия съд са изведени след обсъждане и преценка на събраните в производството доказателства в това число и приетите две съдебно-технически експертизи. По безспорен начин в производството е установено, че от заявените за подпомагане площи в размер на 16, 89 ха, наддекларираните площи са общо в размер на 14, 67 ха, като това са площи, които попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г, одобрен със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. Като е съобразил приложимите регламенти, съдът е стигнал до извод, че при установения процент наддеклариране правилно е отказано изцяло заявеното финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период. По тези доводи административния съд е отхвърлил оспорването и е възложил на оспорващата страна заплащан на разноски по делото. Обжалваното решение е правилно. Като правни основания за постановения отказ са посочени разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площ, която попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г., както и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за парцелите заявени за подпомагане по НР1. Неразделна част от оспореното писмо е таблицата за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последната, заедно с обстоятелствената част от уведомителното писмо, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа с факта, че земята не е включена в специализирания слой. За да бъде отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схемата за преразпределително плащане /СПП/, следва да са налице някое от обстоятелствата по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, като наличието им се установява след извършена административна проверка на подадените заявления съгласно чл. 37 от ЗПЗП. В случая е установено, че част от заявените площи, попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г., поради което не подлежи на подпомагане съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП – основание изрично посочено в словесната част на уведомителното писмо. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че влязлата в сила заповед за одобряване на специализирания слой за релевантната година е обвързваща за административния орган, постановил оспореното уведомително писмо, тъй като съставлява част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Размера на редукцията съставлява установената разлика при пространственото сравнение на заявените площи с референтните парцели от СИЗП. В производството по безспорен начин е установено, че при извършената административна проверка правилно са установени наддекларираните площи. Неоснователни са доводите, че при установеното наддеклариране неправилно са приложени санкционните норми. Съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ в рамките над 50 % санкционираната площ е равна на установената и се налага санкция за бъдещ период. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 100 % и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума и е наложена санкция за бъдещ период. С оглед установените по делото факти, изводите на решаващия съд за законосъобразност на оспорения административен акт са законосъобразни и обосновани. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,