Решение № 12138 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12875/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от С. Станева - Каракашева, П. Димитрова и Е. Крумова - Муцик, първите две от гр. София, а третата с постоянно местоживеене- Австрия, всички - чрез адв. А. Георгиев, против решение 4187 от 27.07.2020 г., постановено по адм. д. 10027/2019 г. по описа на Административен съд София град.

Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковите претенции по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, насочени срещу Столична община, ведно със законните последици.

За съвместно разглеждане с касационната жалба е присъединена и предявената от касационните жалбоподатели частна жалба срещу Определение 6760 от 10.09.2020 г., постановено по адм. д. 10027/2019 г. по описа на АССГ, с което в производство по чл. 248 от ГПК е уважено искането на Столична община от 04.08.2020 г. за допълване на решение 4187 от 27.07.2020 г., постановено по адм. д. 10027/2019 г. по описа на АССГ в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и моли определението да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно - да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли претенцията на Столична община за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Редовно призовани за съдебно заседание, от касационните жалбоподатели се явявjа лично С. Станева Каракашеваи П. Димитрова. Всички се представляват от адв. Георгиев, който поддържа касационната и частната жалби, а по същество твърди неправилност на съдебното решение и на определението по чл. 248 от ГПК по съображения, подробно развити в жалбите , устно в хода по същество и в допълнително представени писмени бележки.

Ответникът, Столична община, редовно призован, се представлява от адв. Кръстева, която оспорва касационната и частната жалби, а по същество твърди правилност на атакуваното съдебно решение и постановеното определение по чл. 248 от ГПК по съображения, развити подробно в писмен отговор на касационната и частната жалби, както и устно в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба.

1. По предявената касационна жалба

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил изцяло предявените от С. Станева - Каракашева, П. Димитрова и Е. Крумова Муцик обективно и субективно съединени пет иска срещу Столична община за претърпени от всяка от тях имуществени , а за първите две ищци - и неимуществени вреди вследствие на проведени от ответника незаконосъобразни действия по принудително изпълнение на Заповед РА-20-26/06.04.2017 г. на Директора на Дирекция ОСК НАГ, СО в общ размер от 35 382 лева, ведно с лихвата върху тази сума, считано от 03.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на приетата за установена фактическа обстановка и след анализ на деликтната отговорност по чл. 299, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК, е приел, че по делото не се установява наличието на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на Столична община за вреди по този ред - отменено като незаконосъобразно действие по принудително изпълнение, което да е установено с влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по чл. 294 и сл. от АПК. Счел е, че отменената покана за доброволно изпълнение не обосновава наличието на първата предпоставка за основателност на иска по чл. 299, ал. 1 АПК - принудително изпълнение с незаконен характер, тъй като визираната разпоредба предвижда обезщетение за вреди само от незаконно принудително изпълнение, а поканата за доброволно изпълнение не е част от принудителното изпълнение. АССГ е заключил, че незаконността на действията по принудително изпълнение, от които се претендират вредите, не подлежи на установяване от съда, пред който е предявен иска за обезщетение. Изложил е съображения, че липсата на съдебен акт за установяване незаконосъобразността на действията по изпълнение, от които се претендират вредите, не е предпоставка за недопустимост, а за неостователност на предявените искове за обезщетение.

По горните съображения АССГ е отхвърлил изцяло исковите претенции на С. Станева - Каракашева, П. Димитрова и Е. Крумова - Муцик срещу Столична община като неоснователни.

Съдебното решение на АССГ е правилно като краен резултат.

Видно от уточнение на исковата молба, направено с молба по делото от 16.09.2019г. / л. 68 /, ищците претендират обезщетение за вреди имуществени и неимуществени, в резултат на незаконосъобразното издаване на покана за доброволно изпълнение с изх. САГ 17-ТК00-600- /8/ от 12.10.2018г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол на Направление Архитектура и градоустройство при СО, както и от последващото осъществяване на незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в действия по принудително премахване на притежаваната от ищците Едноетажна паянтова жилищна сграда на улична регулация , находяща се в ПИ 19, включен в УПИ ХІІ-18,19, кв.177, м. Западно направление по плана на гр. София, с административен адрес: [улица], както и свързаните с премахването на този строеж демонтиране и изнасяне на солидна метална ограда и метална врата на ПИ 19 и премахване на масивна тухлена ограда, разделяща ПИ 19 от съседния ПИ 18.

Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ правни съображения за липса на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 299, ал. 1 АПК, поради което не намира за необходимо приповтарянето им и препраща изцяло към тях в съответствие с правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Базирайки се отново на развитите от АССГ решаващи мотиви за отхвърляне на исковите претенции, ВАС, трето отделение намира за необходимо да подчертае, че именно исковете по чл. 299, ал. 1 и 2 от АПК дават възможност да се търси отговорност за вредите от незаконосъобразното изпълнение на влезли в сила административни актове. В този смисъл, по делото следва да е категорично установено, че действията по принудителното изпълнение на заповед РА-20-26/06.04.2017 г., извършени чрез премахване на описаната сграда на ищците и демонтирането на двете огради, е било незаконосъобразно. Заповедта за премахване на сградата, собственост на ищците, е влязъл в сила, стабилен административен акт, който подлежи на принудително изпълнение и в рамките на компетентността на органа по изпълнение и при спазване на законовата процедура, тази заповед в процесния случай е била изпълнена. Ищците, като страни в изпълнителното производство, са разполагали с правната възможност да обжалват всички действия на органа по изпълнението, които евентуално неправомерно са засегнали правата им, включително и действията по извършване на самото принудително събаряне на процесния строеж. По делото липсват каквито и да било доказателства ищците да са обжалвала действията на органа по изпълнение в рамките на проведеното принудително изпълнение, в частност действията, осъществени от служителите в деня на събарянето на процесния строеж, пред съда и същите да са били отменени като незаконосъобразни.

От разпоредбата на чл. 277 от АПК не може да се направи извод, че изпращането на покана за доброволно изпълнение по същността си представлява действие по принудително изпълнение. Тази покана има три функции да информира длъжника за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение; да му даде възможност да изпълни доброволно задължението; да му укаже, че ако не се възползва от нея, то ще се пристъпи към принудително изпълнение. Изрично е предвидено, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Следователно от редакцията на нормата е видно, че при изпращане на съобщението все още не са предприети действия по принудително изпълнение. Законодателят, а и утвърдената съдебна практика изрично са изключили изпращането на съобщение за доброволно изпълнение от действията по принудително изпълнение. Действително по делото е представено влязло в сила съдебно решение по адм.д. 12924/2019г. по описа на АССГ, с което в производство по 297 от АПК е отменена покана за доброволно изпълнение изх. САГ 17-ТК00-600- /8/ от 12.10.2018г., поставяща началото на изпълнителното производство по привеждане в изпълнение на заповед РА-20-26/06.04.2017 г.. Тази отмяна касае обаче неспазване на процедурата по връчване на поканата за доброволно изпълнителното производство, в частност до законосъобразността на действията на органа по изпълнението по събаряне на процесната едноетажна паянтова сграда, ведно с масивните огради.

Неоснователни са развитите от касаторките доводи за това, че самото обжалване на определението за спиране на принудителното изпълнение в производство по 297, ал.4 от АПК съставлява косвено признание от страна на ответника, че към датата на обжалване сградата все още не е била съборена.

По делото са представени множество доказателства - писмо от Направление Архитектура и благоустройство при СО от 18.12.2018г./л.28/, Протокол 3/28.11.2018г /л.123-124/., Протокол 4 от 29.11.2018г. и сметка за извършени разходи /л.125-128 /, от които е видно, че фактическите действия по събаряне на сградата, обект на влязлата в сила заповед за премахване, са извършени на 29.11.2018г. в деня на подаване на жалбата от страна на ищците срещу законосъобразността на издадената покана за доброволно изпълнение.

Доказателствената сила на цитираните по-горе документи не е преодоляна от страна на ищците и чрез направеното от тях оспорване истинността на представените протоколи, извършено с тяхно писмено становище от 19.02.2020 г. /л.181/, доколкото тези доказателства са представени в съдебното заседание от15.01.2020г., а оспорването им е от дата 19.02.2020г. много след изтичане на преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК.

Не на последно място следва да се отбележи, че исковете, предявени от ищцата С. Станева -Каракашева са неоснователни и на друго, самостоятелно основание - същата не е станала собственик по силата на приращението на едноетажната паянтова жилищна сграда на уличната регулация, предмет на заповедта за премахване. Видно от събраните по делото доказателства- заключения на единична и тройна СОЕ, свидетелски показания- премахнатата сграда е построена най- скоро през 60-те години и и е заснета в кадастъра като едноетажна жилищна сграда. С. Каракашева е станала собственик на друга жилищна сграда- самостоятелен обект на собственост, която не е предмет на премахване, ведно с 1/3 ид.част от дворното място, в което е построена тази друга сграда ПИ 19 в кв.177 по плана на гр. София, за който, заедно с ПИ 18, е отреден общ УПИ ХІІ -18,19 /Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.05.2017г. л.14/. От горното е видно, че в съсобствения УПИ ХІІ-18,19 в кв.177 по плана на гр. София, [улица] към 05.05.2017 г. съществуват две самостоятелни жилищни сгради, всяка от които е самостоятелен обект на собственост по см. на чл.63 от ЗС , в който случай идеалните части от дворното място към всяка една от сградите имат характера на обща част към тези два самостоятелни обекти на собственост при условията на т.нар хоризонтална съсобственост т.е. прилежащата към жилищната сграда от 65 кв.м., възложена на Каракашева с постановлението за възлагане 1/3 ид. Ч. от мястото не води до съсобственост върху другия самостоятелен обект на собственост едноетажната паянтова жилищна сграда на уличната регулация, която е съборена / в т. см. т.1,г. и д. от Постановление на ПВС 2/04.05.1982г./

По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

1. По предявената частна жалба срещу определение 6760 от 10.09.2020 г., постановено по адм.д. 10027/2019 г. по описа на АССГ.

С обжалваното определение в производство по чл. 248 от ГПК административният съд е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил С. Станева - Каракашева, П. Димитрова и Е. Крумова - Муцик да заплати на Столична община сумата от 1 600 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

За да стигне до този правен извод, АССГ, позовавайки се на представените с молбата за допълване на решението доказателства, а именно, че кметът на Столична община е упълномощил гл. архитект на Столична община да сключва с адвоката договори за правна помощ и съдействие и заплащане на хонорари по тях, е приел, че, представеният с молбата по чл. 248 договор, макар и с различни номера и форма, е с идентично съдържание, поради което е доказано договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В хода на първоинстанционното производство Столична община, чрез пълномощника си, е представила договор 903211/08.01.2020 г. за правна защита и съдействие в производството пред АССГ. В него е уговорено адвокатско възнаграждение от 1 600 лв., с начин и срок на плащане платено еднократно и изцяло, като е посочено, че плащането е по банков път. Представено е извлечение за период от дата 01.01.2020 г. 14.01.2020 г. от сметка на титуляр В. Кръстева, от което е видно че на 13.01.2020 г. по сметката е постъпила сума в размер на 1 600 лв. и основанието е дог. 0САГ20-ДГ55-1/08.01.20. Датата е различна от вписаната в първоначално представения договор. От съдържанието му следва да бъде направен извод, че при сключването му сумата вече е била преведена. По делото не е представено доказателство, че сумата е преведена, че плащането е извършено.

Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да бъдат присъдени. Когато в договора за правна помощ е указано плащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В конкретния случай е представено само едно извлечение за период от банкова сметка, което за преведената на 13.01.2020 г. сума съдържа друго основание, без доказателства за реално изплащане на уговорената сума.

Представените с молбата за изменение на решението писмени доказателства не е следвало да бъдат анализирани от съда. Събирането на доказателствата приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. След тази фаза на процеса страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия: не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса /вж. ТР 6/6.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Тази забрана обезпечава приложението на основния принцип за равенство в процеса, установен в чл. 8 АПК. Претенцията за присъждане на разноски се предявява до приключване на устните състезания по делото и към този момент страната е била длъжна да представи всички доказателства, на които основава искането си. В производството по чл. 248 ГПК, вр. с чл.144 АПК съдът не събира доказателства.

С оглед гореизложеното определението на АССГ, с което е уважено искането на Столична община за допълване на решението в частта му за разноските, следва да бъде отменено като неправилно.

При този изход на спора претенциите на страните за присъждане на разноски не следва да бъдат уважени.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК , Върховният административен съд, трето отделение