Решение № 8080 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3871/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Септември, подадена чрез упълномощен адвокат П. Иванова, против решение 724 от 27.11.2023 г., постановено по адм. дело 1094/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК - недопустимост на решението, алтернативно - неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са подробни съображения досежно неоснователността на подадената от областния управител жалба, поради това, че е извършена промяна на предназначението на процесния имот с площ от 14,6 кв.м., предвид влязлото в сила изменение на ПУП-ПР, с което имотът е обособен в самостоятелен УПИ с отреждане За рекламна дейност. Поддържа се недопустимост на първоинстанционната жалба, тъй като предмет на оспорването е решение 928/28.09.2022 г., взето с протокол 46 от редовното заседание на Общински съвет - Септември, проведено на 28.09.2022 г., а не последващото решение 963/31.10.2022 г., прието на заседание на Общински съвет - Септември по протокол 47, като според жалбоподателя е без правно значение последващата молба уточнение с вх. 7928/03.10.2023 г. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение или за неговата отмяна, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът областният управител на област Пазарджик, оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт М. Ангелиева, която с писмено становище по съществото на спора пледира за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, съответно за неправилност на първоинстанционното решение, като счита, че законосъобразността на решението на Общински съвет Септември по чл. 6 ЗОС е обусловена от извършената преди това промяна на предназначението на имота, а именно изгубване на предназначението му по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС във вр. с чл. 8 ЗУТ. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да бъде отхвърлено оспорването на областния управител. Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Общински съвет - Септември за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 724 от 27.11.2023 г. е отменено решение 963, прието с протокол 47 от 31.10.2022 г., с което повторно е прието решение 928, прието с протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет - Септември. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че с решение 928 на Общински съвет Септември, прието с протокол 46 от 28.09.2022 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 6, ал. 1 във вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 6, ал. 3 от Закона за общинската собственост/ЗОС/, е обявен УПИ XXXI - За рекламна дейност пред кв. 118 по плана на гр. Септември с площ от 14,6 кв.м. за имот частна общинска собственост. Решението е прието по предложение на кмета на Община Септември за промяна от публична общинска в частна общинска собственост, като в него е посочено, че с решение 702 от 30.11.2021 г. на Общински съвет - Септември е дадено съгласие за изработване на проект на частично изменение на ПУП - ПР на улици с осови точки 698 - 698а и 698а -698в /бул. България/, пред кв. 118 по плана на гр. Септември. Първостепенният съд е установил още, че със заповед 35 от 06.06.2022 г. заместник- кметът на община Септември е одобрил проекта за изменение, като е обособен нов УПИ XXXI - За рекламна дейност пред кв. 118 по плана на гр. Септември, като част от тротоара, който е загубил предназначението си на имот публична общинска собственост и по делото липсват данни заповедта да е била оспорена по съдебен ред. В изпълнение на правомощията си по чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, със заповед ПО-206/11.10.2022 г. областният управител на Oбласт Пазарджик е върнал за ново обсъждане решение 928 по протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет - Септември, тъй като според него липсвали мотиви, които да обосноват извършената промяна от публична в частна общинска собственост на посочения имот и промяната е в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. С решение 963, прието по протокол 47/31.10.2022 г., Общински съвет Септември повторно е приел решение 928 по протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет- Септември по подробно изложените в него мотиви. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е взето от общинския съвет в изискуемите съгласно чл. 45, ал. 10 ЗМСМА кворум и мнозинство, при спазване изискването за форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправни разпоредби. Счел е, че за да бъдат налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 ЗОС имотът следва да е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОС да служи за трайно задоволяване на обществените потребности. Съдът, като е анализирал и разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и легалната дефиниция на понятието тротоар дадена в § 6, т. 6 от ДР на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е обосновал извод, че тротоарът, като елемент на пътя /включително и на общинските пътища/ е публична държавна или публична общинска собственост, а формалната промяна на неговото предназначение, когато той фактически продължава да служи за трайно задоволяване на обществени потребности, няма за последица осъществен юридически факт от категорията на този, посочен в хипотезата на чл. 6, ал. 1 ЗОС. Според първостепенния съд, след като не се твърди, а и не се установяват улици с горепосочените осови точки /бул. България/ пред кв. 118 по плана на гр. Септември, да са престанали да бъдат път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, респективно като общински пътища да съставляват публична общинска собственост, то процесният имот е част от общински път и представлява тротоар, предназначен само за движение на пешеходци, т.е. по правното си естество е публична общинска собственост и промяната на характера на тази собственост в частна общинска собственост не зависи от волята на общинския съвет, а от фактическото предназначение и използване на имота. По тези решаващи изводи съдът е отменил решение 963, прието с протокол 47 от 31.10.2022 г., с което повторно е прието решение 928, прието с протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет - Септември. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно постановено. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за недопустимост на решението, тъй като съдът не се е произнесъл извън предмета на жалбата, с която е сезиран, насочена единствено срещу решение 928 от 28.09.2022 г. на Общински съвет - Септември. С молба - уточнение от 03.10.2023 г. /л. 203 от първоинстанционното дело/ и във връзка с постановеното Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г. по тълкувателно дело 5/2022 г. на ОСС на ВАС, процесуалният представител на областния управител е уточнил, че оспорва като незаконосъобразно второто решение 963/31.10.2022 г., с което е потвърдено решение 928/28.09.2022 г., като за него сочи наличието на отменителни основание чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Молбата е депозирана след като съдът, с определение 1301 от 27.09.2023 г., е указал на жалбоподателя, че до съдебното заседание следва да уточни кой е обжалваният от него акт, с оглед постановеното тълкувателно решение. Именно по този спор е налице произнасяне на решаващия съд, а изложените по-горе обстоятелства са отразени в мотивите на обжалваното решение. Като основателни обаче се преценяват доводите на касатора, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като формираните от съда правни изводи не съответстват на събраните по делото доказателства. По делото не е спорно, че е проведена и приключила градоустройствена процедура за частично изменение на ПУП-ПР, при което част от тротоара на улици с описани осови точки /бул. България/, пред кв. 118, е обособен в самостоятелен УПИ XXXI, обявен за частна общинска собственост, с отреждане За рекламна дейност по плана на гр. Септември с площ от 14,6 кв.м. Не е спорно също така, че решението на Общински съвет - Септември по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, с което е дадено съгласие да се изработи проект за частично изменение на ПУП-ПР в посочения териториален обхват, както и заповедта на кмета на община Септември, с която е одобрен проекта за изменение на ПУП-ПР, са стабилни административни актове, които са влезли в законна сила. С провеждането на описаната градоустройствена процедура по реда на ЗУТ процесните 14,6 кв.м. вече са обособени в самостоятелен УПИ, като предназначението му е променено от тротоар на за рекламна дейност /обществено обслужване/. Съгласно чл. 8, т. 1 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план (ПУП) и може да бъде - в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Според чл. 9, ал. 1 ЗУТ в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон. Съгласно нормата на чл. 112, ал. 1 ЗУТ с подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 (план за регулация и застрояване - ПРЗ) се определят: структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот, а според ал. 2, т. 1 с подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 се урегулират поземлените имоти, предназначени за обекти на публичната собственост. В разпоредбата на чл. 134, ал. 2 ЗУТ са предвидени различни хипотези, при които може да се изменя влязъл в сила ПУП. Предвид изложената нормативна регламентация, не може да бъде споделено заключението на решаващия състав на първостепенния съд, че единственото относимо в случая обстоятелство е фактическото използване на имота /за трайно задоволяване на обществени потребности/, независимо от формалната промяна на неговото предназначение. От съществено значение е правнорелевантният факт, че спорният имот се намира в територия с устройствен план, поради което спрямо него са приложими нормите за изменение на влезли в сила подробни устройствени планове, включително и по отношение на предназначението на имота. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗОС определя кои имоти са публична общинска собственост. В случая процесният имот, представляващ част от тротоар и като такъв елемент от улицата/уличната мрежа, е определен за публична общинска собственост със закон - § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, поради което попада в хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС имоти и вещи, определени със закон. Според чл. 6, ал. 1 ЗОС, на основание на която разпоредба е прието решението на общинския съвет, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Следователно нормата на чл. 6, ал. 1 ЗОС намира приложение само ако имотът е престанал да има предназначението си на имот публична общинска собственост, определен като такъв със закон. Ето защо законосъобразността на решението на общинския съвет е обусловена от извършена преди това промяна в предназначението на имота, а именно: загубване на предназначението му по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС във вр. с чл. 8 ЗУТ. Законът за устройство на територията предвижда основание и процедура за промяна на конкретното предназначение на имота по чл. 8, т. 1 ЗУТ. В случая с изменението на ПУП-ПР, при което е обособен УПИ XXXI За рекламна дейност, е променено предназначението на този имот от тротоар на за рекламна дейност /обществено обслужване/ и така е отпаднало предназначението му на имот от категорията на посочените в чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС. Неоснователно областният управител на Област Пазарджик е поддържал, че в решението на Общински съвет Септември липсват мотиви, които да обосновават отпадането на публичния характер на имота. Именно проведената градоустройствената процедура и промененото предназначение на обособения УПИ XXXI е фактическото основание за вземане на решение по чл. 6, ал. 1 ЗОС, както точно е посочено в решение 963 от 31.10.2022 г. на общинския съвет, взето по протокол 47. Неоснователни са и доводите на областния управител, че решението на общинския съвет, с което е дадено съгласие да се изработи проект на ПУП-ПР в посочения териториален обхват, е нищожно като противоречащо на нормите на ЗУТ и местната наредба по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, тъй като от една страна е недопустимо да се извършва косвен съдебен контрол върху административен акт, който не е предмет на оспорване, а от друга областният управител е могъл своевременно да упражни правомощията по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА досежно визираното решение. Разпоредбите на ЗУТ се явяват специални по отношение на промяната на статута на имота и обявяването му от публична общинска собственост за частна общинска собственост, като се изисква първо да се промени предназначението му по реда на ЗУТ. След като в конкретната хипотеза предварително е проведена процедура по реда на ЗУТ по изменение на действащия ПУП, изразяващо се в обособяване на УПИ XXXI и промяна на неговото предназначение от тротоар на за рекламна дейност, законосъобразно Общинският съвет Септември е приел решение за промяна на характера на собствеността на посочения УПИ, като от публична общинска собственост същият е обявен за частна общинска собственост. Като е приел оспорването на областния управител за основателно, първостепенният съд е постановил решението си в противоречие с приложимия материален закон и при необоснованост на направените правни изводи, поради което като неправилно съдебното решение следва да бъде отменено, а жалбата на областния управител на област Пазарджик отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени своевременно претендираните от него разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2070 лева, от които 2000 лева адвокатско възнаграждение за двете инстанции по обжалването и разноски за внесена държавна такса в размер на 70 лева за касационната инстанция. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,