Решение № 3075 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10038/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Алфа Истейт ЕООД с ЕИК 131367077, представлявано от управителя А. Кирилова, чрез представител по пълномощие адв. Б. Еленков от Адвокатска колегия София против Решение 2462/25.07.2024 год., постановено по адм. дело 368/2024 год. по описа на Административен съд Велико Търново. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се неправилност на мотивите на съда относно заявената в първоинстанционната жалба нищожност на административния акт. Позовавайки се на Решение 3218/18.03.2024 год. по адм. дело 11828/2023 год. на ВАС, касаторът заявява, че след като съдилищата са констатирали, че в административното и в съдебното производство не е установено наличието на една от предпоставките за отказ за верификация, а именно започната процедура по администриране на нередност, то административният орган е следвало да издаде положително решение по подаденото искане. Цитирайки разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, оспорващият развива доводи, според които, административният орган злоупотребява с процесуалните си права в административното производство. В подкрепа на това твърдение е заявено, че когато органът се позовава на определена фактическа обстановка, която е отречена с влязло в сила решение на съд се касае не за своеволие, а за директна злоупотреба с права и действия против правовата държава. В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и обявяване на нищожността на Решение за верификация на искане за окончателно плащане от 22.04.2024 год., издадено от главен директор на Главна дирекция ЕФМПП и Управляващ орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси или в условията на евентуалност да се отмени като незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалният си представител адв. Б. Еленков поддържа касационната жалба по заявените доводи, като формулира искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (РУО на ОПРЧР) 2014-2020, чрез представител по пълномощие служител с юридическо образование и правоспособност, експерт Д. Динев, представя писмен отговор, в който са развити доводи за неоснователност и немотивираност на касационната жалба. По същество се оспорват твърденията на касатора за нищожност на административния акт, доколкото в случая е налице нов административен акт, различен от предходно отменения такъв, в който нов административен акт са обективирани нови фактически основания, различни от тези по предходния. Твърди се, че за разлика от предходно отменения административен акт, настоящият съдържа както фактически, така и правни основания, като изложените факти съответстват на разпоредбата, под която са подведени. Развити са и съображения за наличие на хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за отказ за верификация, поради започната процедура по администриране на нередност, както и наличие на постановено решение за определяне на финансова корекция. Обоснован е извод за липса на връзка между твърденията на касатора, че пороците на предходния акт представляват пороци и на акта, предмет на настоящото производство. В заключение е заявено и твърдение, че при постановяване на настоящия административен акт е налице пълно съобразяване с постановеното и влязло в сила Решение 3218/18.03.2024 год. по адм. дело 11828/2023 год. на ВАС, поради което не е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК и административният акт не е нищожен в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. В съответствие с горните доводи и аргументи е заявено искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът, чрез представител по пълномощие служител с юридическо образование и правоспособност експерт С. Александрова поддържа доводите, обективирани в отговора по касационната жалба, Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването по касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че Алфа Истейт ЕООД, гр. Свищов е бенефициер по сключен с Министерство на труда и социалната политика, в качеството му на РУО на ОПРЧР 2014-2020 Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG059ОP001-2.010-0778-С01 от 11.10.2018 год. с наименование на проекта Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене Есен с общ бюджет 216 984,73 лева. По повод регистриран на 17.09.2019 год. сигнал за нередност 98, на 20.09.2019 год. от страна на УО е била извършена проверка на място в гр. Свищов за изпълнение на дейностите по проекта, в резултат на която е установено, че предприятието не осъществява дейност, считано от 11.09.2019 год. След извършена проверка и в счетоводството на дружеството е установено, че с оглед датата на закупуване на оборудването в социално предприятие Есен, реалното изпълнение на договора е започнало на 07.05.2019 год., а не както е заявено в искане за плащане 2 с отчетен период 11.10.2018 год. 09.05.2019 год. Плащане по това искане е било одобрено от УО за сумата от 79 161,24 лева. По повод подадено Искане за окончателно плащане 3, РУО на ОПРЧР е постановил Решение от 03.05.2023 год., с което на основание чл. 64, ал. 1, предл. второ, вр. с чл. 62 от ЗУСЕФСУ е отказал верифициране на сумата от 94 426,54 лева, представляващи отчетени разходи за отчетен период 01.05.2019 год. 14.01.2019 год. Като фактическо основание за така постановения отказ, административният орган е посочил следното: 1. от извършени проверки на мястото на изпълнение на дейностите по проект Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене Есен на обект Ателие за пране и химическо чистене Есен с адрес в гр. Свищов, ул. 33-ти Свищовски полк; 2. проверка в офиса на счетоводната фирма, ангажирана с осчетоводяване на разходите по проекта; 3. проведени телефонни разговори с целевата група по проекта и 4. получена информация за резултати от извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на бенефициера от страна на Дирекция Инспекция по труда гр. Велико Търново, липсвала разумна увереност в истинността на отчетените дейности и средства, поради което не следвало да се верифицират разходи до приключване на администрирането на регистрираната нередност. В допълнение е посочено, че се води разследване по досъдебно производство на основание чл. 159 от Наказателно-процесуалния кодекс, относно изпълнението на договор BG05M9ОP001-2.010-0778-С01, финансиран по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 година, с бенефициер Алфа Истейт ЕООД. Така постановеното решение е било оспорено пред Административен съд Велико Търново, който с Решение 225/09.10.2023 год. по адм. дело 339/2023 год. е отменил отказа за верификация на сумата от 94 426,54 лева и преписката е върната на административния орган за постановяване на нов акт, съобразно мотивите на съдебното решение. След касационно оспорване, с Решение 3218/18.03.2024 год. по адм. дело 11828/2023 год., състав на VІІ-мо отд. на ВАС е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. При постановяване на този правен резултат, касационната инстанция е изложила мотиви, съгласно които, изписаното фактическо основание за издаване на обжалвания административен акт не съответства на сочената правна квалификация по същия. Посочено е също, че в акта не се съдържат обстоятелства обосноваващи твърдението за започнала процедура за регистриране на нередност, а фактическите основания за издаване на същия не са съответни на дадената от органа правна квалификация. Според касационната инстанция, липсата на разумна увереност в истинността на отчетените дейности и средства и водещо се разследване по досъдебно производство сами по себе си не представляват годно фактическо основание за издаване на акт, с който се отказва верифицирането на разходи. В заключение е формиран извод, че сочената като използвана правна квалификация на чл. 64, ал. 1, предл. второ от ЗУСЕФСУ предпоставя обследване на обстоятелствата за наличието на започнала процедура по администриране на нередност, но от фактическа страна се сочат съображения, които не покриват фактическия състав на твърдяната като приложима разпоредба. В изпълнение на указанията, обективирани в съдебните актове, РУО на ОПРЧР е постановил Решение от 22.04.2024 год. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане. В акта е посочено, че на основание чл. 64, ал. 1, предл. второ, във вр. с чл. 62 от ЗУСЕФСУ и във връзка с Решение 3218/18.03.2024 год. на Върховния административен съд е извършена повторна проверка на комплект документи по искане за плащане 3 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.05.2019 год. 14.12.2019 год. за проект: Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене Есен с BG05M9ОP001-2.010-0778-С01 с бенефициер Алфа Истейт ЕООД и обща стойност на постъпилото искане за окончателно плащане 94 426,54 лева. В акта също е посочено, че в изпълнение на диспозитива на съдебното решение и на основание чл. 177, ал. 1, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК са налице предпоставките за ново произнасяне по депозираното искане за окончателно плащане, при което, УО изцяло съобразява мотивите на касационната инстанция. В съответствие с горните доводи, административният орган е обективирал в решението си мотиви, съгласно които в случая безспорно е налице искане за плащане от страна на бенефициера, с което се претендират за възстановяване разходи, отчетени във връзка с одобрен за финансиране проект. От друга страна, в акта е посочено и обстоятелството, че относно изпълнението на този проект е налице регистрирана нередност в регистъра на нередностите по ОПРЧР, като на 20.09.2019 год. в регистъра на програмата е въведен сигнал за нередност с 98. Посочено е също, че в последствие, на 04.05.2023 год., сигналът за нередност е преквалифициран в подозрение за измама с рег. ОПЧР20/19/ЕСФ/078/02. Посочено е също, че към момента, състоянието на случая е активен, като липсва решение за установяване на липса на нарушение по смисъла на чл. 14 от НАНЕСИФ, във вр. с чл. 69, ал. 6 от ЗУСЕФСУ. Нещо повече, посочено е, че УО е стартирал процедура по определяне на финансова корекция, която е свързана с установената нередност постановено е решение, което е обект на съдебен контрол, като липсват данни за окончателен акт на съда. При тези фактически обстоятелства, РУО на ОПРЧР е формирал извод, че следва да откаже разходите на основание чл. 64, ал. 1, предл. второ от ЗУСЕФСУ, указваща задължението на органа да не верифицира разходите поради наличие на стартирала процедура за нередност. Обективирани са и доводи, че УО действа в условията на обвързана компетентност и дължи единствено описаното в закона поведение при наличие на описания в чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ правопораждащ факт наличие на стартирала процедура за нередност. В съответствие с тези мотиви, РУО на ОПРЧР е отказал верифициране на отчетените разходи по депозираното искане за окончателно плащане 3 от ИСУН 2020. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на обективираните в сезиращата жалба твърдения за нищожност на административния акт в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е развил обстоятелствени мотиви за неоснователност на тези твърдения. Обосновал е, че за да е нищожен един административен акт в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, следва органът да е издал новия акт при възобновена висящност на административното производство в пряко противоречие с указанията по прилагането на материалния и/или процесуалния закон, които съдът е посочил в отменителното си решение. Според съда, в случая именно в изпълнение на дадените от ВАС указания по тълкуването и прилагането на закона и по-конкретно на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, РУО на ОПРЧР е постановил новия административен акт. Посочено е също, че направеното от съда тълкуване на цитираната разпоредба е спазено, доколкото в мотивите на новия акт, това обстоятелство е изрично вписано. С оглед на това, първоинстанционният съд е формирал извод за липса на нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК. В допълнение, съдът е направил анализ и на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, в резултат на който анализ е приел, че решението за отказ за верификация е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. При така формираните мотиви, съдът е обосновал решаващ извод за неоснователност на оспорването, поради което е отхвърлил жалбата и в тежест на дружеството е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на решението на РУО на ОПРЧР на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. В иницииралата настоящото производство касационна жалба са оспорени изводите на първоинстанционния съд, относно липсата на нищожност по чл. 177, ал. 2 от АПК. Анализът на установените фактически обстоятелства обосновава извод за правилност на така формирания извод на Административен съд Велико Търново. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК указва, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. За да обоснове наличието на тази хипотеза, касаторът твърди, че след като съдът е констатирал, че в административното и в съдебното производство не е установено наличието на една от предпоставките за отказ за верификация, а именно започната процедура по администриране на нередност, то административният орган е следвало да издаде положително решение по процесното искане. Така обоснованото твърдение е неправилно, като касаторът превратно тълкува мотивите на отменителното решение на ВАС. В мотивите на ВАС не е налице констатация за липса на една от предпоставките за отказ за верификация, а именно започната процедура по администриране на нередност. В мотивите на отменителното решение е посочено несъответствие между фактическите обстоятелства и правната квалификация. В настоящият случай, висящността на производството по верифициране на разходите по окончателно искане за плащане 3 на бенефициера Алфа Истейт ЕООД е възникнала в резултат на съдебното решение, с което в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката е върната на административния орган за постановяване на нов акт, съобразно мотивите на съдебното решение. Именно съобразявайки мотивите на касационната инстанция, РУО на ОПРЧР е постановил новото решение. В този смисъл следва да се посочи, че мотивите на касационната съдебна инстанция касаят налично в първия отказ за верификация несъответствие между фактическите обстоятелства и правната квалификация. Както е посочено в Решение 3218/18.03.2024 год. по адм. дело 11828/2023 год. на ВАС, в акта не се съдържат обстоятелства обосноваващи твърдението за започнала процедура за регистриране на нередност, а фактическите основания за издаване на същия не са съответни на дадената от органа правна квалификация. Изрично е указано, че описаните в акта фактически обстоятелства - липсата на разумна увереност в истинността на отчетените дейности и средства и водещо се разследване по досъдебно производство, не представляват годно фактическо основание за издаване на акт, с който се отказва верифицирането на разходи и не покриват обективните признаци на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В съответствие с тези указания на съда, административният орган е постановил новото решение, в което констатирания порок на предходния административен акт е преодолян. Както се посочи по-горе, мотивите на настоящото решение за отказ за верифициране са обосновани единствено с наличието на отпочната процедура по администриране на нередност, което обстоятелство рефирира към наличие на предпоставките по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В настоящия административен акт изрично е обосновано наличието на регистриран сигнал за нередност под 98, който в последствие е преквалифициран в подозрение за измама. Посочено е също, че към момента на постановяване на решението, състоянието на случая е активен, както и обстоятелството, че УО е стартирал процедура по определяне на финансова корекция, която е свързана с установената нередност постановено е решение, което е обект на съдебен контрол, като липсват данни за окончателен акт на съда. Предвид горното и доколкото при постановяване на новия административен акт, РУО на ОПРЧР изцяло е съобразил указанията на ВАС, дадени в Решение 3218/18.03.2024 год. по адм. дело 11828/2023 год., то не е налице твърдяната от оспорващия нищожност по чл. 177, ал. 2 от АПК, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Правилни са изводите на съда и по отношение на материалната законосъобразност на Решение от 22.04.2024 год. на РУО на ОПРЧР. Видно от този акт, правното основание за отказа е нормата на чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ. В приложимата редакция на закона, с оглед и изричното позоваване от органа на § 70 от ЗИДЗУСЕСИФ (обн. ДВ бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.), посочената норма предвижда възможност за постановяване на отказ от верификация, в случай че е започната процедура по администриране на нередност, като съответният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. Отказът на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не е защото разходът е недопустим на някое от основанията по чл. 57, 58 и 59 от с.з., а защото това е разход, при осъществяването на който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, поради което до установяването по надлежния начин на това обстоятелство той не трябва да бъде възстановяван. За законосъобразността на отказа от верификация на основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход. Логиката на законодателя е да не се допусне нарушение на принципа на добро финансово управление при изплащането на средства, за които има достатъчно сериозно основание да счита, че са разходени незаконосъобразно - в разрез с правото на Европейския съюза и на свързаното с него национално право. Съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. С Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (приета с ПМС 173 от 13.07.2016 год.) се определят обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на постъпилите сигнали и установени нередности, засягащи средства от ЕСИФ, редът за извършване на проверка за установяване на нередност и докладването на нередностите пред дирекция Защита на финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС) в структурата на Министерството на вътрешните работи (чл. 1, ал. 1). Съгласно чл. 1, ал. 2 от НАНЕСИФ извършването на дейностите, посочени в ал. 1, представлява администриране на нередности, а в чл. 3 са изброени дейностите, които процедурите за администриране на нередности включват. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от НАНЕСИФ се уреждат случаите, в които компетентният орган следва да издаде решение за прекратяване на процедурата по администриране на нередност, а ал. 3 на същия член урежда възобновяването й при настъпване на нови обстоятелства, като също е предвидено издаването на нарочен акт. Видно е, че за да е започната процедура по администриране на нередност, следва да е извършено първото действие, а именно регистриране на сигнал за нередност. Този факт, наред с факта на подадено искане за плащане, в което са предявени за възстановяване разходи, засегнати от сигнала за нередност, са предпоставките, които съдът следва да установи при проверка законосъобразността на акт с правно основание чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ. Кумулативното им наличие води до извода, че отказ от верификация и плащане на това основание, е законосъобразен. В настоящия случай, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че отказът на РУО на ОПРЧР от 22.04.2024 год., се явява постановен при наличие на фактическо основание, поради което е изпълнен фактическият състав на соченото от органа правно основание по чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ. В мотивите на административния акт безпротиворечиво е обосновано наличието на регистриран сигнал за нередност под 98, който към момента на постановяване на решението е активен, както и обстоятелството, че УО е стартирал процедура по определяне на финансова корекция, която е свързана с установената нередност постановено е решение. Обосновани са и мотивите на административния орган, обективирани в решението за отказ за верификация, съгласно които УО следва да откаже разходите на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ при наличие на стартирала процедура по администриране на нередност, доколкото органът действа в условията на обвързана компетентност и дължи единствено описаното в закона поведение. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд, че оспореното пред него решение е постановено в съответствие с материалния закон, е правилен, поради което, съдебното решение следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Министерство на труда и социалната политика следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,