Решение № 10446 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11153/2014 г.

Решение № 10446 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11153/2014 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, против Решение № 1067/18.06.2014 постановено по адм. дело № 2320 по описа за 2013 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 021300532/28.05.2013 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, в частта относно определени задължения по ЗДДС - за данъчен период септември 2009 г.; за октомври 2009 г.; за ноември 2009 г. и за декември 2009 г., както и в частта, в която са определени задължения по ЗКПО - за данъчен период 2009 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение, с което РА е отменен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Тоже" ЕООД, чрез адв. Бойко Дойчинов в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С процесното решение административен съд - Бургас е отменил ревизионен акт № 021300532/28.05.2013 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, в частта относно определени задължения по ЗДДС - за данъчен период септември 2009 г.; за октомври 2009 г.; за ноември 2009 г. и за декември 2009 г., както и в частта, в която са определени задължения по ЗКПО - за данъчен период 2009 г. За да отмени процесния ревизионен акт, съдът е разгледал подробно всички данни по делото и е приел, че са събрани достатъчно доказателства в административното и съдебното производство - писмени такива и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на които може да се приеме с пълно основание право на получателя по доставките да приспадне данъчен кредит за процесния данъчен период. Налице е и документална обоснованост на счетоводно-стопанските операции на дружеството във връзка с получаването на стоките от доставчиците. Затова и съдът е отменил РА - в частта по ЗКПО, за данъчен период 2009 г. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещoтo лицe по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. След направено тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и ограниченията на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70, конкретно на това по ал. пета, визиращо "неправомерно начислен данък", и предвид фактите по делото, съдът е изградил изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за липсата на доставките, което е довело до незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното: Спорът пред първата инстанция е относно правото да се ползва данъчен кредит от дружеството - ответник по касацията, по фактури, издадени от "Елматоо" ЕООД за данъчен период септември 2009 г., "Елматис" ЕООД за данъчни периоди октомври 2009 г. и ноември 2009, "Еви строй" ЕООД за данъчен период декември 2009 г. Съдът правилно е приел, че са разполагали със складова база, където да се съхраняват стоките, имат назначени по трудови договори лица. В резултат на рамковите договори за доставка и продажба на електроматериали са изготвяли заявки за материали, а освен това аналитично са завеждали като стоки, доставените вещи. Цитираната фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени обяснения на жалбоподателя и доставчиците; протоколите, съставени от приходната администрация при извършените насрещни проверки; фактурите; рамковите договори за доставка; заявките и спецификациите към договорите; приемателно-предавателните протоколи към договорите; извлеченията от движението по банковите сметки на съконтрахентите; договорите за наем на складова база и нотариалния акт за покупки продажба на доставчиците "Елматоо" ЕООД и "Елматис" ЕООД, трудовите договори с работници, хронологични ведомости, доказателствата за начислени осигуровки и заплати на работниците и аналитични ведомости. Основният мотив на ревизиращия орган да откаже ДК по процесните фактури, е че не е доказано по безспорен начин транспортирането, съхранението, предаването и приемането на стоките. Като оплакване в касационната жалба е изтъкнато, че представените товарителници и пътни листи са съставени не на датата вписана в тях не могат да бъдат обвързани с процесните фактури. Посочените документи действително са частни и нямат обвързваща съда и материална доказателствена сила, но при преценката им, с оглед на всички доказателства, и липсата на противоречие между тях и събраните доказателства и експертизата са достатъчни. Така е направил и административният съд като е взел предвид установените от експертизата факти на редовно осчетоводяване на процесните фактури в счетоводствата на доставчиците и ги е съпоставил с описаните по-горе документи за предаване на стоките. С оглед горното, възраженията на касатора по отношение на приемо-предавателните протоколи се явяват неоснователни. Анализът на представените писмени доказателства /договори, приемо-предавателни протоколи/ води до извода за доказване на основната, водеща предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Относно обективността на счетоводната експертиза, считаме че, съдът правилно е приел, че всички нейни отговори касаят документалната обоснованост и счетоводното отразяване на съдът е намерил, че са доказани в настоящия казус. Законосъобразнo съдът е кредитирал заключението на счетоводната експертиза, която е била оспорена от данъчните без да бъде поискано назначаването на тройна експертиза или допълнителна. Касационната инстанция не разполага с правомощия да провери достоверността на оспорената експертиза чрез назначаване на друга или допускане на тройна такава. След като с касационната жалба не се представят някакви допълнителни писмени доказателства, които да обосноват тези твърдения за неправилност на заключението, респ. незаконосъобразност на постановеното решение, то те се явяват голословни. Освен това разпоредбата на чл. 200, ал. 3, изр. 1 от ГПК ясно сочи, че при оспорване на заключението съдът може (а не е длъжен) да назначи друго или повече вещи лица, т.е. - допускането на повторна или разширена експертиза е предоставено на преценката съда, като критериите за тези преценка са ясно и точно посочени в чл. 201 от ГПК - дали заключението е пълно, ясно и обосновано и дали възниква съмнение относно неговата правилност. В случая административният съд е приложил именно тези критерии. Както е посочил първоинстанционният съд в експертизата е установено, че е налице стойностна и натурална съпоставимост между стоките, изписани по сметките и тези, отразен по фактурите, издадени на "Тоже" ЕООД. Вещото лице е констатирало, че доставчиците са разполагали с процесните стоки по материалните си сметки. Стоките са заприхождавани аналитично по видове - по сметка 304 - като при продажбата им също са изписвани аналитично, т.е. възможно е проследяването движението на стоковия поток за всеки конкретен вид електроматериали. Констатирана е документална обоснованост на стопанските операции по заприхождаване и изписване на стоките у доставчиците. Експертът е установил, че стопанските операции са извършвани в коректна хронологична последователност, а по счетоводните данни доставчиците са имали материалната обезпеченост да извършат доставките. Анализирайки всички първични и вторични документи, съдът е достигнал до обоснования и верен извод, че доказателствата по делото установяват не само движение на стоките по документи, но и реалното им движение и прехвърлянето на собствеността. Относно свидетелските показания, правилно е прието, че същите са в унисон с останалите доказателства и изводите на СЧЕ. В конкретния случай е налице прехвърляне на собственост върху стоката, за което е платена парична престация от получателя им. С издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т.е. постигнато съгласие между продавача и купувача. Касационният състав намира, че поради сходство на фактическия състав при разрешаването на настоящия правен спор правилно първоинстанционният съд е съобразил и мотивите на СЕС, обективирани в Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите пада задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, а същевременно се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани доказателства, нито са обсъждани обективни данни, а в допълнение - не е направена и съответната правна квалификация. Въз основа на всичко гореизложено, съдът е преценил събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства и съобразно изложените по-горе съображения е възприел като необоснован и незаконосъобразен отказа на органите по приходите за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Подходът на органите по приходите в разглеждания казус е възприет и като несъвместим с разбирането на СЕС относно упражняването на правото на данъчен кредит. С оглед изложеното се налага изводът, че обосновано първоинстанционният съд е приел наличие на реална доставка по процесните фактури. Законосъобразни са изводите, че при установено наличие на данъчни събития и липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит РА е незаконосъобразен. Относно частта по ЗКПО, предвид изводите за реалност на доставките правилно е прието от първоинстанционния съд, че извършеното увеличение на финансовия резултат за 2009 г. е незаконосъобразно. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. На ответника следва да се присъдят разноски за адвокат, в размер на 1000 лв. с ДДС. По делото е налице договор за правна защита и съдействие от 25.09.2015 г. и фактура за изплатения адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,