Решение № 13511 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7449/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на БРИТ КОМ 1 ЕООД, ЕИК 204098983 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес] (съдебен адрес: гр. Варна, ул. Цар Петър 1, ет. 1), подадена чрез пълномощника му адв. Стамов, против Решение 4965/15.05.2024 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. 1800/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-03000321005327-091-001/17.01.2023 г., поправен с РАПРА П-03000323142987-003-001/18.07.2023 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в обжалваната и потвърдена част с Решение 31/24.07.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 2 314.23 лв. С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се прогласи нищожността на РАПРА, евентуално РАПРА да се отмени. Касационната жалба не съдържа твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. С молба от 03.12.2024 г. жалбоподателят заявява искане за присъждане на разноски и възразява против размера на юрисконсултското възнаграждение на противната страна, тъй като намира същия за прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Варна - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Симеонова по съображения, изложени и в писмена молба писмена защита от 02.12.2024 г. Заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 314.23 лв. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна и иска намаляването му до минималния размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение в писмен вид за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С РА Р-03000321005327-091-001/17.01.2023 г., поправен с РАПРА П-03000323142987-003-001/18.07.2023 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в обжалваната и потвърдена част с Решение 31/24.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, са установени на ревизираното дружество БРИТ КОМ 1 ЕООД задължения за ДДС в общ размер 10 512.74 лв. и лихва 10 756.48 лв. в резултат на: начислен данък на основание чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС за данъчните периоди м. март, м. юни, м. септември, м. декември 2018 г., м. март, м. юни, м. септември, м. декември 2019 г., м. март, м. юни, м. септември, м. декември 2020 г. и непризнато намаление на декларирания ДДС върху облагаемите доставки за данъчния период м. февруари 2020 г. с 6 400 лв. по издадени 4 броя кредитни известия (КИ) към фактури, издадени през м. ноември 2019 г. Правилно Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите. По фактите не е налице спор между страните и те са точно установени от съда. Въз основа на извлеченията от банковите сметки на БРИТ КОМ 1 ЕООД приходните органи са констатирали наредени от дружеството преводи през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в полза на Google Ireland Ltd и Facebook Ireland Ltd . Google Ireland Ltd с VIN IE6388047V и Facebook Ireland Ltd с VIN IE9692928F декларират доставки на услуги към БРИТ КОМ 1 ЕООД, VIN BG204098983. В счетоводството на БРИТ КОМ 1 ЕООД са съставени статии, отразяващи единствено плащанията към ирландските дружества Кт с/ка 5031 Разплащателна сметка в лева срещу Дт с/ка 4982 Други дебитори Франчо ЕООД . Ревизираното дружество не е издавало протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС и не разполага с фактури. При тези факти ревизиращият екип и съдът приемат, че доставките на услугите са с място на изпълнение на територията на страната и на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС данъкът е изискуем от получателя. Доводите на жалбоподателя за неправилност на решението в тази част са за това, че в случаите на самоначисляване получателят на услугите има право да приспадне начисления данък. Според чл. 73а, ал. 1 ЗДДС (ДВ бр. 98/2018 в сила от 01.01.2019 г.) при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72 и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4, 5 и 10, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Същите са условията за упражняване правото на приспадане, регламентирани в чл. 73а, ал. 1 ЗДДС в редакцията на този текст, обн. ДВ бр. 106/2008, приложим за 2018 г. В случая жалбоподателят не разполага с документи (фактури), издадени от доставчиците, не разполага с документ по чл. 71, т. 2 ЗДДС (не е издал протокол по чл. 117), не е спазил изискванията на чл. 72, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДДС (не е включил документа по чл. 71, т. 2 ЗДДС в дневника за покупките и данъчния кредит в справката за периода в срока по чл. 72, ал. 1). Приходните органи не оспорват, че данни за доставките са налични в счетоводството на дружеството. Дружеството твърди, че получените доставки на рекламни услуги не са били за него, а за Франчо ЕООД, поради което не разполага с фактури. Текстът на чл. 73а, ал. 1 ЗДДС е в съответствие с решенията на СЕС по дела , на които касаторът се позовава (Решение от 8 май 2008 г. по дело Ecotrade, C-95/07 и C-96/07, Решение от 6 февруари 2014 година по дело C-424/12, Fatorie, Определение от 23 ноември 2017 година по дело C-314/17 Джиосайкъл България). В посочените решения обаче СЕС приема, че в рамките на режима на обратно начисляване принципът на данъчния неутралитет налага правото на приспадане на ДДС по получените доставки да се предоставя, дори и данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, ако обаче са изпълнени материалноправните изисквания (Определение от 23 ноември 2017, Джиосайкъл България, C-314/17, т. 26, Решение от 6 февруари 2014 г., Fatorie, C-424/12, т. 35 и цитираната съдебна практика). Същите са регламентирани в чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. а) от Директива 2006/112 доставките да са реално осъществени и услугите да се използват впоследствие от получателя им за неговите собствени облагаеми доставки. Наличието на първата не се оспорва от приходните органи. Жалбоподателят обаче не представя фактури или други документи, от които да е възможно да се установи връзката на услугите с неговата икономическа дейност. По делото са налице данни за това, че през 2017 г., както и в началото на 2018 г., БРИТ КОМ 1 ЕООД също е извършвало плащания към Google Ireland Ltd и Facebook Ireland Ltd, като в счетоводството му са съставени същите статии - Кт с/ка 5031 Разплащателна сметка в лева срещу Дт с/ка 4982 Други дебитори Франчо ЕООД , но Google Ireland Ltd и Facebook Ireland Ltd декларират услуги с получател Франчо ЕООД. БРИТ КОМ 1 ЕООД е имало задължения към Франчо ЕООД и според приходните органи за 2017 г. е извършено прихващане на насрещните вземания, отразено в счетоводството на БРИТ КОМ 1 ЕООД със счетоводна статия дебит с/ка 401 3 Доставчици Франчо ЕООД срещу кредит с/ка 4982 Други дебитори Франчо ЕООД . Франчо ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС от 02.01.2018 г. След като жалбоподателят твърди, че рекламните услуги, които той е получил от Google Ireland Ltd и Facebook Ireland Ltd, не са били за него, а са предназначени за Франчо ЕООД, то е следвало да осъществи следваща облагаема доставка към Франчо ЕООД, за да има право на данъчен кредит. С оглед изложеното правилно приходните органи приемат, че не е налице предпоставката на чл. 69 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит и правилно РА е потвърден в тази част от съда като материално законосъобразен. Относно кредитните известия: Те са издадени към фактури с получател 1001 GOLD SRL без вписан в тях VIN на това дружество и имат за предмет доставки на златни изделия. Във фактурите е начислен ДДС. Доставките са отразени в счетоводството на БРИТ КОМ 1 ЕООД по дебита на с/ка 501 Каса като платени в брой и са издадени фискални бонове. Според жалбоподателя КИ са издадени, тъй като стоката е върната. Във връзка с КИ са съставени следните сторнировъчни статии Дт с/ка 411 Клиенти срещу Кт с/ка 702 Приходи от продажби на стоки и Дт с/ка 411 Клиенти срещу Кт с/ка 453 Разчети с ДДС . Сторно операциите не са документирани с документ от фискалното устройство в изпълнение изискването на чл. 31 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Не е отразено връщане на стоките. Не са представени от жалбоподателя каквито и да било доказателства за развалянето на доставките, при което съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС се издава КИ. Само издаването на КИ без доказателства за наличието на материалноправното основание за издаването му не е достатъчно, за да бъде признато сторнирането на начисления ДДС, противно на довода на касатора. С оглед безспорно установените факти правилно първостепенният съд приема, че с РА законосъобразно е извършена корекция на декларирания ДДС върху облагаемите доставки поради липсата на основание за неговото намаляване въз основа на издадените КИ. Във връзка с кои получени доставки жалбоподателят иска признаване на право на данъчен кредит не става ясно от изложеното в касационната му жалба. Ако е във връзка със закупуването на доставените златни изделия, то по делото не са налице каквито и да било данни за това, че той не е упражнил това свое право или че то му е било отказано. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е неправилна преценката на съда на твърдените от него съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на ревизията. В РА, установяващ задължения за ДДС за данъчния период м. февруари 2020 г., когато са издадени КИ, приходните органи не твърдят наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК и не са определили данъчна основа за облагане по реда на ал. 2. Това, че с РА са установени други данъчни задължения (например за пряк данък) върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК във връзка с констатирани обстоятелства по ал. 1, и на ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1, че и задълженията за ДДС ще бъдат установени върху по реда на чл. 122 чл. 124а ДОПК, не означава, че за всеки един данъчен период при облагането с ДДС трябва да е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1 и че е процесуално недопустимо за някои данъчни периоди задълженията да се установяват по общия ред. Във връзка с начисляването на ДДС по доставките на услуги, по които БРИТ КОМ 1 ЕООД е получател, данъчната основа е определена въз основа на плащанията към Google Ireland Ltd и Facebook Ireland Ltd, установени по извлеченията от банковата сметка дружеството без наличието на фактури и протоколи по чл. 117 ЗДДС, с оглед на което ревизиращият екип приема, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК документите, необходими за установяване на основата за облагане липсват. Уведомлението е връчено лично на управителя на БРИТ КОМ 1 ЕООД на 04.10.2022 г., а РД е издаден на 15.12.2022 г. и връчен на 22.12.2022 г., поради което е неточно твърдението в жалбата по административен ред, че са връчени едновременно. Неоснователен е и доводът за нищожност на РАПА поради това, че не е налице очевидна фактическа грешка като основание за издаването му. Както правилно е посочил съдът в мотивите на своето решение, очевидна фактическа грешка е налице при противоречие между формираната воля на издателите на РА, която се установява от мотивите (фактически и правни основания), и нейното изразяване в разпоредителната му част. В случая е допълнена разпоредителната част на РА, но това е направено в съответствие с мотивната част на акта, препращаща към РД. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила като обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължи претендираното от него юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Същото е в минималния размер, определен с Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и не е налице основание за неговото намаляване под този размер с оглед фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение