Решение № 1657 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12759/2016 г.

Решение № 1657 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12759/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. И. от гр. Т. против Решение № 73 от 26.09.2016 г. постановено по адм. дело № 53/2015 г. от Административен съд Т.. Претендира се отмяната му като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - О. Т. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липсата на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде оставено в сила. Счита, че исковете разделени на периоди са неоснователни, а не недопустими. Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд Т. е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от П. С. И. срещу О. Т. иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на имуществени вреди в размер на 482. 75 лв., представляващи заплатени такси за предучилищна подготовка в периода от 15.09.2012 г. до 31.05.2014 г., произтичащи от отмяната като незаконосъобразен на подзаконов нормативен акт - чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т.. Със същото решение е върната исковата молба в останалата й част, а именно за периода от м. 09.2012 г. до 19.12.2013 г. и от 14.04.14 г. до 31.05.14 г. като недопустима. За да постанови решението в неговата отхвърлителна част, съдът е приел за безспорно установено, че детето на ищцата е било на задължителна предучилищна подготовка в ЦДГ № 5 гр. Т. в периода от м. 09.2012 г. до м. 05.2014 г., за което тя е заплатила, под формата на месечни такси, съгласно чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т., сумата от 482. 75 лева. Безспорно също е прието, че в част от исковия период - от 14.04.2014 г. -изменението на разпоредбата е в сила от тази дата, нормата не е действала, но въпреки това такса е събирана, за което страната е посочила писмени доказателства - служебна бележка № 43 от 27.03.2015 г. Във връзка с това съдът е разделил исковият период на 3 части, съобразно действалите нормативни актове по това време, а именно от м. 09.2012 г. до 19.12.2013 г. (действала отменената разпоредба на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т.), от 19.12.2013 г. до 14.04.2014 г. (не е действала норма за събиране на месечна такса от родителите за посещение в ЦДГ и ОДЗ на територията на община Т.) и от 14.04.2014 г. до 31.05.2014 г. (когато е действала новата норма на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т. за събиране на такса за хранене). Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗНП (отм.) "Предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст.". Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗНП (отм.) "Предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява в подготвителни групи в детски градини или в подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението." Съгласно нормата на чл. 30, ал. 2 от ППЗНП (отм.) "Родителите или настойниците на децата в подготвителните групи към детските градини не заплащат такси за задължителна подготовка на децата за училище преди постъпването им в първи клас." В. основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че от посочените норми следва извода, че за отглеждане и възпитание родителите и настойниците на децата, които посещават детските градини в подготвителни групи за първи клас е следвало да заплащат такси съгласно Закона за местните данъци и такси. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания за неговата отмяна. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. Възражението на ищцата- касатор в настоящото производство, че докладът по делото не й е съобщен е неоснователно, тъй като видно от страница 23 в кориците на делото пред първоинстанционния съд на 24.08.2016 г. тя е получила лично призовка по делото с документите приложени по него. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, действие/бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая законовите предпоставки са налице. Безспорно е установено по делото наличието на отменен подзаконов нормативен акт. С влязло в сила Решение № 98 от 9.01.2013 г., постановено по адм. дело № 191/2013 г. от Административен съд Т. е отменена разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т., приета от Общински съвет Т.. Това решение е оставено в сила с Решение № 17209 от 19.12.2013 г. по адм. дело № 2441/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Правилни са изводите на съда и относно разделянето на целия исков период на 3 подпериода, с оглед действието на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т., съобразно действащите към всеки един период нормативни разпоредби. За първия период от м. 09.2012 г. до 19.12.2013 г. съдът правилно е приел, че искът е недопустим с оглед отменен по установения ред, като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт - чл. 25, ал. 2, т. 1, б."в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т. отменен с решение № 98/9.01.2013 г. на АС - Т., постановено по АД № 191/2012 г., потвърдено с решение № 17209/19.12.2013 г. на ВАС по АД № 2441/2013 г. Правилно е установено, че съгласно ТР № 2/26.06.2016 г. на ВАС по т. д. 2/2015 г. на ОСС ВАС вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като законосъобразен или обявен за нищожен не подлежат на обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За периода от 19.12.2013 до 14.04.2014 г. (липсата на разпоредба за събиране на такса за посещение на децата в подготвителна група от родителите или настойниците на територията на община Т.) съдът е приел правилно, че исковата молба е допустима, но неоснователна., тъй като претенцията не е доказана, има представена единствено служебна бележка, от която не е станало ясно за какво са платени сумите. В останалата част от 14.04.2014 г. до 31.05.2014 г. (след приемане на решение № 3 по Протокол № 35/27.03.2014 г. на ОС - Т. за приемане на чл. 25, ал. 2, т. 1, нова б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т.) правилно съдът приел, че исковата молба е недопустима, тъй като в този период е в сила разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т.. Съгласно същата "За посещение на подготвителни групи в ЦДГ и ОДЗ не се заплаща месечна такса за обучение. За храна родителите и настойниците заплащат месечна такса, която се образува от броя на присъствените дни, умножени по 1, 40 лв." Подзаконовият нормативният акт не е отменен по надлежния ред, което е условие за допустимостта на иска в тази му част съгласно чл. 204, ал. 1 АПК. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението не страда от пороците посочени в касационната жалба, съдът е приложил правилно материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Неправилен е изводът на АС- Т. за това, че при отхвърляне изцяло на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ /тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Предвид това, решението, в частта, с която е осъдена П. И. да заплати на община Т. сумата 300 лв. - юрк. възнаграждение, следва да бъде отменено. Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд