Решение № 15836 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2012 г.

Решение № 15836 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Георгиев Илиев от гр. Пазарджик против решение № 7877/04.06.2012 г., постановено от Върховния административен съд, пето отделение по адм. дело № 14483/2011 г. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска неговата отмяна, както и отмяна на оспорената заповед. Ответникът - Министър на вътрешните работи не изразява становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, II колегия, в настоящия петчленен състав, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд-пето отделение отхвърля жалбата на Стоян Георгиев Илиев против заповед рег. № К-9641/20.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "полицейски инспектор" VI степен в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, категория "Г"- II степен. За да постанови решението съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена от компетентен орган - министъра на вътрешните работи (чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР), в срока, определен в чл. 225 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Фактическата обстановка е правилно установена от тричленният състав на ВАС-пето отделение и не се оспорва от страните. Спорът по делото се свежда до въпроса дали в хода на дисциплинарното производство по безспорен начин е установено извършеното от Илиев нарушение, за което е наказан, съответно налице ли е посоченото в акта основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В заповедта е вписано, че наказанието се налага за извършени деяния, за които на 08.06.2011 г. Стоян Илиев е привлечен в качеството на обвиняем по следствено дело № 9-П/2011 г. по описа на СО при СГП за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и 4, във връзка с ал. 1, предл. 2 и чл. 302, т. 1 предл. предпоследно, във връзка с чл. 301, ал. 1, предл. 2, алт. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Фактическата обстановка, приета за установена от комисията и довела до издаването на административния акт, е изцяло базирана на материалите по следственото дело. При издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са изяснени всички обстоятелства и не са събрани доказателства, които имат значение за релевантните факти. Дисциплинарното производство е проведено формално, дисциплинарно разследващият орган не е извършил никакви действия, за да изясни пълно, обективно и всеобхватно относимите за случая факти, а само е приобщил писмените доказателства от образуваното следствено дело, по което Стоян Илиев е привлечен в качеството на обвиняем. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав счита, че установяването на дисциплинарните нарушения не може да става единствено и само въз основа на материалите от образувано следствено дело за същите случаи, за които на лицето е повдигнато обвинение за престъпления от общ характер по НК. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В този смисъл, нарушението на служебната дисциплина не е задължително да представлява престъпление, но дори и да е така, двете производства - наказателното и дисциплинарното, се развиват независимо едно от друго и установяването на релевантните за всяко от тях факти, следва да стане в съответното производство. Реализирането на дисциплинарната отговорност настъпва независимо от наказателната и наличието на образувано наказателно производство и резултатът от същото е без значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. В конкретния случай, обстоятелствата послужили като фактически основания за издаване на процесната заповед, са приети за установени от дисциплинарно разследващия и впоследствие от дисциплинарно наказващия орган, само въз основа на приобщените материали от следственото дело. Приобщените по дисциплинарната преписка доказателствени материали от следственото дело /протоколи за разпит на свидетел със скрита самоличност, протоколи за разпити на други свидетели, протокол за личен обиск/ са ползвани в дисциплинарното производство като основен и единствен източник за сведения за правнорелевантните факти от състава на приетите за извършени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения. Следва да се има предвид, че тези материали са изготвени и събрани за нуждите на наказателното производство. Свидетелските показания са гласни доказателствени средства, които се събират по предвидения в НПК специален ред. Те не се ползват с презумтивна доказателствена сила и проверката ми се извършва в рамките на наказателното производство (чл. 107 от НК). В този смисъл те не могат да служат за обосноваване на дисциплинарна отговорност на полицейския служител по реда и при условията на ЗМВР. Фактът на образуваното следствено дело и повдигнато обвинение срещу служителя Стоян Илиев, сами по себе си не са материалноправни предпоставки по ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Извършените процесуални действия в хода на досъдебното производство не освобождават органите ангажирани с провеждането на дисциплинарното от дължимата процесуална активност за събиране на доказателства, посредством които може да бъде обоснован предмета на доказване в това производство. Дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си да установи на самостоятелно основание, посредством всички допустими доказателствени средства, конкретното поведение на държавния служител, което да бъде квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на приложената в случая разпоредба. Допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР без да са установени предвидените в нормите материалноправни предпоставки за това. Оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилно оспорването й е отхвърлено с обжалваното решение. Последното следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени заповедта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,