Решение № 390 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2013 г.

Решение № 390 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от директора д-р Кънчо Райчев, чрез пълномощника юрисконсулт Ева Александрова, против решение № 2265/08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 3538/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено експертно решение /ЕР/ № 0087 от заседание № 016 от 15.02.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия по ортопедични болести и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ЕР на НЕЛК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Георги Викторов Сираков от гр. София, чрез пълномощника адв. Диана Димитрова оспорва жалбата по съображения за правилност на решението, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на Георги Викторов Сираков експертно решение № 0087 от заседание № 016 от 15.02.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия по ортопедични болести, в частта по оценка на работоспособността и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне, съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него ЕР на НЕЛК е постановено при неправилно приложение на материалния закон относно определянето на процента трайно намалена работоспособност /ТНР/ относно едно от заболяванията на освидетелстваното лице - монопареза на долен крайник в резултат на увреждане на два нерва на крайника. Съдът е възприел заключенията на допълнителната и повторната съдебно-медицински експертизи, които са изслушани по делото, изготвени от вещи лица със специалности, съответно ортопед-травматолог и невролог. Изложил е, че от тези заключения се установява, че към датата на оспореното решение на НЕЛК жалбоподателят се е намирал в състояние на монопареза на ляв долен крайник от средна степен, като са увредени два от трите възможни нерва на този крайник - нервус фибуларис, който повдига стъпалото нагоре и нервус тибиалис, който инервира цялата останала мускулатура на подбедрицата, т. е. двигателният дефицит е за цялата подбедрица, включително и за изхвърляне и заключване на коляното. Установено е, че е налице хипотрофия на същия крайник /намаляване на мускулната маса/, която е от инервна увреда и няма да бъде възстановена. Вещото лице ортопед-травматолог е определило за това заболяване 60% ТНР по част /ч./ VII, точка /т./ 2.6.3 от приложение № 1, а не по т. 11, защото в случая се касае за увреждане на два нерва едновременно, докато по т. 11 става въпрос за увреждане само и единствено на този нерв, който е посочен в съответната точка. Съдът е посочил, че вещото лице - невролог е потвърдило този извод, като е пояснило, че при освидетелстването от НЕЛК е определен максимален процент ТНР - 30 % по ч. VII, т. 11.8.3. за увреждане на н. тибиалис и 30% по ч. VII, т. 11.7.3 за увреждане на н. фибуларис, но увреждането и на двата нерва едновременно обуславя неподвижност на стъпалото в плантарна и дорзална посока, хипотрофия на мускулатурата, затруднена походка - тип степажна и може да се интерпретира като левостранна, долна, дистална пареза от периферен тип - средна към тежка форма и да се отнесе към ч. VII, т. 2.6.3, като се определи 60% ТНР на това основание. Съдът е възприел този извод на вещите лица, като е изложил, че независимо от липсата на увреда на главния и гръбначния мозък, в случая се касае до пареза, тъй като са налице и трите синдрома на парезата - хипотрофия на крайника, хипотония и арефлексия, затова следва ТНР за това увреждане следва да бъде определено по ч. VII, т. 2.6.3 от приложение № 1, на основание чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, в който е предвидено, че когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка..." и се прави подробна обосновка. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 2864 от заседание № 197 от 29.11.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при I МБАЛ - София, II състав, на Георги Викторов Сираков е определена 58 % трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза - последици от травми, обхващащи няколко области от тялото, и травми с неуточнена локализация, а като противопоказани условия на труд са посочени - физически натоварвания на горни и долни крайници. Това решение е обжалвано от освидетелстваното лице Георги Сираков пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред Административния съд - решение № 0087 от заседание № 016 от 15.02.2011 г. С това ЕР на НЕЛК по ортопедични болести, при пълно преосвидетелстване на лицето, решението на ТЕЛК е отменено, прието е водещо заболяване - последици от травми, обхващащи няколко области от тялото, определен е нов процент ТНР - 62%, а като противопоказания за работа е посочено - статично и динамично пренатоварване на долни крайници, невротоксични вещества. В мотивите на експертното решение на НЕЛК, в частта за анамнезата е посочено, че през 2008 г. пациентът е претърпял ПТП /пътно-транспортно произшествие/, при което получил множество счупвания - дясна бедрена кост, дясна подбедрица, дясна раменна кост, ляв тибиален малеол, лява петна кост, проксимална фаланга на III пръст на дясната ръка, имал също черепна и мозъчна травма и нарушено зрение на дясното око; лекуван ортопедично /описани са операциите/; за установена увреда на нервите на левия крак е лекуван с физиотерапия без ефект, поради контрактура на пръстите на лявото ходило опериран през м. 10/2011 г., поставени игли, извадени; при освидетелстването има силни болки в ляв глезен и стъпало, в десен крак и дясна ръка; раменната кост е лекувана консервативно; има болки в дясното рамо при натоварване и на местата на счупванията. В частта за ортопедичен статус е прието следното: дясна тазобедрена става - леко ограничени движения след счупване на дясното бедро и метална остеосинтеза - 10 % ТНР по ч. I, р. 9, т. 17.1; дясно стъпало - умерено плоскостъпие с функционален дефицит - 10 % ТНР по ч. I, р. 9, т. 39; ляв глезен - валгусна деформация на петата 60 градуса, няма движения в субталарната става - петата е деформирана, стъпва на вътрешния ръб на ходилото, което е деформирано, палецът е с лека флексионна контрактура - 40 % ТНР по ч. I, р. 9, т. 35.2 за глезена, във връзка с ч. I, р. 9, т. 40.2.2 - 20 % ТНР за ходилото, поради нарушена опороспособност и по ч. I, р. 9, т. 43.1- 10% ТНР за палеца; В частта от ЕР на НЕЛК за неврологичния статус, е посочено, че се маркира инсуфициенция при дорзална и плантарна флексия на ляво ходило; отслабен ляв Ахилов рефлекс; трудно задържа на пети и пръсти при ходене с ляво стъпало; посочено е още, че представя ЕМГ от 22.11.2011 г. с данни за периферно-стволова увреда на н. перонеус и н. тибиалис в ляво. Дадено е заключение, че за периферно-стволова увреда на н. перонеус и н. тибиалис в ляво - средна към тежка степен се следват по 30 % ТНР по ч. VII, т. 11.7.3 и 30 % по ч. VII, т. 11.8.3. Крайният процент ТНР е определен на 62 %, изчислен по Методиката - 40% + 20% от /10+10+20+10+30+30/, съобразно състоянието на лицето. В изслушаната допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Димитър Л. Каменов - ортопед-травматолог, е дадено заключение, че към датата на оспореното експертно решение на НЕЛК, жалбоподателят Георги Сираков /ответник в настоящото производство/ се е намирал в състояние на монопареза на ляв долен крайник от средна степен; наличните данни са недостатъчни, за да може да се каже дали това състояние е било предизвикано от възпаление /неврит/ или от някаква друга причина, водеща също до монопареза; пръстите на левия крак са били в невъзможност за извършване на движения, но във физиологично положение, за което не се следва отделен процент ТНР, същият възлиза на 20 % за стъпалото, както са дадени. За наличната монопареза на левия долен крайник, независимо от породилата я причина се следват 60 % /средна степен/, като в този процент влизат дадените поотделно за увредената на двата големи нерва на подбедрицата по 30 %. В обяснителната част на заключението е посочено, че видно от приложените електромиограми състоянието на жалбоподателя по отношение на инервацията на левия долен крайник се влошава. Двата периферни нерва фибуларис /перонеус/ и тибиалис са доказано травматично увредени периферно; те инервират мускулатурата на подбедрицата и стъпалото, но има наличие и на стволова увреда, т. е. към нервните коренчета, излизащи от гръбначния мозък, която постепенно се влошава. Това е видно и от перзистиращата обща хипотрофия на мускулатурата на левия долен крайник, както и от цялостно намалената мускулна сила. Това, според вещото лице, е достатъчно основание за приемане на стволова увреда /на ниво коренчета и/или гръбначен мозък/ на целия голям задничен нерв /ишиадикус/, която освен двигателна има и сетивна компонента. Състоянието на монопареза на левия долен крайник следва да бъде отразено по ч. VII, т. 2.6.3 - монопареза на ляв долен крайник средна степен - 60%. В заключението на вещото лице д-р Бойка Маринова Станева - специалист по нервни болести, което е изслушано по делото като повторна експертиза по въпросите, които са били поставени и на вещото лице - ортопед-травматолог, е изложено, че както при прегледа в НЕЛК, така и при личния преглед се установяват клинични данни за тежкостепенна увреда на голямопищялния /тибиалис/ и малкопищялния /перонеус, фибуларис/ нерв, инервиращи мускулите на подбедрицата, стъпалото и пръстите, обуславящи тяхната хипотрофия /намаляване на обиколката на бедрото и подбедрицата/, пълна неподвижност на лявото стъпало в дорзална и плантарна посока и степажна походка; диагнозата е потвърдена с електромиографско изследване, което проследено в динамика /07.12.2010 г. - 22.11.2011 г./ е с данни за последователна и прогресираща дистална увреда на тези нерви. При множествен мононеврит се засягат двустранно, последователно и асиметрично повече от един нерв и уреждането е с друга етимология - възпалителна, дизметаболитна, токсична, така че към момента на оспореното ЕР на НЕЛК не е било налице увреждане, представляващо множествен мононеврит; в случая, макар и да са засегнати два нерва, увреждането е едностранно и безспорно е с травматична и компресивно-исхемична етиология от развилите се усложнения. В заключението е посочено още, че в НЕЛК е определен максимален процент ТНР за увреждане на н. тибиалис 30 % по ч. VII, т. 11.8.3 и за н. фибуларис по ч. VII, т. 11.7.3 - 30 %. Увреждането обаче и на двата нерва обуславя неподвижност на стъпалото в плантарна и дорзална посока, хипотрофия на мускулатурата, затруднена походка - тип степажна и би могло да се интерпретира и като левостранна, долна, дистална пареза от периферен тип - средна към тежка степен и би могло да се отнесе към ч. VII, т. 2.6.3. Вещото лице е заключило, че приема крайния процент ТНР, отразен в допълнителната съдебно-медицинска експертиза - ортопедични болести. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняването е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицински експертизи и е формулирал задачите им, а вещите лица са определени със специалности в областите, към които се отнасят заболяванията на освидетелстваното лице. От съдържанието на заключенията по допълнителната и повторната експертизи, обсъдени в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК с останалите доказателства по делото, се налага извода, че съществените изводи на вещите лица, са обосновани. В двете посочени заключения подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещите лица /амбулаторни листи, епикризи, изследвания и др./, заключенията са дадени по поставените въпроси, изводите са мотивирани. Наред с това, същественият за делото извод по коя отправна точка от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза следва да се отнесе установената монопареза на долния ляв крайник, двете вещи лица са дали заключение в един и същи смисъл. Както се посочи, касае се за въпроси от областта на медицината, с каквито по правило съдът не разполага, поради което при липсата на очевидно основание за игнориране на заключенията на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи, от една страна, а от друга - липсата на обосновано оспорване на заключението и опровергаване на изводите на вещите лица с друго заключение на вещи лица със съответните специалности и в съответния числен състав /тричленна или друг вид разширена експертиза/, първоинстанционният състав на съда правилно е възприел изводите, направени в посочените заключения. Настоящият състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за приложение на правилото по чл. 63, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, според което, когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка. В конкретния случай е установено увреждане на два от нервите на левия долен крайник /фибуларис и тибиалис/, което е довело до пареза на този крайник. Наред с това в допълнителното заключение е обосновано наличието на стволова увреда /на ниво коренчета и/или гръбначен мозък/ на целия голям задничен нерв, което според вещото лице предизвиква манопарезата на левия долен крайник. Изложените в касационната жалба доводи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 63, ал. 2 НМЕ, поради това че в приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, част VII, били предвидени отправни точки за увреждане на периферни нерви, каквито са нервус фибуларис и нервус тибиалис - по т. 11.8.3 и т. 11.7.3, не се споделят, тъй като в посочените отправни точки, нито в други от тази глава /нервни болести/ не е предвидена отправна точка за определяне на процент ТНР при едновременна увреда на повече от един периферен нерв на един и същи крайник. В тази връзка се възприемат изводите на вещите лица, че при установената в случая увреда едновременно на два нерва на един и същи крайник, съпроводено с хипотрофия на мускулатурата и стволова увреда, е налице увреждане на заболелия орган, което е различно от това, за което са предвидени отправни точки и което следва да се квалифицира по най-близката по съдържание точка, която в случая е т.2.6.3 от част VII на приложение № 1. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон при постановяване на ЕР на НЕЛК е обоснован и правилен. Обжалваното съдебно е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че пред касационната инстанция страната е направила разноски в размер на 250 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.10.2013 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение