Решение № 15588 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2010 г.

Решение № 15588 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Стара изба - Първенец" ЕООД, гр. Пловдив; "Винпром Лудогорие" ООД, гр. Разград; СНЦ"Регионална лозаро винарска камара Тракия", гр. Пловдив; "Осмар" ООД, гр. Шумен; "Стархо Со" ЕООД, с. Брестовица, област Пловдив; "Винпром Плевен" ЕАД, гр. Пловдив; Всестранна кооперация "Нов живот", с. Брестовица, област Пловдив; ТД "Биотест" гр. Стара Загора; ЕТ "Тодор Опрев"- Тодор Костадинов Опрев, от гр. Силистра; "Лайт Касъл" ЕООД, гр. Ивайловград; "Винпром Алвина" ООД, гр. Варна; Винарска къща "Бонини" ООД, гр. Пловдив; "Домейн Юстина" ЕООД, с. Устина; "Синева" ООД, гр. Севлиево; ВК "Тракия Естейт" АД, гр. Пловдив; ВИ "Брезово-България" АД, гр. Пловдив; "Видинска гъмза" АД, гр. Видин; "Асоциация на българските винари" гр. София срещу Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от Министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 26.03.2010 г. (Наредбата) изцяло и в частта и досежно разпоредбите на чл. 3; чл. 5, ал. 1; чл. 6, т. 3; чл. 8; чл. 9; чл. 10, т. 5, 6, 7, 14; чл. 23; чл. 26; чл. 51, ал. 2, т. 2; чл. 52 като несъобразени и противоречащи на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), Закона за измерванията (ЗИ), Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), Закона за нормативните актове (ЗНА) и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). С писменото си становище от 11.11.2010 г. поверениците на жалбоподателите разширяват конкретизацията на незаконосъобразните разпоредби от Наредбата, включвайки и текстовете на чл. 5, ал. 3; чл. 10, т. 4; чл. 14; чл. 15, ал. 3; чл. 16; чл. 17, ал. 2; чл. 18, ал. 2; чл. 20; чл. 51, ал. 2, т. 3. Допълват основанията си като освен за противоречие със цитираните закони изтъкват противоречия с норми, регулиращи пазара на вино в рамките на Европейския съюз, които включват: Директива 2008/118/ ЕО на Съвета от 16.12.2008 г.; Регламент (ЕО) 555/2008 г.; Регламент (ЕО) 479/2008 г., както и Регламент (ЕО) 436/2009 г. на Комисията от 26.05.2009 г.; Решение 1152/2003/ЕИО и ДФЕС.

С жалба, подадена от "Българско вино" ООД, гр. София; "Винпром Плевен" ЕАД, гр. Пловдив; "ЛВК - Винпром" АД, гр. Търговище; "Винарска изба - Малката звезда" ООД, гр. Харманли; "Шато Коларово" ООД, с. Коларово, област Хасково; "Винарска изба Логодаж" ООД, гр. Благоевград; "Едоардо Миролио" ЕООД, с. Еленово, област Сливен; "Българска лозарска компания" ЕООД, гр. Видин; "Черноморско злато" АД, гр. Поморие; "Бойар" ООД, гр. Бургас; "Винекс Преслав" АД, гр. Велики Преслав, област Шумен; "Винпром Русе" ЕООД, гр. Русе; ЕТ "Ивена Комерс - Валентин Шотев" - Валентин Илиев Шотев, гр. София; "Пещера" АД, гр. Пловдив; "Сис Индустрийс" ООД, гр. София се оспорва Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от Министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 26.03.2010 г. изцяло и в частта и досежно разпоредбите на чл. 3, ал. 3; чл. 9, ал. 2; чл. 10, т. 14; чл. 11; чл. 12; чл. 17, ал. 2; чл. 18, ал. 2 изречение първо, предложение последно; чл. 20, предложение последно; чл. 51, ал. 2, т. 3; чл. 52, ал. 3 като несъобразени и противоречащи на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за измерванията, Закона за виното и спиртните напитки, Закона за нормативните актове и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

С жалба, подадена от Сдружение "Българска петролна и газова асоциация", гр. София се оспорва Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от Министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изцяло и в частта й досежно разпоредбите на чл. 1, т. 1; чл. 2, ал. 2, т. 1; чл. 3, ал. 1 и ал. 3; чл. 6, ал. 3; чл. 10, т. 4 и т. 10; чл. 11, т. 4, б. "б"; чл. 36, т. 2; чл. 37, ал. 1; чл. 38, т. 2; чл. 39, ал. 1; чл. 40, ал. 1, т. 2; чл. 41, ал. 1; чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4; чл. 43, ал. 1 и чл. 44, т. 1 като несъобразени и противоречащи на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за измерванията.

Ответникът по жалбите, министърът на финансите счита същите за неоснователни. Чрез своите процесуални представители заявява, че изпълнението на изискванията, заложени в Наредба № 3 гарантират осветляване на сивия сектор в областта на акцизните продукти, равнопоставеност на всички икономически субекти, опериращи с акцизни стоки, и не на последно място гарантиране на събираемостта на дължимия акциз. Посочва, че оспорваният подзаконов нормативен акт не препятства упражняването на дейностите на жалбоподателите и не поражда негативно въздействие в правната им сфера.

Заинтересованата страна, Агенция "Митници" изразява становище за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбите. Посочва, че Наредбата е издадена от министъра на финансите в качеството му на компетентен орган и в съответствие с правомощията, делегирани му по силата на чл. 12 от ЗНА и чл. 103а, ал. 2 от ЗАДС. Определя като неоснователни доводите, че при издаването на подзаконовия нормативен акт не са съобразени текстовете на чл. 3, ал. 1 от ЗОАРАКСД, които предполагат при административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност да се вземат предвид разходите на лицата, извършващи стопанска дейност, необходими за спазване на установените изисквания и възможностите за упражняване на административен контрол и разходите свързани с него. ЗАДС изисква наличието на автоматизирана система за отчетност и ползването на измервателни уреди от всички лицензирани складодържатели. Приема, че атакуваните от винопроизводителите текстове са в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗАДС и чрез тях се цели засилване на контрола, който осъществява митническата администрация върху средствата за измерване и контрол, използвани при получаването, производството и складирането на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

Частичната основателност според участващия прокурор произтича от известното противоречие на чл. 103а, ал. 3 от ЗАДС и разпоредбите на чл. 3, ал. 3, чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 2, чл. 20 предложение последно от Наредбата, с които се въвежда изискването средствата за измерване да предават данни по електронен път към Агенция "Митници". Текстовете на подзаконовия нормативен акт според представителя на прокуратурата разширяват необосновано приложното поле на законовата разпоредба, която предвижда данните за измерване по ал. 1 да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата. Данните съгласно чл. 103а, ал. 3 от ЗАДС се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени от директора на Агенция "Митници", т. е. министъра в случая е иззел неговата компетентност по закон и в тази част е налице противоречие.

По отношение жалбата на сдружение "Българска петролна и газова асоциация" - гр. София прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност, обусловена от разширеното приложно поле на чл. 103а, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗАДС чрез разпоредбите на чл. 3, ал. 3, чл. 37, ал. 1, чл. 39, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Наредбата, досежно установения ред за отчетност и начина на препредаване на данните до Централното митническо управление. Констатира противоречие на разпоредбата на чл. 103а, ал. 5 ЗАДС с чл. 36, т. 2, чл. 38, т. 2, чл. 40, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредбата, с които се въвеждат изисквания средства за измерване да има не само на входа и изхода на данъчния склад, но и на тръбопроводи, съоръжения и съдове за съхранение, разположени на територията на обекта. Отбелязва, че противоречие е налице и с чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД, отчитайки разходите на лицата, извършващи стопанска дейност. Счита за основателни възраженията на сдружение "Българска петролна и газова асоциация" - гр. София по отношение на чл. 6, ал. 3, чл. 11, т. 4б, б. "б" и чл. 10, т. 4 от Наредбата по съображенията развити в жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение на втора колегия в настоящия съдебен състав прие за установено следното:

По допустимостта на жалбите:

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК са посочени предпоставките, при наличието на които се приема, че лицата имат право да оспорват подзаконов нормативен акт в неговата цялост или отделни негови части. Такова право имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай оспорените разпоредби засягат тридесет и тримата жалбоподатели в качеството им на лицензирани складодържатели, в обектите на които е необходимо функциониране на автоматизирани системи за отчетност и ползването на измервателни уреди. Подалите жалби сдружения с нестопанска цел формират своя правен интерес от предмета на дейност и целите, за които са създадени (вж. Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2009 г.).

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че са налице всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и не са налице процесуални пречки за неговото реализиране, поради което жалбите са допустими.

По основателността на жалбите в частта им, с която се оспорва наредбата в нейната цялост Върховният административен съд, шесто отделение, прие за установено следното:

Оспорената Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки е издадена от министъра на финансите на основание законовата делегация на чл. 103а, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, обнародвана е в ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г. и е в сила от 26.03.2010 г. Видно от приетата по делото административна преписка е, че административният орган е спазил административнопроизводствените правила по издаването и. Изпълнен е и разписания в чл. 75 и следващите от АПК и ЗНА административнопроизводствен ред.

Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, чието предназначение е да уреди отношения, които не са предмет на приетия вече закон, макар че са по същата материя. Тези отношения нямат характеристиката на основни и поддаващи се на трайна уредба (чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА), което е отчетено от министъра на финансите. По изложените съображения оспорването на подзаконовия нормативен акт в неговата цялост е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Досежно законосъобразността на съдържанието на отделните текстове Върховният административен съд, шесто отделение, прие за установено следното:

1. Жалбоподателите считат, че с чл. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредбата се въвежда понятието "средства за измерване и контрол", което е в противоречие с разпоредбите на чл. 103, ал. 1 на ЗАДС, който използва понятието "средства за измерване". Поддържат тезата, че Наредбата в нарушение на законовата разпоредба, превръща "средствата за измерване", които се използват от лицата главно за търговски цели в средства за контрол, извършван от митническата администрация. Така според тях се разширява законовото понятие и се въвежда представителност на данните събирани чрез уредите за измерване.

Разпоредбата на чл. 1, т. 1 от Наредбата е със следното съдържание: "С тази наредба се определят: 1. специфичните изисквания към средствата за измерване и контрол и за регистриране и отчитане на количествени и физикохимични показатели на акцизните стоки", а разпоредбата на чл. 3, ал. 1 гласи: "По смисъла на тази наредба "средства за измерване и контрол" на акцизни стоки са: 1. средства за измерване и контрол, които предават данни по електронен път към автоматизираната система за отчетност на лицата, когато това е предвидено в наредбата: а) средства за измерване, определени в Закона за измерванията, Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативните актове за тяхното прилагане; б) средства със сумиращи броячи за отчитане на брой късове или потребителски опаковки при тютюневите изделия; в) средства със сумиращи броячи за отчитане на брой предварително опаковани количества продукти и потребителски опаковки на алкохолни напитки; г) оразмерени съдове за съхранение, снабдени със средство за измерване на ниво на течности; 2. средства за измерване и контрол, данните от които се отчитат дневно и при промяна в тях се въвеждат в автоматизираната система за отчетност на лицата: а) средства за измерване, определени в Закона за измерванията, Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативните актове за тяхното прилагане; б) средства за отчитане на брой бандероли; в) калибрирани съдове, снабдени с шаблони и калибровъчни таблици с посочена неопределеност, издадени от акредитирана лаборатория; г) нестационарни оразмерени съдове за съхранение и отлежаване на алкохол и алкохолни напитки; д) калибрирани апарати и инструменти, използвани в лабораторните анализи (лаборатории)".

Съгласно чл. 102 от ЗАДС контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи. Той включва проверки и ревизии на данъчно задължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи дейности с акцизни стоки. Митническите органи имат право да инсталират технически устройства за осъществяване на контрол върху движението и използването на акцизни стоки. Имат право да вземат проби от горивото в резервоарите на моторните превозни средства, а контролът върху задължителните запаси от нефт и нефтопродукти в данъчните складове се осъществява и от лицата по чл. 30, ал. 1 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.

Контролът на лицата извършващи дейности с акцизни стоки се осъществява чрез физическа проверка на количеството и другите данни и показатели, имащи значение за акцизното облагане, както и на счетоводната и търговската документация на проверяваните лица. Въведеното понятие средства за измерване и контрол има кумулативно значение, отчитащо действащите нормативни актове в областта на метрологията и е хармонизирано с изискванията на общия режим на облагане с акцизи, установен в нормативната ни уредба съгласно изискванията на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. Техническите изисквания към средствата за измервания са съобразени със Закона за измерванията и Закона за техническите изисквания към продуктите. В глава III, раздел III от ЗАДС са уточнени показателите за определяне на данъчната основа за облагане с акциз за всеки вид акцизна стока. Въвеждането на контрол върху физикохимичните показатели е свързано с прилагането на чл. 28 от ЗАДС, където са дадени точните показатели за определяне на данъчната основа за облагане с акциз на всеки вид акцизни стоки. За нуждите на акцизното облагане е необходимо установяването на точните количества на стоката, подлежаща на облагане със съответната акцизна ставка. Използването на средства за измерване от одобрен тип или с оценено съответствие въвежда обективни критерии за определяне на данъчната основа, необходима за изчисляване на задълженията за заплащането на акциз. Отчетено е и изискването заложено в редица европейски директиви за минимизиране на човешкия фактор в областта на контрола.

1. Жалбоподателите развиват съображения за противоречие на Наредбата с материалноправни разпоредби от Закона за измерванията и други технически норми. Те твърдят, че в чл. 2, ал. 2, т. 1 означенията на величините "маса" и "обем" са изписани в нарушение на чл. 11 от Закона за измерванията и чл. 26 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, а именно - погрешно са изписани означенията "г", "кг", "мл" и "л", вместо верните означения "g", "kg", "ml" и "l".

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредбата е със следното съдържание: " Наредбата не се прилага за лицата, които: 1. единствено получават или изпращат предварително опаковани продукти с еднакви номинални количества и с маса от 5 г до 10 кг включително или с обем от 5 мл до 10 л включително".

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за измерванията разрешени за използване единици за измерване са единиците от Международната система единици (SI), единици, използвани с Международната система единици, и техните съставни единици. С чл. 26 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България е установено, че при означаване на единиците се използват международните означения с латински или гръцки букви. Означенията на единиците се записват и печатат с прави букви независимо от използвания в текста шрифт. Записват се и печатат с малки букви, а когато наименованието на единицата произхожда от собствено име, първата буква е главна, например: m - метър, s - секунда, А - Ампер, Wb - Вебер. Означенията не се изменят в множествено число и се пишат без точка накрая, освен когато са в края на изречението.

Според настоящия състав на Върховния административен съд така въведените правила за означаване на единиците касаят конкретните действия по фактическа отчетност и контрол от правните субекти. Съгласно чл. 9 от ЗНА юридическите разпоредби (правните правила за поведение) се формулират на общоупотребимия български език, а допустимите изключения от това правило се налагат от предмета на акта. Когато общоупотребимия език се използва в нормотворчеството, той придобива редица семантични, стилистични, терминологични и други особености, които водят до обособяването му в особена категория. Използването на процесните означения за единиците за отчетност - "маса" и "обем" в атакуваната разпоредба не води до неяснота на изразената воля и не препятства възможността за точно извличане на съдържанието на правната норма. Напротив с подобни означения борави и ЗАДС - срв. чл. 10, ал. 1, т. 2; чл. 32, ал. 1, т. 10; чл. 33, ал. 1, т. 2; чл. 33, ал. 1, т. 4; чл. 33а, ал. 1; чл. 62, ал. 1, т. 2; Закона за виното и спиртните напитки - срв. чл. 41а; чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 и др., което налага извод за неоснователност на оспорването в тази му част. Въпреки гореизложеното, необходимостта от прецизност в юридическия език и чистотата на юридическия изказ изисква изключването на подобни съкращения в нормативните актове, независимо от техния ранг.

1. Първата група жалбоподатели сочи порок в съдържанието на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, без да конкретизира твърдяната незаконосъобразност.

Разпоредбата гласи: "По смисъла на тази наредба: 1. "точка за контрол" е всяко място, на което лицата са длъжни да използват средства за измерване и контрол, предвидени в тази наредба; 2. "обект" е място за получаване, производство или складиране на акцизни стоки; 3. "анализен сертификат" е документ, съдържащ информация за физикохимични показатели, отнасящи се за произведено количество/партида акцизна стока; 4. "оразмерен съд" е: а) стационарен съд с вместимост, посочена в издаден от производител документ за обема на съхранявания продукт при определено ниво на течност или обема при максимално запълване; б) нестационарен съд с вместимост, посочена в издаден от производител документ или в протокол, изготвен съвместно с контролните органи, или в декларация от лицето за обема на съхранявания продукт при определено ниво на течност или за обема при максимално запълване. "

Касае се за норми - дефиниции, които не съществуват с различно съдържание в нормативната база. Съдът не констатира несъответствие на обяснените понятия, използвани в Наредбата с идентичните такива, използвани в по-високите по степен нормативни актове. Тяхното включване в нормативния акт е систематично обосновано предвид характера на регулираните отношения.

1. Жалбоподателите оспорват разпоредбите на чл. 3, ал. 3; чл. 17, ал. 2; чл. 18, ал. 2 изречение първо, предложение последно; чл. 20, предложение последно; чл. 37, ал. 1; чл. 39, ал. 1; чл. 41, ал. 1; чл. 43, ал. 1 от Наредбата като противоречащи на чл. 103а, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗАДС и чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД. Развиват съображения, че предвиденото от оспорвания подзаконов нормативен акт предаване на информация (данни) директно от "средствата за измерване и контрол" до Централното митническо управление е в противоречие с делегираните от закона правомощия на издалия акта административен орган. Поддържат, че министърът на финансите е иззел изрично предоставената с чл. 103а, ал. 4 от ЗАДС компетентност на директора на Агенция "Митници", съгласно който текст именно той е органа който следва да определи реда, начина и формата на изпращането на данните. Изтъкват, че издадената наредба не спазва заложения в чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД принцип за ограничаване до обществено оправдани граници на административното регулиране и административния контрол, осъществяван върху стопанската дейност от държавните органи. С визираните текстове от Наредбата жалбоподателите считат, че освен нарушаване на материалноправните разпоредби на ЗАДС се извършва и неоправдано ограничаване на вида на използваните уреди за осъществяване на измерване, което е в противоречие с принципа за пропорционалност, залегнал в чл. 6 от АПК и чл. 3 от ЗОАРАКСД.

Оспорените разпоредби от Наредбата имат следното съдържание: "В случаите, предвидени в специфичните изисквания на тази наредба, средствата за измерване и контрол по ал. 1, т. 1 предават данни по електронен път и към информационната система на Агенция "Митници". (чл. 3, ал. 3)

Средството за измерване и контрол по ал. 1 следва да предава данни по електронен път към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция "Митници". (чл. 17, ал. 2)

Точката за контрол е мястото след съдовете по ал. 1, където показател алкохолно съдържание, измерено при температура 20 рС се определя в точка за контрол лаборатория, а обемът се отчита със средство за измерване и контрол разходомер, който предава данни по електронен път към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция "Митници". Тръбните връзки от съдовете до разходомера се пломбират и при необходимост се осигурява възможност лицата да взимат проба за контрол. (чл. 18, ал. 2)

На линиите за бутилиране или опаковане в точките за контрол се отчита броят на преминалите пълни опаковки чрез средство за измерване и контрол - брояч, който предава данни по електронен път към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция "Митници". (чл. 20)

В точките за контрол по чл. 36, т. 1 се използват разходомери за измерване на обем, приведен към сравнителна температура 15 рС, които предават данни по електронен път към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция "Митници". (чл. 37, ал. 1)

В точките за контрол по чл. 38, т. 1 се използват средства за измерване и контрол на маса, които предават данни към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция "Митници". (чл. 39, ал. 1)

В точките за контрол по чл. 40, ал. 1, т. 1 се използват средства за измерване и контрол, които предават данни по електронен път към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция "Митници". (чл. 41, ал. 1)

В точките за контрол по чл. 42, ал. 1, т. 1 се използват средства за измерване и контрол на маса, които предават данни по електронен път към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция "Митници". (чл. 43, ал. 1)".

Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че визираното в цитираните разпоредби правило за поведение, изразяващо се в предаване на данни по електронен път от автоматизираната система за отчетност на лицата към информационната система на Агенция "Митници" е общо по своя характер и не нарушава делегираните на органа по чл. 103а, ал. 4 от ЗАДС правомощия по конкретизиране "реда, начина и формата" за технологично реализиране на описания процес. Последното е реализирано със заповед № ЗАМ-114/26.03.2010 г. на директора на Агенция "Митници".

Целта на Наредбата е да уреди начина, по който акцизните стоки под режим "отложено плащане на акциз" ще бъдат отчитани и контролирани, имайки предвид тяхната специфика с цел правилното и пълно начисляване и заплащане от нейните адресати на дължимите публични държавни вземания. Разпоредбите касаят въвеждането на контрол съобразен с изискванията на ЗАДС, поради което извършването на разходи за привеждане в съответствие с нормативните изисквания на уредите и техническите средства за определяне на дължимия акциз досежно получените, складираните и произведени акцизни стоки не може да се приеме като преследвана цел, различна от законовата.

1. В жалбите на винопроизводителите са развити съображения, че въвеждания с чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата контрол върху физико-химичните показатели на акцизните стоки не намира основание в ЗАДС, ЗИ и ЗВСН. Изтъква се, че не е законосъобразен, тъй като не отчита технологичните причини и необходимости за преработка, както и не взема предвид количествата за отлежаване, които във времето променят някои от показателите на стоките.

Оспорените разпоредби на Наредбата са със следното съдържание: "На контрол подлежат количествените, а в случаите, определени с тази наредба, и физикохимичните показатели на акцизните стоки. Количествените и физикохимичните показатели се измерват в точки за контрол. (чл. 5, ал. 1 и ал. 3)."

Атакуваната разпоредба се намира в глава II на подзаконовия нормативен акт "Общи изисквания към измерванията и контрола". Въвеждането на контрол върху физикохимичните показатели е свързано с прилагането на чл. 28 от ЗАДС, където са дадени точните показатели за определяне на данъчната основа за облагане с акциз на всеки вид акцизни стоки. Предвидената от закона конкретна мерна единица е в съответствие с целите на акцизното облагане и е свързана с установяване на точните количества акцизни стоки. Използването на средства за измерване от одобрен тип или с оценено съответствие е предназначено да въведе обективни критерии за определяне на данъчната основа, необходима за изчисляване на задълженията за изплащането на акциз. Конкретизирането на реда, начина и формата за технологично реализиране на описания процес е предмет на уредба от друг административен акт - заповед № ЗАМ - 114/26.03.2010 г. на директора на Агенция "Митници" и не може да бъде обсъждано в настоящото производство.

1. С разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата е въведено изискването "върху корпуса на разходомера чрез стрелка да се означава посоката на движение на флуида."

Жалбоподателите считат, че това изискване противоречи на императивната норма на чл. 437, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол за разходомери за течности, различни от вода, установяваща, че "Освен ако не е посочено в удостоверението за одобряване на типа, всички други надписи или означения са забранени".

Подобно тълкуването на разпоредбата и извличане на норма с подобно съдържание е неточно. При действието на разходомера, не е допустимо пропускане в двете посоки, което ще доведе до неточности в отчитанията. Съгласно чл. 319 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол разходомерите за течности, различни от вода, трябва да имат нанесени в четлив и еднозначен вид върху скалата на показващия механизъм или на специална табелка изискуемите данни, изрично изброени в ал. 1. Посоката на движение на течността обаче трябва да се означи чрез стрелка върху корпуса на разходомера, ако съществува вероятност от объркване.

Средствата за измерване и контрол са предназначени да отчитат преминаващи флуиди само в една посока, а изискването за указване на нейното движение цели да покаже дали стоката влиза или излиза от склада и е в съответствие с чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС.

1. В жалбата на първата група винопроизводители се развиват съображения за незаконосъобразност на чл. 8 от Наредбата с аргументите, че лабораторията за калибриране и акредитация на съдове в страната е само една, което утвърждава монопол и позволява спекулации и икономическа зависимост. Считат, че това противоречи на европейски регламенти.

Съгласно чл. 8 от Наредбата "Калибрираните съдове по чл. 3, ал. 1, т. 2, буква "в" имат калибровъчни таблици за определяне на вместимостите им с посочени неопределености, издадени от акредитирана лаборатория. Границите, които не трябва да бъдат превишавани, са: 1. с 0,2 % разширена неопределеност за посочен номинален обем на вертикални резервоари; 2. с 0,3 % разширена неопределеност за посочен номинален обем на хоризонтални и наклонени резервоари; 3. с 0,5 % разширена неопределеност за посочен номинален обем на други типове резервоари. За съдове, за които има сертификати за калибриране в срок на валидност, изискванията по ал. 1 се прилагат при следващо калибриране. "

Развитите от жалбоподателите съображения се характеризират с висока степен на неопределеност, която не може да релевира годно основание за незаконосъобразност на нормативния административен акт. Отсъствието на правна конкретика е пречка за детайлна преценка на основанията за незаконосъобразност, които поддържат оспорващите. При служебната проверка за съответствие на атакуваната разпоредба с материалноправните разпоредби и целта на закона решаващият състав не констатира противоречие с нормативни актове от по-висок ранг или регламенти на ЕС. Разпоредбата на чл. 8 е хармонизирана с действащите в областта на метрологията правни норми и не са налице основания за нейната отмяна.

1. Претенциите за незаконосъобразност на винопроизводителите досежно разпоредбата на чл. 9 от Наредбата имат практическа ориентираност. Жалбоподателите се опасяват от икономическа зависимост от акредитираните лаборатории и невъзможност за ежедневен обективен анализ на физикохимичните показатели на акцизните стоки.

Текстът на атакуваната разпоредба гласи: "В случаите, когато лицата издават документи за резултати от лабораторно изпитване, освен физикохимичните показатели и методите на изпитване в тях задължително се вписват: 1. точката за контрол или идентификацията на съда, откъдето е взета пробата; 2. дата и час на вземане на пробата; 3. показанията на средствата за измерване и контрол, отчитащи количествата акцизна стока към момента на взимане на пробата; 4. означение на партидата, за която е определен физикохимичният показател. Лабораториите издават анализни сертификати за физикохимични показатели, участващи в акцизното облагане. В случаите, когато лабораториите нямат акредитация по БДС EN ISO 17025, работят с калибрирани средства за измерване и контрол и представят доказателства за успешно участие в междулабораторни изпитвания и тестове за професионална пригодност. За всяка партида произведена акцизна стока към автоматизираната система за отчетност на лицата се подава информация от лабораторни анализи за физикохимичните показатели, като се посочват и всички данни по ал. 1."

Очакваните от жалбоподателите антиконкурентни или други манипулационни практики досежно оценка на физикохимичните показатели на произвежданите от тях акцизни стоки е предположение, което не може да обоснове незаконосъобразност на заложения административнопроизводствен ред по контрола и отчетността. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата е въведено изискване за точност и прецизност на резултатите от анализите на физикохимичните показатели, извършвани в производствените лаборатории. Акредитацията по БДС EN ISO 17025 по методи за анализ на физикохимични показатели, определящи данъчната основа за акцизно облагане, гарантираща техническата компетентност на лабораториите, е доброволен акт, като за некредитираните лаборатории е необходимо адекватно доказване на тази компетентност. Разпоредбата е съобразена със заложените принципи за контрол и отчетност по ЗАДС и ЗИ.

1. Жалбоподателите оспорват разпоредбите на чл. 10, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 10 и т. 14 от Наредбата като развиват съображения за нарушаване на залегналия в чл. 6 от АПК принцип за пропорционалност, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. Считат, че с оспорените разпоредби на чл. 10, т. 14, чл. 15, ал. 3 и чл. 51, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредбата се разширява и изменя приложното поле на подзаконовия нормативен акт като неправомерно се вменяват нови задължения на данъчно задължените лица, които не са предвидени в ЗАДС.

Атакуваните разпоредби са със следното съдържание: "За целите на контрола, осъществяван от митническите органи, лицата са длъжни: 4. в случаи на прекъсване на захранването или аварии на средствата за измерване и контрол да осигурят резервно захранване за срок не по-кратък от 3 часа и да уведомят незабавно по телефон Националния център за анализ на риска на Агенция "Митници"; 5. да осигурят възможност за пломбиране на показващите устройства на средствата за измерване и контрол по начин, предотвратяващ манипулирането им; 6. да осигурят възможност за пломбиране на допълнителното и спомагателното оборудване на средствата за измерване и контрол, като се ограничи достъпът до компоненти, които се настройват; 7. да осигурят възможност за пломбиране на връзките на средството за измерване и контрол към инсталацията; 10. да подават писмено уведомление до компетентното митническо учреждение и специализираните органи за метрологичен контрол и надзор в 3-дневен срок преди извършване на промени в точките за контрол или на използваните средства за измерване и контрол; 14. да демонтират неучастващи в технологичния процес тръби, части от стари инсталации, тръбни връзки и кранове, създаващи възможност за заобикаляне на средствата за измерване и контрол; (чл. 10, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 10, т. 14).

За целите на контрола, когато тръбите минават през стени, подове и тавани, се осигурява възможност за тяхното проследяване. (чл. 15, ал. 3)

На задължително пломбиране чрез поставянето на пломби с уникални номера съгласно ал. 1 подлежат: 2. съдовете, които са спрени от експлоатация; 3. сервизните отвори на съдовете за съхранение на акцизни стоки, както и отдушниците на съдовете, монтирани под земята; пломбирането се осъществява по начин, който да елиминира проникването в съда, с цел извеждане или въвеждане на акцизен продукт, без да бъде отчетен от средството за измерване и контрол, и е съобразено с изискванията за сигурност, пожарна и аварийна безопасност; (чл. 51, ал. 2, т. 2 и т. 3)."

Разпоредбата на чл. 10, т. 4 регулира измерването и контрола в ситуация на авария. Задължението на компетентните органи е не по-късно от три часа от уведомлението да извършат проверка на място като демонтират дефектиралото измервателно устройство (чл. 44, ал. 2 от ППЗАДС). Ремонтът на място и монтирането на ново средство за измерване се извършва от органите за метрологичен контрол в съответствие с изискванията на чл. 55 от Наредбата.

Осигуряването на възможност за пломбиране на показващите устройства, допълнителното и спомагателно оборудване и връзките към инсталацията на средствата за измерване и контрол, както и демонтирането на неучастващи в технологичния процес тръби, части от стари инсталации, тръбни връзки и кранове, създаващи възможност за заобикаляне на средствата за измерване и контрол не може да се възприеме като засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта. С премахването на тръбите чрез демонтаж или пломбиране се осигурява проследяемост на акцизния продукт в целия производствен и технологичен процес и се реализира заложения от ЗАДС и редица европейски директиви принцип за обективен контрол при минимизиране на човешкия фактор във връзка с осъществяването му.

Заложеното с чл. 10, т. 10 от Наредбата изискване за подаване на писмено уведомление три дни преди извършване на промени в точките за контрол касае не само митническите органи, но и органите по метрологичен контрол. Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата налага извода, че този ред касае единствено случаите на уведомяване при промяна на точките за контрол или средствата за измерване и не е приложим в случаите на аварии, както смятат жалбоподателите. По изложените съображения доводите за незаконосъобразност поради нарушаване на чл. 6 от АПК са неоснователни.

Визираните в чл. 15, ал. 3 и чл. 51, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредбата мерки са свързани с ефективното функциониране на средствата измерване и контрол и обективното отчитане на количествените и физикохимични показатели на акцизните стоки. Целта е ограничаване на възможността акцизните продукти да не бъдат отчетени от измервателните уреди в данъчния склад и е в съответствие с чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС.

1. Жалбоподателите твърдят, че чл. 11 и чл. 12 от Наредбата предвиждат воденето на допълнителна документална отчетност и дневници, каквито не се изискват от ЗАДС, а чл. 52 от Наредбата задължава неправомерно лицата да изготвят технологични схеми, актуални планове на сградите и помещенията, които не са сред задължителните документи по чл. 48 от ЗАДС, необходими за издаване на лицензите на данъчно задължените лица.

Сдружение " Българска петролна и газова асоциация", гр. София посочва, че разписаното в чл. 11, т. 4, б. "б" от Наредбата задължение на лицата да изготвят и поддържат документация (техническо досие) на средството за измерване и контрол, която съдържа документи за одобряване на типа на средствата за измерване и контрол е в противоречие със съществуващото законодателство по отношение на средствата за измерване, защото производителите и вносителите на средства за измерване нямат задължението при пускане на пазара на своите продукти да предоставят удостоверението за одобрен тип, а за данъчнозадълженото лице е обективно невъзможно да се снабди и представи тези документи.

Атакуваните разпоредби на чл. 11, чл. 12

и чл. 52 от Наредбата имат следното съдържание: "За целите на контрола, осъществяван от митническите органи за всеки обект, лицата изготвят и поддържат следната документация и отчетност: 1. технологична схема с означени точки за контрол; 2. актуален план на обекта и планове на помещенията с означено разположение на сгради, съоръжения, съдовете с техния обем, резервоари, тръбопроводи и всички средства за измерване и контрол, като информацията се съхранява в електронен формат и на хартиен носител; 3. досие на всяка точка за контрол, което съдържа: а) описание на използваните средства за измерване и контрол; б) начините за отчитане на показанията от средствата за измерване и контрол; в) обработката, документирането и реда на обявяването на резултатите; г) вида на документа, съдържащ информацията от изпитването, когато точката за контрол е лаборатория; 4. техническо досие на средството за измерване и контрол в определените точки за контрол, което съдържа: а) документи за придобиване (фактура, договор) и техническа документация (паспорт); б) документи за одобряване на типа на средствата за измерване и контрол, в т. ч. протоколи за първоначална и последващи проверки, или документи за оценено съответствие със съществените технически изисквания към средството за измерване и контрол; в) документи, издадени от акредитирани лаборатории за извършено калибриране с посочена неопределеност; г) допустимите отклонения от измерената и действителната стойност на показателя, отчетен от средствата за измерване и контрол, изразени в "максимално допустима грешка" и "неопределеност" при калибриране; 5. регистър на наличните съдове в обекта, в който се отразява: а) уникалната им идентификация, общата вместимост и местоположение в обекта; б) за калибрираните съдове - номер, дата на издаване на сертификата за калибриране и акредитираната лаборатория, която го е издала; в) за оразмерените съдове - данни съгласно чл. 3, ал. 2, т. 4; г) вместимостта на съда под долната точка на източване (мъртъв обем); д) всички последващи промени, свързани със съдовете в обекта. (чл. 11)

Лицата завеждат и съхраняват в обекта на хартиен носител дневник за проверки на средствата за измерване и контрол, който съдържа: 1. пореден номер, дата и вид на извършената проверка; 2. наименование, идентификационен номер на средството за измерване и контрол; 3. моментните показания на средството за измерване и контрол (на дата, час); 4. дата и час на спиране на измерването и място на точката за контрол (в случаите на аварии); 5. предприети мерки за обезпечаване на измерването на акцизната стока в определената точка за контрол в случай на демонтаж (монтирано резервно средство за измерване и контрол, вид, фабричен номер, показания); 6. описание на действията, които са извършени (свалени пломби номер, поставени пломби номер и други); 7. констатации; 8. номер, дата на констативен протокол; 9. име, подпис и печат на контролните органи, извършили проверката. Към дневника се прилагат и съхраняват връчените на лицата протоколи от извършените проверки. (чл. 12).

За одобряване на точките за контрол и за констатиране на съответствието на средствата за измерване и контрол с изискванията на наредбата за всеки обект лицата представят в компетентното митническо учреждение следните документи: 1. технологична схема с означени точки за контрол; 2. актуален план на обекта с означено разположение на сгради; 3. планове на помещенията с означени налични съоръжения, съдове с техния обем, резервоари, тръбопроводи, средства за измерване и контрол; 4. в плановете по т. 3 се означават и местата, в които ще се поставят средства за измерване и контрол по тази наредба.

За одобряване на точките за контрол по наредбата и за констатиране на съответствието на средствата за измерване и контрол с изискванията на наредбата митническите органи извършват: 1. документална проверка; 2. проверка на място за съответствие с изискванията на наредбата; 3. изпитване на автоматизираната система за отчетност на лицата в реални условия за съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 9 и чл. 103а, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове.

При одобряване на точките за контрол по ал. 2 митническите органи могат да определят и други места (точки за контрол) за монтиране на средства за измерване и контрол с цел постигане на съответствие с изискванията на тази наредба.

За резултатите от проверката и действията по ал. 2 и 3 митническите органи изготвят протокол за съответствие с изискванията на наредбата в срок до 30 дни от подаване на документите по ал. 1. (чл. 52)".

С цитираните разпоредби не се разширява приложното поле на наредбата, тъй като на основание чл. 102, чл. 103 и чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС и чл. 44 ППЗАДС на данъчно задължените лица е вменено изготвянето и поддържането на документация и отчетност, свързана с осъществяването на метрологичен и митнически контрол. Така например отразяването в дневника за проверки датата и часа на измерването от съответното средство за измерване, монтирано в определена точка за контрол на възникнала авария е в пряка зависимост не само за обективната отчетност на акцизните продукти, но и за гарантиране на своевременното изпълнение на задълженията от страна на митническите и метрологичните органи. Налице е функционална обусловеност с други разпоредби от наредбата, което цели осигуряването на ефикасен контрол и точно изпълнение на насрещните задължения от страна на администрацията.

Разписаното относно изискуемите документи по чл. 11, т. 4, б. "б" от Наредбата е регламентирано в нормативни актове в областта на метрологията.

С разпоредбата на чл. 52 от Наредбата са доразвити законовите хипотези на чл. 48, ал. 2, т. 8, т. 9 и т. 12 от ЗАДС, където изрично е посочено, че при издаване на лиценз за управление на данъчен склад лицата представят пред митническите органи актуална скица на недвижимия имот, план на помещенията на данъчния склад с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположението на измервателните уреди; техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност; технологична схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологични загуби, техническа спецификация.

1. Жалбоподателите считат, че в противоречие с разпоредбата на чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС - чл. 14; чл. 16; чл. 23; чл. 26; чл. 36, т. 2; чл. 38, т. 2; чл. 40, ал. 1, т. 2; чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 44, т. 1 от Наредбата въвеждат изисквания средства за измерване да има не само на входа и изхода на данъчния склад, но и на тръбопроводи, съоръжения и съдове за съхранение, разположени на територията на обекта. Отбелязват, че инвестициите нужни за закупуването на уредите могат да бъдат квалифицирани като непредвидими за разумните икономически оператори, предвид създадените оправдани правни очаквания, произтичащи от чл. 19 подточка "в" на Директива 2008/118/ЕО.

Съдържанието на оспорените текстове е следното: "Точка за контрол е мястото, където на територията на обекта се въвеждат/извеждат алкохол и алкохолни напитки, като обемът се отчита чрез средство за измерване и контрол - разходомер.

В точка за контрол лаборатория се отчитат следните показатели: 1. алкохолното съдържание, измерено при температура 20 рС - за етилов алкохол и дестилати; 2. алкохолното съдържание и екстракт, изразен в градуси Плато - за бира.

Алкохолното съдържание на тихи, шумящи вина, други ферментирали напитки и междинни продукти се определя в точка за контрол лаборатория.

За готови алкохолни напитки алкохолното съдържание се определя в точка за контрол лаборатория. (чл. 14)

Лицата, производители на етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове, измерват произведените продукти по обем и алкохолно съдържание при температура 20 рС в определени точки за контрол. (чл. 16)

Лицата, производители на тихи, шумящи вина, други ферментирали напитки и междинни продукти, измерват произведените продукти по обем и алкохолно съдържание в следните точки за контрол: 1. местата, където са разположени съдовете за съхранение на произведената акцизна стока, като показател обем се отчита в оразмерени съдове при запълнен обем или в калибрирани съдове със средства за измерване и контрол на ниво (шаблони, нивомери), а показател алкохолно съдържание се определя в точка за контрол лаборатория; 2. местата, където акцизната стока, която след последващи обработки представлява алкохолна напитка, предназначена за бутилиране или опаковане или ще се извежда от територията на обекта, като показател обем се отчита чрез разходомер, а показател алкохолно съдържание се определя в точка за контрол лаборатория.

На линиите за бутилиране и опаковане в точките за контрол чрез средство за измерване и контрол - брояч, се отчита броят на преминалите пълни бутилки и опаковки. (чл. 23)

Лицата, получили удостоверение за регистрация на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители, измерват със средства за измерване и контрол произведените вина по показател обем и по показател алкохолно съдържание в следните точки за контрол: 1. местата, където са разположени съдовете за съхранение на произведената акцизна стока, като показател обем се отчита в оразмерени съдове при запълнен обем или в калибрирани съдове със средства за измерване и контрол на ниво (шаблони, нивомери), а показател алкохолно съдържание се определя в точка за контрол лаборатория; 2. местата, където акцизната стока, която след последващи обработки представлява алкохолна напитка, предназначена за бутилиране или опаковане или ще се извежда от територията на обекта, като показател обем се отчита чрез разходомер, а показател алкохолно съдържание се определя в точка за контрол лаборатория.

В случаите, когато виното се бутилира на бутилираща линия, броят на бутилките се отчита чрез брояч. (чл. 26)

Точките за контрол в обектите за получаване, производство или складиране на бензин, газьол, керосин, биодизел и енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30 и 2707 50 са: 2. местата за съхранение. (чл. 36, т. 2).

Точките за контрол в обектите за получаване, производство или складиране на тежки горива с кодове по КН от 2710 19 51 до 2710 19 69, други тежки масла, различни от смазочните, включени в код по КН 2710 19 99, и за енергийни продукти с кодове по КН 2706, 2707 91, 2707 99 11, 2707 99 19, 2710 91 и 2710 99 са: 2. местата за съхранение. (чл. 38, т. 2)

Точките за контрол в обектите за получаване, производство или складиране на смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, са: 2. местата за съхранение. (чл. 40, ал. 1, т. 2)

Точките за контрол в обектите за получаване, производство или складиране на втечнен нефтен газ (LPG) са: 3. местата на тръбопроводите за течна фаза, непосредствено преди системите за автоматично пълнене в бутилки на втечнен нефтен газ (LPG) за отопление; 4. местата на тръбопроводите за течна фаза, непосредствено преди системите за автоматично пълнене в бутилки на втечнен нефтен газ (LPG), който не е предназначен за отопление. (чл. 42, ал. 1, т. 2 и т. 3)

Точките за контрол в обектите за получаване, производство или складиране на природен газ са: 1. местата за въвеждане и извеждане; (чл. 44, т. 1)."

Изискването за съществуване и функциониране на действащи системи за вътрешен контрол е залегнало в ЗАДС. Тяхната ефективност е основание за минимизиране разходите по обновяването им или във връзка с изграждането на нови такива. Голяма част от сега съществуващите системи за вътрешен контрол могат да се ползват от лицензираните складодържатели и регистрираните лица при положение, че съгласно изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 10 и чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС отговарят на критериите, заложени в ЗАДС, ЗИ и нормативните актове по прилагането им. С разпоредбата на чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС не се допуска въвеждане и извеждане от данъчните складове и от обектите на регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване. Съгласно нормите на чл. 47, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗАДС използването на автоматизираните системи за отчетност трябва да позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складираните акцизни стоки. В тази връзка законосъобразно са въведени изисквания за функциониране на средства за измерване не само на входа и изхода на данъчния склад, но и на местата за съхранение. Отчитайки наличието на действащи системи за вътрешен контрол, новите изисквания към системите за контрол и отчетност не следва да се определят като несъизмерими ограничения и тежести за техните адресати.

Специфичните изисквания и контролът, предвидени в Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки не водят до ограничаване движението на стоките и не представляват пречка за общностната търговия. Използването на модерна техника минимизира човешкия фактор при отчитането на количествата стоки, подлежащи на облагане с акциз, гарантира обективност на осъществявания контрол и съдейства за правилното и пълно начисляване на дължимите публични вземания.

По изложените съображения атакуваният нормативен административен акт е законосъобразен в цялост и досежно оспорените части и подадените срещу него жалби следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Водим от горното и на основание чл. 193 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение