Решение № 9228 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12279/2010 г.

Решение № 9228 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12279/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Радослав Дойчинов Славчов против решение № 63 от 06.08.2010 г. по адм. дело № 460/2010 г. на Административен съд - Враца, с което жалбата му против заповед № 143/23.03.2010 г. и заповед № 152/29.03.2010 г. на областния управител на област Враца за отказ да се предостави информация по заявление вх. № 91-00-39/10.03.2010 г. и заявление вх. № 91-00-56/22.03.2010 г., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за отказ да се предостави исканата информация. Моли да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Враца е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано съдът приема, че отказите на областния управител на област Враца да предостави исканата по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, са постановени в съответствие със закона - от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържат реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетите решения. Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказите на органа, обективирани в заповед № 143/23.03.2010 г. и в заповед № 152/29.03.2010 г., да предостави по заявленията на Славчов с вх. № 91-00-10/10.03.2010 г. и с вх. № 91-00-56/22.03.2010 г. информация относно конкурсите, проведени по Закона за държавния служител (ЗДСл), в Областна администрация - Враца, в които заявителят участва, като му представи: протоколи за допускане до конкурс от комисията, решените от заявителя тестове с верните отговори и протоколи за класиране на кандидатите за длъжностите: главен експерт "Социални дейности", служител по сигурността на информацията и старши експерт в дирекция АПОФУС, както и протокол на решилите теста и класацията за интервю за последната длъжност, са постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона - не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Исканите документи съдържат информация за личното участие на заявителя в проведените в областната администрация конкурси, т. е. сведенията не са с обществен характер и освен това заявителят може да получи достъп до документите по реда на ЗДСл и на Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители, обстоятелство, което изключва достъп по реда на ЗДОИ (арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ). Като участник в проведените конкурси заявителят разполага с достъп до списъците за допуснати и недопуснати кандидати (чл. 10в, ал. 2 и ал. 3 от закона), както и с право да получи извлечение от протокола, отразяващ резултатите от класирането на комисията (чл. 34, ал. 4 от наредбата). Ето защо като приема, че постановените откази са в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд - Враца постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - Враца е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение