Решение № 4233 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител Д. Георгиев - юрисконсулт, срещу Решение 164/02.08.2023 г. на Административен съд /АС/ Кюстендил, постановено по адм. дело 116/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мерки 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2021 г. с изх. 02-100-6500/1693 от 06.02.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с мотивиран акт в едномесечен срок от получаването на заверен препис от решението. Със съдебния акт ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което според касатора е неправилно, тъй като мотиви се съдържат в таблиците към писмото. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация П. Грозданов, чрез пълномощника адв. Д. Табутова, депозира писмен отговор по касационната жалба, в който излага съображения за неоснователност на същата. Претендират се разноски пред касационната инстанция. В съдебно заседание ответникът Грозданов не се явява и не се представлява. Постъпила е молба на 01.03.2024 г. от адв. Табутова, с която заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото, оспорва касационната жалба като неоснователна, излага съображения по съществото на спора и моли за присъждане на разноски, представляващи адвокатски хонорар по представен списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че П. Грозданов е регистриран земеделски производител с УРН [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/. С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 , с Изх. 02-100-6500/1514/29.11.2017 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ Грозданов е одобрен за участие по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство по посочената мярка със119 броя овце, като е поел петгодишен ангажимент за извършване на дейностите по тази мярка. Грозданов е подал заявление за подпомагане за кампания 2021 на 30.04.2020 г., с което е е кандидатствал за пета поредна година по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020, като е заявил 159 броя животни от вида овце, порода Софийска овца , с код на дейност АК14-"Опазване на застрашени местни породи-овце и кози съгласно приложение 5 към чл.9, ал.1 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 - 2020 /Наредба 7/24.02.205 г./ Във връзка със заявление е извършена проверка на място в периода от 02.11.2021 г. - 05.11.2021 г., за констатациите от която е изготвен нарочен доклад, в който е посочено, че на място са установени 159 броя овце, порода Софийска овца . Грозданов се е запознал с доклада на 05.11.2021 г. На 06.02.2023 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което исканата сума е изцяло отказана, като са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 6 763.65 лв. съгласно чл.31 от Делегиран Регламент/ЕС/ 640/2014 на Комисията. В Забележка е уточнено, че посочената сума се прихваща в съответствие с чл.28 от Регламент /ЕО/ 908/2014 . Неразделна част от УП са Таблица 1- Оторизирани суми/ в лева/ и Таблица 2- Извършени плащания /в лева/. В хода на съдебното производство е постъпило Становище от ДФЗ с Изх. 02-100-6500/1693-2 от 02.05.2023 г., в което административният орган е изложил конкретни съображения относно постановения отказ по мярка 10 Агроекология и климат , а именно - че след промяна в националното законодателство от кампания 2020 г. е станала задължителна регистрацията по реда на чл.137 от Закона за ветеринарно медицинската дейност/ЗВМД/ за обектите, в които се отглеждат животни, заявени за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. Направена е справка в базата данни на Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/, при която е установено, че животновъдният обект 2628-0016, собственост на Грозданов, в който са отглеждани заявените от последния животни, не е бил регистриран по реда на чл.137 от ЗВМД в периода 31.03.2021 г.- 28.10.2021 г. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но е немотивиран. Посочено е, че в обжалвания административен акт липсват фактически и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат изцяло отказани. В тази връзка е посочил, че в оспореното уведомително писмо не са изложени мотиви, които да са послужили за крайния резултат, изразяващ се в пълен отказ на сумите за подпомагане, както и по какви причини всички 159 броя заявени животни са с нередности и е определено наддеклариране в размер на 100%. Не са изложени обстоятелствата, послужили за квалифициране на процесните животни като такива с нередности и водещи до наддеклариране в посочения размер. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. АС Кюстендил е посочил още, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт посредством представяне на Становище с Изх. 02-100-6500-2/02.05.2023 г. Първоинстанционният съд е приел на следващо място, че от приетите по делото писмени доказателства не се установява твърдяното от административния орган липса на регистрация на животновъдния обект. Издадено е удостоверение и същият е вписан в регистър към ОДБХ-Кюстендил на 15.10.2020 г., като съгласно чл.137, ал.8 от ЗВМД регистрацията му следва да се счита за безсрочна. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-100-6500/1693 от 06.02.2023 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Административният орган е изложил допълнително мотиви в Становище изх. 02-100-6500/1693-2 от 02.05.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба. Представените резултати от автоматични проверки нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството/ИАСРЖ/ и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г., не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер - 1100 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направено е бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на касатора, което настоящият съд преценява за неоснователно предвид предмета на делото и извършените процесуални действия от адв. Табутова - представен писмен отговор и молба с характер на писмени бележки по съществото на спора. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение