Решение № 5898 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. Х., гражданка на Сирия, чрез пълномощник адв. И. Митева, против решение 5483 от 09.12.2024 г., постановено по адм. дело 1156/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. А. Х., гражданка на Сирия, против решение 10941/22.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Сочи, че съдът не е изследвал всички обстоятелства относно последното местоживеене на чуждата гражданка в Сирия и не е извършил преценка дали има територия от държавата по произход, в която същата да може сигурно да пътува и да се установи. Счита, че по делото са налице достатъчно данни относно Сирия, от които е видно, че обстановката там не е спокойна и представлява заплаха за живота и личността на чуждата гражданка. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказа на председателя на ДАБ при МС за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прилага писмена справка от 14.03.2025г. за обстановката в Сирийска арабска република. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба, подадена от Б. А. Х., гражданка на Сирия, против решение 10941/22.10.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденката е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. А. Х., гражданка на Сирия, срещу процесния отказ. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденката Сирия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от Б. А. Х. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява тя да е преследвана или да има опасност от преследване поради нейната раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Констатирано е, че макар Б. А. Х. да мотивира молбата си за международна закрила с войната в държавата си по произход, конкретно заявените от нея причини за напускане на Сирия са тежките условия на живот и желанието й да се установи в европейска страна. В този смисъл е изричното изявление на чужденката в проведеното пред първата инстанция съдебно заседание, че тя е получила финансова помощ от семейството си, живеещо в Сирия, които са продали имоти, за да й помогнат да стигне до България. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведеното интервю, както и от заявеното в откритото съдебно заседание, не може да се обоснове извод, че Б. А. Х. е напуснала Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представената по делото справка, изготвена от Дирекция Международна дейност към ДАБ от 15.10.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 15.10.2024 г. Поради това съдът е формирал извод, че личните мотиви на молителя да остане в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а като икономически, насочени към подобряване на стандарта на живот. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждата гражданка да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателката е гражданка на Сирия, родена на [дата]в гр. Камишли, [заличен текст] по народност, с религиозна принадлежност [заличен текст], разведена, с едно дете, което живее в Сирия. Разказва, че е напуснала Сирия нелегално през април 2024 г., влязла е в Турция, където е останала около 3 месеца, а впоследствие, с помощта на трафикант е преминала на територията на Република България и е пристигнала с кола в гр. София. Според разказаната бежанска история, причините да напусне страната си по произход са войната и липсата на сигурност. Сочените причини за заминаването на Б. А. Х. се потвърждават, включително от изявлението й в проведеното пред първата съдебна инстанция заседание, че тя иска да се събере и да се грижи за детето си след развода й, тъй като родителските права били нейни. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на Б. А. Х. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което я прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждата гражданка да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състоянието на държавата по произход след напускането ѝ от чужденката въз основа на приобщените по делото справки на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 27.08.2024г. и от 15.10.2024г. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произход на Б. А. Х. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . При отчитане на данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г., от която се установява, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., 303 400 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 27.11.2024 г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. След като по делото е безспорно установено, че семейството и детето на чуждата гражданка живеят необезпокоявано на територията на Сирия, не може да се счита за доказано, че тя не може да пребива там мирно. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,