Решение № 7310 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7445/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. С., чрез адв. Н. Станев, срещу Решение 4139 от 21.06.2023 г., постановено по адм.дело 1802/2023 г. на Административен съд София- град. С него е отхвърлена жалбата на Н. С. против Решение 1040-21-72/01.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ София- град и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-01249550/14.12.2022 г., издадено от длъжностно лице по чл.114, ал.3 КСО в ТП на НОИ София- град. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Искането е за постановяване на решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново, по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата. Претендира и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ София- град, представляван от старши юрисконсулт К. Първанов, оспорва така подадената касационна жалба в писмен отговор, като счита, че твърденията на касатора са направени при неправилно тълкуване на разпоредбите по социално осигуряване и тези, регламентиращи контрола по разходите на ДОО. Излага подробни съображения в този смисъл и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Възразява относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, а по същество за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било Решение 1040-21-72/01.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ София- град, с което е потвърдено Разпореждане РВ-3-21-01249550/14.12.2022 г., издадено от длъжностно лице по чл.114, ал.3 КСО, с което е наредено Н. Г. С. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 06.02.2017 г. до 02.04.2019 г., в размер на общо 13 873, 50 лева. При извършена проверка за спазване на осигурителното законодателство и разходите на ДОО на Интертел ЕООД, явяващ се работодател на Н. С., е установено, че управителят на дружеството Г. Георгиев е напуснал територията на страната на 11.05.2019 г. и няма регистрирано връщане, а от справка в Търговския регистър става ясно, че същият е вписан като собственик и/или управител на над 100 дружества. Също така е установено, че за периода от 2014 г. до 2019 г. не се визуализират данни за обявени от Интертел ЕООД годишни финансови отчети за извършваната дейност. В хода на проверката в ТП на НОИ София- град са представени от неупълномощено лице копия от документи, които обаче не са кредитирани от административния орган като доказателства, ползващи се с материална доказателствена сила. При изясняване на обстоятелствата в административното производство е поискана информация от жалбоподателката, която е дала такава в нарочна декларация, посочвайки работно място, лица, с които е работила, длъжността, която е изпълнявала, естество на извършваната работа, размер на получаваното месечно възнаграждение и т.н. Прието е от контролиращите органи, видно от издаден констативен протокол от 27.07.2020 г., че липсват доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството за периода от месец април 2014 г. до месец юни 2020 г., съответно за извършвана трудова дейност от лицата, за които са подавани уведомления в регистъра на трудовите договори и данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО в регистъра на осигурените лица, поради което за последните не са възникнали осигурителни правоотношения и декларираните данни по чл.5, ал.4 КСО не съответстват на действителната фактическа обстановка. Издадени са задължителни предписания за заличаване на данните на поименно изброени лица, в това число и за Н. С., за периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2020 г., които предписания не са намерили своя адресат и са влезли в сила след връчването им по реда на чл.110, ал.4 КСО. Данните са служебно заличени. Във връзка с това е издадено разпореждането от 14.12.2022 г. и процесното решение. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата на Н. С., приемайки, че не е опроверган изводът на административния орган, че за релевантния период тя не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия договор до ползването на отпуските за временна неработоспособност не е извършвала трудова дейност, за която да е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което и е налице предпоставката по чл.114, ал.2, т.2 КСО за възстановяване на получените суми, дадени като обезщетение поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата съдебна инстанция не споделя правния извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, респ.потвърденото с него разпореждане. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО, работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда (КТ). Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Анализът на събраните по делото доказателства налага извод, че сключеният между "Интертел" ЕООД и Н. Г. С. трудов договор съответства на изискванията за форма и съдържание, предвидени в Кодекса на труда, като за него е подадено надлежно уведомление до НАП, в изпълнение разпоредбата на чл. 62 от КТ. В административната преписка се съдържа писмо от ТД на НАП София, офис Младост до ТП на НОИ София- град / ведно с приложени документи/, видно от което дружеството- работодател е подало по електронен път ГДД по чл.92 ЗКПО за финансовата 2014г., 2017 г. и 2018 г., без данни за подадени декларации за 2015 г. и 2016 г., като има и данни за регистрирани за периода фискални устройства с дистанционна връзка и съответно регистрирани обороти за периода 01.01.2014 г.-31.07.2019 г., както и данни за регистрирани търговски обекти за периода. В писмото е обърнато внимание, че в хода на предоставяне на данъчно- осигурителна информация не може да бъде изказано категорично становище относно това дали дружеството е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон, респ. имало ли е необходимост от наемане на лица по трудови правоотношения и извършвали ли са те трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване по реда на КСО. По реда на чл.44-46 АПК са събрани също сведения, които не подкрепят тезата на административния орган, че жалбоподателката не е извършвала трудова дейност. Настоящият съдебен състав на шесто отделение на ВАС приема, че контролните органи не са извели законосъобразен извод, че Н. С. не е извършвала реално трудова дейност, тъй като Интертел ЕООД не е извършвало стопанска дейност по смисъла на Търговския закон за процесния период. От съдържанието на констативния протокол е видно, че проверката на място при осигурителя е приключила за един ден, като тогава и впоследствие Н. С. не е участвала под каквато и да е форма в развилото се производство по издаване на тези предписания, касаещи правните отношения осигурителен орган осигурител, но предпоставящи впоследствие приложението на хипотезата на чл.114, ал.2 КСО. За да се приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО и да се приеме, че случаят попада в изключенията на разпоредбата и добросъвестно получените суми за осигурителни плащания подлежат на възстановяване от осигурените лица, следва да има нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото изплащане. Административният орган е приел като ново обстоятелство влезлите в сила Задължителни предписания ЗД-1-21-00710788/28.01.2020 г. С оглед обстоятелството, че тези предписания рефлектират в правната сфера на осигуреното лице, административният орган е следвало да го уведоми в изпълнение на чл. 26 АПК и по реда на чл. 18а АПК, с цел лицето да може да се защити в производството по издаването на неблагоприятните за него административни актове. Издадените на дружеството задължителни предписания за заличаване на осигурителните данни на Н. С., на основание чл.5, ал.4 от КСО, не са оспорени, тъй като адресатът не е открит, а в производството пред административния орган, завършило с тяхното издаване, не е участвало заинтересованото лице. Очевидно е, че лицето, за което се заличава осигурителна информация е заинтересовано от процеса по установяване качеството му на осигурено лице. Видно от последващото настъпване на публични вземания, правният интерес от участие на лицето в това административно производство е желателен. Върховният административен съд, в свое Определение 9091/29.09.2023 г. по адм. дело 8567/2023 г., вече се е произнесъл, че в случай на осигурител, който не извършва дейност и следва да заличи данните за осигурени лица, е налице пряко действие върху правата и законните интереси на осигурените лица, т.к. те се прекратяват с влизане в сила на задължителните предписания. В контролните производства на НОИ съдебната практика приема, че отношенията между осигурител и НОИ, и осигурен и НОИ, са различни и самостоятелни и поради това, когато се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство, а те имат самостоятелни права, които могат да защитят. Ето защо, в контролното производство НОИ следва да установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица следва да са страни в административното и съдебно производство, а постановените административни и съдебни актове следва да са с еднакво действие по отношение на страните. В тази връзка лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, който е адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания, защото именно те, в конкретната хипотеза, са основанието по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, съобразно което органът е разпоредил връщане на процесната сума. Като не е предприел действия за събиране на допустими и относими доказателства и като не е конституирал като страна в административното производство жалбоподателката, административният контролен орган от ТП на НОИ София град, а при задължителното административно обжалване съответно ръководителят на ТП на НОИ София град, са допуснали нарушение на административнопроизводствените правила, което се приема за съществено. Няма как и след като спорът се концентрира върху обстоятелствата около реалното полагане на труд от Н.С. (така приема в мотивите на съдебното си решение и административният съдия), същата да бъде изолирана от процеса, касаещ установяването на тези факти, което в крайна сметка ще се отрази, при това съществено и върху правната връзка осигурителен орган осигурено лице. Освен това трябва да се отбележи, че съгласно общото правило на чл. 35 от АПК, органът е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Член 36, ал. 1 от АПК повелява доказателствата в административното производство да се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи; съгласно ал. 3 на същия член всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган; в следващата ал. 4 е уредено, че административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Органите на ТП на НОИ София- град са събрали доказателства, но не в цялост, а най- вече не са анализирали тяхната доказателствена сила поотделно и в съвкупност. От своя страна административният съдия, след като не е констатирал това и след като не е обсъдил противоречивите по своя характер доказателствени средства, е постановил съдебно решение, което е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по същество, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни. С оглед изхода на спора, претенцията на касаторката за присъждане на разноски в размер на 1 670 лева, от които 70 лева държавна такса и 1 600 лева адвокатски хонорар, е основателна. В тази насока, настоящият състав намира направеното от ответника още с писмения отговор по касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно по следните съображения: С направеното възражение се иска съдът да редуцира адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател до предвидения минимален размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност е бланкетно, немотивирано и предварително заявено, тъй като договорът за правна защита и съдействие е с дата, последваща тази на възражението. Предвид обстоятелството, че за първата съдебна инстанция не са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, претендираната сума не може да бъде определена като прекомерна. Ето защо, на основание §1, т. 6 от ДР на АПК, Националния осигурителен институт следва да заплати на Н. Г. С. сумата от 1 670 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,