Решение № 6977 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2319/2009 г.

Решение № 6977 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2319/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Нели Людмилова Пейчева от гр. София, срещу решение от 18.11.2008 г., по адм. д. № 3025/2004 г. на Софийски градски съд, административна колегия, III-з отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № I-147/17.11.2003 г. на н-ка на Столична РДНСК с произтичащите от това последици. Ответникът н-к на Столична РДНСК, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II-ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Нели Людмилова Пейчева срещу Заповед № I-147/17.11.2003 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е потвърден Отказ № 2 от 20.11.2002 г. на главния архитект на СО - район "Слатина" за узаконяване на строеж "преустройство на апартамент № 19" находящ се във вх. А, бл. 30, ул. "Светлоструй" № 4, район "Слатина", изпълнен от жалбоподателката. За да постанови решението си съдът приел, че е спазена процедурата при издаването на заповедта, както и че се касае за незаконен строеж, за който не са представени изискващите се документи по чл. 144 ЗУТ, поради което е неузаконим и че заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. По делото е установено, че процесното преустройство представлява приобщаване към апартамента на жалбоподателката на тераса с площ 20 кв. м. пред дневна, баня и кухня, извършено в периода 1995 - 1998 г., което правилно е квалифицирано като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който е изпълнен без разрешение за строеж и други изискващи се строителни книжа и документи, поради което е незаконен. Отказът за узаконяване е издаден при действието на чл. 226 ЗУТ (отменен през 2003 г. със ЗИДЗУТ, обн. в ДВ бр. 65/2003 г., (като съгласно ал. 3 на същия строежите се узаконяват след представяне на необходимите документи по чл. 144 ЗУТ, както и съгласно ал. 5 на чл. 226 ЗУТ, се представя инвестиционен проект-заснемане на извършения строеж. Жалбоподателката е приобщила към апартамента си обща тераса, собственост на етажните собственици, като обстоятелството, че й е дадено право на вечно ползуване върху същата, не лишава етажните собственици от собствеността им върху нея, а само от правото на ползуване. Тъй като не се приобщава собствено помещение) тераса (към апартамента жалбоподателката е следвало да представи за узаконяването на преустройството съгласие на етажните собственици дадено по реда на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.), изисквало се към момента на преустройството или съгласие по реда на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, действувал към момента на издаване на отказа за узаконяване и процесната заповед - решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите, каквито съгласия не са представени. Правилно е прието, че не се касае за преустройство по смисъла на изброените хипотези в чл. 185, ал. 1 ЗУТ, тъй като се отнема обща площ) тераса (на етажната собственост и се приобщава към собствен апартамент и се променя предназначението й) от тераса в жилищна площ), поради което е приложима ал. 2. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано градският съд е приел, че процесната заповед е законосъобразна, издадена при спазване на административнопроизводствените правила и че не противоречи на материално правни разпоредби. Не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като законосъобразно следва да се остави в сила. Представеното искане към касационната жалба по реда на § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ От 2003 г. за узаконяване на строежа няма стойност към законосъобразността на процесната заповед, тъй като е от по-късен момент от момента на издаването на заповедта. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК