Решение № 13622 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11009/2009 г.

Решение № 13622 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11009/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Кирил Величков Киров от град Варна, чрез пълномощника си адвокат Георги Иванов Неделчев, против решение № 987 от 9.06.2009 г., постановено по административно дело № 479/2008 г. по описа на Варненския административен съд, трето отделение, ХХV състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 2 от 30.01.2008 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, с което са потвърдени разпореждания № 4706111149/04.12.2007 г. и № 4706111149/27.12.2007 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Варна. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното съдебно решение е необосновано и неправилно, поради противоречие с материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на АС-Варна и вместо него да се постанови друго от касационния съд, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ и потвърдените с него разпореждания на началник отдел "Пенсии", с първото от които (от 04.12.2007 г.) е отменено разпореждане № 4706111149/09.06.2006 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, а с второто (от 27.12.2007 г.) жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно и недобросъвестно получените суми за ЛПОСВ в размер на 3146, 93 лева за времето от 15.04.2006 г. до 30.11.2007 г. и лихва за просрочие в размер на 639, 76 лева, начислена за периода 31.07.2006 г. до 27.12.2007 г. или общо задължение в размер на 3786, 69 лева. Ответникът - директора на ТП на НОИ - Варна не е ангажирал становище по касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните и с оглед на тях и на приложимата нормативна уредба приема следното по допустимостта и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество на наведените в същата пороци на решението, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на съдебен проверка за законосъобразност в производството пред Варненския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Кирил Величков Киров решение № 2 от 30.01.2008 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, с което са потвърдени разпореждания № 4706111149/04.12.2007 г. и № 4706111149/27.12.2007 г. на началник отдел "Пенсии" при същото териториално поделение, с първото от които е отменено разпореждане № 4706111149/09.06.2006 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, а с второто - жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно и недобросъвестно получените суми за ЛПОСВ в размер на 3146, 93 лева за времето от 15.04.2006 г. до 30.11.2007 г. и лихва за просрочие в размер на 639, 76 лева, начислена за периода 31.07.2006 г. до 27.12.2007 г. или общо дължима сума от 3786, 69 лева. За да отхвърли жалбата на касатора първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Варна и оставените с него в сила разпореждания на началник отдел "Пенсии" са законосъобразни и не са налице основания по чл. 146, т. т. 1 - 5 от АПК за отмяната им. Варненският административен съд е изяснил напълно и безпротиворечиво фактическата обстановка по спора и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните е стигнал до обоснован правен извод, че законосъобразно по реда на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО административният орган е отменил разпореждането от 09.06.2006 г., с което на Кирил Величков Киров неправилно е била отпусната ЛПОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и заплатените осигурителните плащания в размер на 3146, 93 лева са получени недобросъвестно от същия и съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО следва да ги възстанови, заедно с лихва в определения с чл. 113, ал. 1 от КСО размер. Постановеното от Варненския административен съд решение е правилно и изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в шестмесечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Според чл. 10 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. В конкретния случай съдът обосновано е приел, че към датата на отпускане на личната пенсия за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - 15.04.2006 г., осигуряването на жалбоподателя не е било прекратено, поради което не са били налице законовите предпоставки за нейното отпускане. Установено е по делото, че със заповед № 02 от 14.04.2006 г., издадена от изпълнителния директор на "Христо Ботев" ЕАД - Варна, е прекратено трудовото правоотношение с Кирил Величков Киров на длъжност "строител", считано от 15.04.2006 г. (събота). Между същите страни и за същата длъжност е сключен нов трудов договор № 02 от 17.04.2006 г., по който жалбоподателят е започнал да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, считано от 17.04.2006 г. (понеделник). В пенсионната преписка се съдържа удостоверение от изпълнителния директор на "Христо Ботев"ЕАД - Варна инж. Марийка Георгиева Трайкова, заведено в РУСО-Варна с вх. № МП-17248 # 2 от 03.12.2007 г., с което удостоверява, че Кирил Величков Киров е освободен от 15.04.2006 г., че дните 15 и 16 (събота и неделя) са почивни, а от 17.04.2006 г. е назначен в същото предприятие по нов трудов договор. Следователно, трудовата дейност на жалбоподателя е продължила без прекъсване на работните дни и към датата 15.04.2006 г. осигуряването му не е било прекратено, което се потвърждава от справката по персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди на Киров от 01.01.2006 г. до 31.12.2007 година. Въз основа на тези данни, които не се оспорват от жалбоподателя, съдът правилно е приел, че не е било налице едно от изискванията на чл. 94 от КСО, тъй като липсва прекратяване на осигуряването и законосъобразно по реда на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО административният орган е отменил предходното си разпореждане, с което е отпуснал пенсията на жалбоподателя, считано от 15.04.2006 година. Правилен е и изводът на съда за законосъобразност на акта на осигурителния орган и в частта му, в която е прието, че получаваната през процесния период пенсия от жалбоподателя, предвид неправилното й отпускане, следва да бъде възстановена при условията на чл. 114, ал. 1 КСО, като недобросъвестно получена. Цялостното поведение на жалбоподателя несъмнено сочи на извода, че му е било известно законовото изискване - да не е в трудови правоотношения и съответно да е налице прекратяване на осигуряването му като едно от условията за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Декларираните данни в заявлението за пенсиониране некоректно са попълнени от жалбоподателя и той не е посочил обстоятелството, че след заповед № 02 от 14.04.2006 г., с която трудовото правоотношение с работодателя "Христо Ботев" ЕАД - Варна е прекратено, считано от 15.04.2006 г. (събота), той е продължил да работи в същото предприятие по сключен нов трудов договор № 02 от 17.04.2006 година. В подаденото на 30.05.2006 г. пред ТП на НОИ - Варна заявление за пенсиониране, Кирил Величков Киров е декларирал, че не е работил след 15.04.2006 г., с което е укрил обстоятелството, че към датата на пенсиониране 15.04.2006 г. осигуряването му не е било прекратено. Съдът правилно е преценил, че действията на жалбоподателя по укриване на факти, които са от значение на преценката на административния орган при разглеждане на искането за отпускане на ЛПОСВ, сочат на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, поради което се дължи връщане на неоснователно получените суми. Като е отхвърлил жалбата на Кирил Величков Киров срещу решение № 2 от 30.01.2008 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, с което са потвърдени разпореждания № 4706111149/04.12.2007 г. и № 4706111149/27.12.2007 г. на началник отдел "Пенсии", с първото от които е отменено разпореждане № 4706111149/09.06.2006 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, а с второто - е задължен да възстанови неоснователно и недобросъвестно получените суми за ЛПОСВ в размер на 3146, 93 лева за времето от 15.04.2006 г. до 30.11.2007 г. и лихва за просрочие в размер на 639, 76 лева, начислена за периода 31.07.2006 г. до 27.12.2007 г. или общо дължима сума от 3786, 69 лева, Варненският административен съд не е нарушил закона. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение