Решение № 2781 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1350/2018 г.

Решение № 2781 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1350/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 344/29.11.2017 г., постановено по адм. дело № 172/2017 г. по описа на Административен съд – П.. Първата касационна жалба е подадена от Областна дирекция на МВР – П., (ОД на МВР) чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт Василева, като моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, в която ОД на МВР – П. е осъдено да заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 22.09.2016 г. и съдебно-деловодни разноски в размер на 302 лв. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли, ако не се възприеме становището им за отмяна на решението, то следва да се намали присъденото обезщетение, тъй като същото не е съобразено с действително претърпените неимуществени вреди, а твърденията в исковата молба са плод на личното възприятие на ищеца. Претендира разноски по делото като юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от С. С., чрез процесуалния му представител адв. Богданов против първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 3000 лв. до пълния предявен размер за сумата от 10 000 лв. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, в тази му част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен пълния размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като намира, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е присъдено в съответствие с представените по делото доказателства и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че оспореното съдебно решение е обосновано и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на С. С. се явява неоснователна, а касационната жалба подадена от ОД на МВР – П. е частично основателна във връзка с изложените доводи за приложението на чл. 52 от ЗЗД относно размера на дължимото обезщетение. С посоченото по-горе решение, Административен съд – П. е уважил частично исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДВ на С. С. срещу ОД на МВР – П. за причинени неимуществени вреди за сумата от 3000 лв., като е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 10 000 лв., както и законната лихва върху тази сума. Присъдил е и сумата от 302 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че със заповед за задържане на лице рег. № 3133 -989 от 17.09.2015 г., издадена от полицейски орган при ОД на МВР – П., ищецът е бил задържан за срок от 24 часа. Установено още е, че ищецът е оспорил заповедта за задържане по адм. д. № 273/2016 г. по описа на АС – П.. С решение № 280/26.08.2016 г. съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила по нейното издаване. Решението е влязло в сила на 22.09.2016 г. видно от заверката на същото. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал както писмени доказателства, така и гласни доказателства (свидетелски показания). При съвкупната преценка на тези доказателства административният съд е приел, че от тези незаконосъобразни действия извършени от служители на ОД на МВР – П., на Станев са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психичен дискомфорт, притеснение от задържането в поделенията на МВР – 18 часа. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като съобразявайки се с продължителността на негативните преживявания и съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 3000 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо. Същото се явява частично неправилно в частта относно приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетение в размер над 1500 лева. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и частично правилно решение. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото основният спор по делото въпросът е бил дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от задържането на Станев. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е основателна и доказана, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от допуснатите и изслушани по делото свидетелски показания – св. Асенов и Борисова и назначената медицинска експертиза. Този извод, следва да бъде споделен от настоящата инстанция, както се посочи по-горе. Съображенията за това са, че ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последицата от което е и уважаването на предявения иск. По делото са събрани представени доказателства за реално претърпени от Станев неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на задържането му от органите на МВР. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразен административен акт на административен орган по повод изпълнение на административна си дейност, който е отменен. От представените доказателства по делото е направен правилен извод, от решаващия съд, че е налице и причинна връзка между претърпените от него неимуществени вреди и неговото задържане. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същият за неправилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Предвид степента на увреждане, определената от първоинстанционният съд сума за обезщетение в размер на 3000 лв. е завишена и не осъществява критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. Касационната инстанция не споделя изцяло изводите на съда относно основателността на претенцията и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Както се изложи по-горе, в изложението необосновано се явява обжалваното решението във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът има задължението в мотивите на решението си да обсъди всички факти и обстоятелства по делото от значение за определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди, и причинно-следствената връзка между незаконния административен акт и претърпените вреди. Тези въпроси са от значение за изхода на делото и обуславят решението по делото, но в случая съдът не е взел предвид краткотрайния период на задържане и факта, че по делото безспорно е установено единствено факта за претърпените отрицателни емоции и психически страдания свързани с неправомерното задържане. Това е така, тъй като съгласно трайно установената съдебна практика, съдът е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички обстоятелства и доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. В тази насока в административният съд следвало да съобрази практиката на ВАС при разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконно задържане, който безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. В случая не са безспорно доказани всички твърдени факти. Останалите – относно засягане и уронване на доброто име в обществото, негативно отношение от страна на работодателя, познати и приятели са останали недоказани, не е отменен планирания полет поради неговото психическо състояние. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази норма на закона на всички неимуществени вреди, и това означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. Съгласно практиката на ВАС при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът прилага критерия за справедливост. Доколкото в конкретния случай съдът е разгледал всички допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените болки и страдания от ищеца в резултат на незаконното задържане, при определяне размера на обезвредата е следвало да прецени размера на обезщетението. В случая административният съд е извършил такава преценка, като в мотивите на решението е обосновал изводите си относно правно релевантните факти, имащи отношение към определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди в резултат на незаконното задържане, но не е съобразил факта че доказан е единствено първия пункт от твърдените неимуществени вреди. Следвало е да определи размер от 1500 лева, който да съответства на причинения дискомфорт и неприятни изживявания на ищеца във връзка с издаването на незаконосъобразната заповед за задържане. Видно от съдебно-медицинската експертиза Станев е бил в сравнително лека форма на разстройство от преживените негативни за него събития, което също не е отчетено от административния съд при определяне на размера. Отчитайки всички тези обстоятелства паричното обезщетение в размер на 1500 лева е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното задържане. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта относно присъдените суми над 1500 лева за неимуществени вреди и да се остави в сила в останалата му част. Разноски за страните не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 344/29.11.2017 г., постановено по адм. дело № 172/2017 г. по описа на Административен съд – П. в частта в която на С. С., от [населено място], [улица], [жилищен адрес], с ЕГН [ЕГН] са присъдени неимуществени вреди над 1500 лева. ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта от 1500 /хиляда и петстотин/ лева до присъдените 3000 /три хиляди/ лева като неоснователен и недоказан. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно.