Решение № 13045 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9885/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София против Решение 1805/16.01.2025 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. 10194/2023 г., с която е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-22221022003219-091-001/13.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение, връщане на делото за ново разглеждане и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Иванова, която представя списък на разноските. Ответникът по касационната жалба Я. И. Д. от гр. София оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Лазаров по съображения, изложени в писмен отговор, в писмена защита и в хода на устните състезания. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски. Представя списък на разноските. Възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение като прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221022003219-091-001/13.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП София с Решение 1093/07.08.2023 г., с който са установени на Я. Д. задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 41 830.92 лв. и лихви към датата на акта в размер на 16 887.23 лв. За да прогласи нищожността на РА, първостепенният съд приема, че П. Т. Петрова началник на Сектор Ревизии в Отдел Ревизии към Дирекция Контрол при ТД на НАП София, не е притежавала валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) към датата на издаване на Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) Р-22221022003219-020-001/29.06.2022 г., към датата на издаване на Заповедта за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) Р-22221022003219-020-002/11.10.2022 г. и към датата на издаване на РА (13.03.2023 г.). Приема също, че ръководителят на ревизията М. П. Братанов главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, не е притежавал КЕП към датата на издаване на Ревизионен доклад (РД) Р-22221022003219-092-001/31.01.2023 г. и към датата на издаване на РА (13.03.2023 г.), а З. Г. Данчева главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, не е притежавала КЕП към датата на издаване на РД (31.01.2023 г.). Обосновава тези свои изводи на първо място с представеното по делото писмо с изх. 267/02.04.2024 г. от Борика АД, според което към посочените дати органите по приходите, издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, нямат действащ сертификат, издаден от дружеството. Освен това, посочва, че от извършените от него служебно проверки в публичния регистър: https://www.stampit.org/bg/page/812 също не се установява издателите на изброените актове да са имали валидни КЕП към датите на издаването им. Настоящият касационен състав приема, че е допустимо издаден като електронен документ административен акт да бъде обявен за нищожен, когато е подписан с електронен подпис, който не отговаря на предвидените в Регламент 910/2014 изисквания, за да се счита за "квалифициран електронен подпис" по смисъла на член 3, точка 12 от същия Регламента (виж т. 41 от Решение на СЕС от 20 октомври 2022 г. по дело С-362/21, Екофрукт). Касационният жалбоподател обаче твърди, че квалифицираните удостоверения за КЕП (КУКЕП) на служителите на ТД на НАП София са издадени не от Борика АД, а от Информационно обслужване АД. За доказване на тези свои твърдения представя с касационната си жалба писмо от Информационно обслужване АД. Според информацията в това писмо КУКЕП с посочен сериен номер е издадено на П. Т. Петрова, физическо лице, асоциирано с юридическо лице, първоначално на 28.10.2021 г. със срок на валидност 365 дни. Подновено е на 26.10.2022 г. за период от 365 дни и отново на 24.10.2023 г. КЕКЕП не е било прекратявано, спирано или отменяно и е било валидно до 23.10.2024 г. Същата информация е предоставена за М. П. Братанов с първоначално издадено КУКЕП на 30.05.2022 г., подновявано на 29.05.2023 г. и на 10.06.2024 г., без да е спирано, отменяно или прекратявано, т. е. валидно до 10.06.2025 г. Според писмото на Информационно обслужване АД на З. Г. Данчева първоначално е издадено КУКЕП на 17.02.2022 г., което е валидно до 13.02.2025 г. Обяснено е от Информационно обслужване АД, че издадените квалифицирани удостоверения са налични единствено по спецификация за цифрови сертификати х509 v3 като електронен документ, подписан с удостоверението за електронен подпис на доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги StampIT Global Qualified CA. Относно валидността на КЕП, с които са подписани ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, ответникът в първоинстанционното производство е представил доказателства на магнитен носител и на хартиен носител още с изпращането на административната преписка в съда. Няма неизпълнени от него указания, които му е дал АССГ. Първостепенният съд служебно е изискал от Борика АД да му предостави информация за това притежавали ли са издателите на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА КЕП към датите на издаване на електронните документи. Независимо от така изложените съображения, поради забраната в чл. 220 АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция, представеното от касационния жалбоподател писмо с изх. 04-15-59-1/02.06.2025 г. от Информационно обслужване АД следва да бъде обсъдено от първостепенния съд. Това налага отмяна на оспореното решение на АССГ и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът дължи произнасяне и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение