Решение № 530 от 10.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1857/2012 г.

Решение № 530 от 10.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1857/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано по искане на осъдения А. Г. Д. за възобновяване на нохд № 1030/2003 г. по описа на Пловдивския районен съд, втори нак. състав, отменяване на постановената присъда от 27 април 2005 г. по чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1, т. 4, т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 НК и връщане на делото за ново разглеждане. Искането е с правно основание по чл. 423 НПК. Производството по делото е разгледано в отсъствие на осъденото лице по реда на действащата разпоредба на чл. 268 НПК. В искането е посочено, че са налице и предпоставките на чл. 423, ал. 5 НПК - А. Д. е предаден от друга държава/Република Гърция/ на Р България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото-задължително изискване по българското законодателство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Д. е знаел за досъдебното производство срещу него, бил е привлечен като обвиняем на 3.06.97 г., отново привлечен на 11.11.2002 г., а на 27.11.2002 г. е напуснал страната. Към момента на образуваното дос. производство и извършване на процесуални действия не е действала разпоредбата на чл. 254 НПК, той е напуснал адреса, бил е длъжен, но не е посочил нов такъв. Освен това при изпълнението на заповед за задържане не са дадени гаранции за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 119 от 27 април 2005 г. по нохд № 1030/2003 г. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия А. Г. Д. за ВИНОВЕН това, че за периода от 16.01.1997 г. до 2.02.1997 г. в гр. Пловдив, извършил кражба на чужди движими вещи собственост на М. В. С. на обща стойност 311 500 /неденоминирани/лева след предварителен сговор с лицето Е. Р. П. /починал/, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС, в немаловажен случай, поради основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1-во, т. 4, пр. 1-во, т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това, че на 7.02.1992 г. в гр. Пловдив извършил кражба на чужди движими вещи на обща стойност 506 000/неденоминирани/лева собственост на М. Х. Я., след предварителен сговор с лицето Е. Р. П. /починал/, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС, в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1-во, т. 4, пр. 1-во, т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това, че на 21.02.1997 г. в гр. Пловдив извършил кражба на чужди движими вещи на обща стойност 399 000/неденоминирани/лева собственост на Х. В. Т., след предварителен сговор с лицето Е. Р. П. /починал/, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС, в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1-во, т. 4, пр. 1-во, т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 1 вр. с ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание, най-тежкото в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 13.05.2005 г. след изтичане на законоустановения срок. Искането е процесуално допустимо, подадено от легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3, пр. 3 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Производството по делото е протекло по реда на чл. 268, ал. 3, т. 3, пр. 1-во НПК /ДВ, бр. 64/1997 г. и ДВ, бр. 70/1999 г./ в отсъствието на подсъдимия, с участието на назначен служебен защитник-адв. Д. И. от Пловдивска адвокатска колегия. Установено е от справка на КИАД, че подсъдимият е напуснал пределите на страната на 27.11.2002 г. и не се е завръщал в страната. От справка изходяща от РДВР РЗ "Полиция" е видно, че подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване с тел. № 6859/04 г. на ДНСП-София. Видно е също така от постъпила справка от Главна дирекция изпълнение на наказанията/ГДИН/, че подсъдимият не се води на отчет в затворите на страната. Като е извършил всички необходими процесуални действия по призоваване на подсъдимото лице, съдът е приел, че са налице условията на визираната процесуална норма. Предвид обстоятелството, че подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес в страната, намира се извън пределите на Р България, като адресът му не може да бъде установен, както и че отсъствието му няма да попречи на разкриване на обективната истина, съдът е дал ход на делото. Дознание № 372/2000 г. е предявено на осъдения с протокол от 25.11.2002 г. Два дни по-късно, на 27.11.2002 г. той е напуснал страната. Обвинителния акт срещу Д. е бил внесен в РС-Пловдив на 17.06.2003 г., а делото образувано с разпореждане на 7.07.2003 г. Първото съдебно заседание е било насрочено за 18.12.2003 г. Поради отсъствие на Д., обвинителен акт не му е бил връчен. Доводът на защитника адв. Л., че осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и е разбрал за това едва когато е задържан на основание Европейска заповед за арест, не почива на данните по делото. Както се посочи дознанието, което е част от наказателното производство, е проведено с негово участие, което е приключило с предявяване на обвинението на 25.11.2002 г. Д. е бил привлечен като обвиняем съответно на 3.06.1997 г. и повторно на 11.11.2002 г. Доводът, че съдът не е изпълнил процедурата по чл. 254 НПК и това е предпоставка за възобновяване на делото, също е неоснователен. Процедурата по чл. 254 НПК свързана с връчване на обвинителния акт не е била изпълнена, поради това, че осъденият е напуснал страната. По тази причина призоваването и връчването на обвинителния акт е било осуетено от Д., който се укрил, с цел да попречи на приключването на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 254, ал. 4 НПК освен това, в настоящата й редакция не е съществувала към момента на приключване на дознанието /1997 г.-2002 г./ и не е била задължителна предпоставка за възобновяване. Съгласно разпоредбата на чл. 362а НПК /Дв, бр. 70 от 1999 г./, действаща към процесния период, задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателно дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него. От гореизложеното е видно, че осъденият Д. е знаел за наказателното преследване срещу него. Също така е знаел и е бил длъжен, с оглед наложената му мярка за неотклонение "парична гаранция" да не се отклонява от посоченото местоживеене без разрешение на дознателя, прокурора или съда и да им съобщава всяка промяна на адреса си. Правото но осъдения да участва в съдебното производство е лично. С напускането на страната, без да съобщи за новото си местонахождение, осъденият е демонстрирал явно нежелание да упражни правото си на лично участие. В този смисъл при разглеждане на делото в отсъствие на осъденото лице /при спазване изискванията на чл. 268 НПК/ съдът не е нарушил процесуалните правила свързани с призоваване, издирване респ. установяване местонахождението на осъденото лице, провеждане на съдебно следствие и пр. Претендираното в искането нарушено право на лично участие в процеса се дължи на неговото процесуално поведение, изразяващо се в отклоняване от местоживеенето. От изложеното следва, че правото на лично участие в наказателното производство не е нарушено от съда, а причината за това е недобросъвестното поведение на задочно осъдения Като е дал ход на делото и е постановил присъда срещу Д. в негово отсъствие, районният съд не е допуснал съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК нарушение на процесуалните правила. В този смисъл основание за възобновяване на делото не е налице. Не е налице и основанието по чл. 423, ал. 5 НПК. Видно е от представената от прокурора и приета по делото Европейска заповед за арест на осъдения А. Д. по присъдна преписка № Р 1464/2005 г. на РП - Пловдив, държавни гаранции за възобновяване на делото не са дадени. Предвид изложеното искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение