Решение № 822 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2053/2008 г.

Решение № 822 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2053/2008 г., IV г. о., докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, във вр. с чл. 218а ГПК /отм./. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от ЕТ "О"- П. И. Л. срещу решение от 22.01.2008 г. по гр. д. № 1043/2007 г. на Пазарджишки ОС, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. В хода на производството е починал П. Л. и на негово място на основание чл. 120 ГПК /отм./ са конституирани М. Д. Л., И. П. Л. и Д. П. Р. които ч. пълномощника си поддържат жалбата. Ответникът И. Д. Б. не взема становище по жалбата. Третите лица помагачи А. за д. в. и "А" Е. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 1.10.2007 г. по гр. д. № 216/2006 г. на Панагюрски РС, е отхвърлил предявения от едноличния търговец иск за осъждане на И. Д. да му предаде собствеността и владението на имот пл. № 4531 в кв. 234 по плана на гр. П., ведно с складово помещение от 1001 кв. м и навес от 271 кв. м. За да отхвърли предявения иск съдът е приел за установено, че е проведен конкурс на 3.06.1998 г. и П. Л. го е спечелил, като е сключен договор за покупка на складово помещение, навес и земя с площ от 1143 кв. м, съставляващ имот пл. № 4531, в кв. 234 по плана на гр. П.. Установено е по делото, че при подписване на договора последният е заплатил само депозит в размер на 1 350 000 лева и част от цената в размер на 3 000 000 лева, която е по- малко от дължимите се 60% от цената договорена за плащане в седмичен срок съобразно договора и е останал да дължи сумата 11 752 332 лева, които не е заплатил и до постановяване на решението. Съдът е установил, че в изпълнение изискванията на чл. 18, ал. 1 ПРУПСДП /ДВ. в. бр. 10/1994 г./, във вр. с чл. 16, ал. 1 ат Наредба за конкурсите /Дв. в. бр. 68/1992 г./ дружеството "А" Е. с две писма от дати 3.05.1999г и 15.11.1999 г. е уведомило П. Л., че разваля договора и след това го е отдало под наем до търга проведен от Публичен изпълнител на 8.06.2004 г. и спечелен от ответника И с Постановление за възлагане от 10.06.2004 г. на А. за държавните вземания. Прието е за установено, че последният го владее видно от протокол за въвод от А. за д. в. от същата дата. Установено е било, че публичната продан е извършена за задължения на "А" Е. към държавата и на основание чл. 199 ДПК /отм., но действувал към момента на проданта/ ответникът И. Д. е станал собственик на имота. Съдът е приел, че имотът е възложен на И. Д. и след изтичане на повече от една година е вписана исковата молба - на 19.07.2007 г., т. е. той е станал собственик дори и длъжникът по публичната продан да не е бил такъв съобразно разпоредбата на чл. 199, ал. 2 ДПК (отм.)и чл. 239, ал. 2 ДОПК. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че жалбоподателят не е собственик на процесния имот и е отхвърлил предявения от него иск с правно основание чл. 108 ЗС. спешното провеждане за търсената защита при иск с правно основание чл. 108 ЗС изисква от една страна ищецът да докаже, че е собственик на недвижимия имот и от друга страна би следвало да докаже и че ответникът ползува неговия собствен имот без правно основание. В конкретния случай от доказателствата по делото е установено единствено, че ответникът И. Д. е придобил валидно собствеността върху процесния имот ч. участие в публична продан. Неговото придобивно основание е противопоставимо на жалбоподателя, който от една страна е загубил правото си на собственост върху процесния имот поради разваляне на договора му от фирма "А" Е., а от друга е предявил своя иск повече от една година след извършената продажба на имота от Агенцията за д. в., което е стабилизирало правото на собственост на ответника И. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че договорът следва да бъде развален по съдебен ред с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, след като в разпоредбата на чл. 16 от Наредбата за конкурсите/ Дв. в. 68/1992 г./ изрично е предвидена възможност това да стане с едностранно писмено изявление, каквото в случая е налице. Не са налице и предпоставките на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ, която разпоредба предвижда, че когато се установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд спира производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. В случая не е налице противоречие между разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ДОПК и чл. 17, ал. 3 от Конституцията посочваща, че частната собственост е неприкосновена, тъй като именно за закрила на същата е предвидената възможност в Данъчно - осигурителния процесуален кодекс да бъде предявен ревандикационен иск от засегнато от публична продан лице в едногодишен срок от провеждането на същата. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предявеният от праводателя на жалбоподателите иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено той да е собственик, а ответникът да ползува без основание негов собствен имот. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,