Решение № 13786 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Павел баня, чрез процесуалния представител адв. Петрова, срещу Решение 2210 от 05.07.2024 г., постановено по адм. дело 719/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима, тъй като не е налице годен за обжалване административен акт. Възразява се, че съдът не е съобразил специалните разпоредби на Закона за пътищата /ЗП/, Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/. Според касатора преценката за одобряване на транспортна схема по реда на Наредбата за ползване на повърхностни води /НППВ/ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Претендира се обезсилване, а в условията на евентуалност отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът Биоферм ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Гроздев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на Биоферм ЕООД против отказ за съгласуване на транспортна схема по заявления рег. ЗГЕ-20-88/06.04.2023 г. и рег. ЗГЕ-20-88/1/25.05.2023 г., обективиран в писмо изх. ЗГЕ-20-88/2/13.06.2023 г. на кмета на Община Павел баня. Отказът е постановен във връзка с подадени от жалбоподателя заявления за одобряване на приложена транспортна схема за инвестиционно намерение за Изземване на наносни отложения /чакъл и пясък/ от прилежащите земи на язовир Копринка в землището на с. Долно Сахране, Община Павел баня, в който са описани имоти публична общинска собственост с идентификатори 22808.2.387, 10954.29.152, 10954.35.151, 109654.40.385, 10954.46.383, 10954.44.235 и 109.44.235, през които да се извозва иззетият материал до имот с идентификатор 10954.44.436. В мотивите на отказа е посочено, че всички описани в заявленията пътища са с начин на трайно ползване /НТП/ за селскостопански, горски, ведомствен път, който НТП не позволява извозване на иззет материал от прилежащите земи на язовир Копринка. Въз основа на установените по делото факти съдът приема, че оспореното писмо представлява годен предмет на оспорване, тъй като производството по съгласуване от общината на транспортна схема за извозване на иззетия материал от наносни отложения, е самостоятелно и предшества, а не е част от уреденото в Закона за водите /ЗВ/ и НППВ. Съдът приема също така, че за жалбоподателя е налице и правен интерес от оспорването, доколкото отказът да се съгласува транспортна схема, която е част от задължителното съдържание на техническия проект, необходим за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, във вр. с чл. 32, т. 6 от НППВ, препятства възможността да се развие производство по реда на Глава четвърта от ЗВ. За да отмени оспореният отказ първоинстанционният съд е приел, че макар актът да е издаден от компетентен орган, същият е постановен в противоречие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, във вр. с § 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл. 75б, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, съдът приема, че е необоснован решаващият мотив на ответника за недопустимо използване на пътищата, посочени в заявлението, за движение на пътно-превозно средство, чрез което да се извозват иззетите инертни материали. Според съда доколкото селскостопанските пътища са отворени за обществено ползване при условията и по реда на ЗДвП, то няма пречка да бъдат съгласувани като маршрут за движение /транспортна схема/ на превозните средства на жалбоподателя с цел извозване на инертни материали от мястото на изземване до посочената крайна точка, като въпросите за спазване на допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на пътните превозни средства, определящи и съответния ред за движение по път, отворен за обществено ползване, са неотносими за съгласуване на предложен маршрут за движение. Прието е от съда още, че основанието за отказ начин на трайно ползване на селскостопанските пътища, потвърждава, а не изключва, че те са отворени за обществено ползване, като в тази връзка съдът счита, че не следва да обсъжда фактите, посочени в заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-технически експертизи, защото е ограничен до посочените в съдържанието на административния акт фактически основания за постановяването му. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебното решение. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е налице акт, който подлежи на съдебен контрол. С оспореното писмо изх. ЗГЕ-20-88/2/13.06.2023 г. кметът на Община Павел баня е отказал съгласуването на транспортна схема, представена от Биоферм ЕООД във връзка с инвестиционно намерение за Изземване на наносни отложения /чакъл и пясък/ от прилежащите земи на язовир Копринка в землището на с. Долно Сахране, Община Павел баня. Така поисканото одобряване на транспортна схема е във връзка с предприета от жалбоподателя процедура по реда на чл. 60 и сл. от ЗВ и чл. 28 и сл. от НППВ за издаване на разрешително за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти по чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ. В тази процедура към заявлението за издаване на разрешително, в съответствие с чл. 60, ал. 4 от ЗВ и чл. 32 от НППВ, във вр. с чл. 140, ал. 7 от ЗВ, следва да се приложи технически проект за изземването. Този проект следва да съдържа транспортна схема за извозване на иззетия материал, одобрена от общината, съгласно чл. 32, т. 6 от НППВ. Действително, одобряването на тази транспротна схема от общината е самостоятелна административна процедура, но противно на приетото от първоинстанционния съд процесното писмо, съдържащо отказ за съгласуване на такава схема, няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от АПК, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред. Това волеизявление на кмета на Община Павел баня е част от производството по издаване на индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 71 от ЗВ, поради което не би могло да подлежи на самостоятелно оспорване по съдебен ред на основание чл. 21, ал. 5 от АПК. Законосъобразността на оспореното писмо като част от процедурата по издаване на индивидуален административен акт е допустимо да бъде проверена само в съдебното производство, образувано по жалба срещу крайния индивидуален административен акт разрешителното за ползване или решението за отказа на компетентния административен орган, като именно в това производството по неговото обжалване ще бъде извършена проверка на законосъобразността на цялата проведена процедура. В случая следва да се има предвид също така, че обстоятелството, че предложената от дружеството транспортна схема не е одобрена не преклудира възможността му да предложи за одобрение нова схема за извозване на иззетия материал /чакъл и пясък/.Наличието на годен за оспорване индивидуален административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. Поради това липсата на подлежащ на оспорване административен акт в конкретния случай от своя страна мотивира извод за недопустимост на подадената жалба от Биоферм ЕООД, която съгласно чл. 159, т. 1 от АПК първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да бъде прекратено. Изложеното налага извода, че жалбата на Биоферм ЕООД е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 от АПК. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на касатора, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2000 лева, съгласно приложен по делото договор за правна помощ от 29.11.2024 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,