Решение № 80 от 31.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 177/2011 г.

Решение № 80 от 31.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 177/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, образувано по молба на С. Р. М. - от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение от 1.IV.2005 г. по гр. д. № 1307/2001 г. на СГС, с което отхвърлен предявения срещу ЗАД [фирма] - [населено място] иск за 37 803 лв. - застрахователно обезщетение за кражба на лек автомобил, застрахован по застраховка "автокаско" - застрахователна полица 20310/00/101/379, по чл. 399 (отм.) ТЗ и иск за обезщетение за забавено плащане. Молителят излага, че съдът е приел, че не е успял да докаже, че не е издал (подписал) пълномощното, с което автомобил със същата идентификация е напуснал страната и не е влязъл обратно преди настъпване на застрахователното събитие, като срещу молителя е било образувано НОХД № 5261/2008 г. на СРС по обвинение за извършена измама в особено големи размери (застрахователна измама), по което е оправдан с Присъда № 26/8.VI.2010 г., потвърдена с Решение № 1027/11.Х. 2010 г. по ВНОХД № 3538/2010 г. на СГС, изследван е въпросът за пълномощното и е установено, че молителят не го е подписвал и пред нотариуса се е явило лице, представило се за молителя и легитимирало се с личен паспорт, какъвто не е издаван на молителя. Затова иска решението да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. С Молба от 10.I.2011 г. иска да се добави към обстоятелствената част на молбата за отмяна, че по данни на Бюрото на И. в Русия, където е открит автомобил с идентификационни признаци на застрахования, същият е с пренабити номера, с Молба от 14.III.2011 г. по искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК представя копие от Писмо на Дирекция "Международно оперативно полицейско сътрудничество" при МВР изх. № А-16038/18.ХI. 2009 г. до СРС по НОХД № 5261/2008 г., оригиналът от което бил по това НОХД. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, поддържа, че същата е недопустима, като подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, оспорва я и по същество, като неоснователна, по съображения, че не са налице предпоставките по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С Решение от 1.IV.2005 г. по гр. д. № 1307/2001 г. на СГС е отхвърлен искът на молителя срещу ЗАД [фирма] - [населено място] за 37 803 лв. - застрахователно обезщетение за кражба на лек автомобил, по чл. 399 (отм.) ТЗ и искът за обезщетение за забавено плащане. Съдът е приел, че страните са обвързани с валиден застрахователен договор "каско" - застрахователна полица 20310/00/101/379, за периода 17.Х.2000 г. - 16.Х.2001 г. и съгласно ОУ за застраховка "каско" на автомобили чл. 2, т. 12, при инсценирано застрахователно събитие или опит за заблуда или премълчаване от застрахования на обстоятелствата, при които е възникнало събитието, щетите не се заплащат, на което основание е отказано обезщетение на ищеца. Съдът е изложил, че за изчезването на автомобила, ищецът е сигнализирал VI РПУ - СДВР и е образувана П. № 49 920/00 по описа на СРП, спряно е производството, водено срещу неизвестен извършител. По възражението на застрахователя, че застрахователното събитие е инсценирано, е приложено Пълномощно от 24.Х.2000 г. с нотариална заверка на подписа, с което С. М. упълномощава С. Е. Степушин да управлява в страната и чужбина застрахования при ответника автомобил и да се разпорежда с него и Писмо на Началник сектор О7, направление Криминална полиция СДВР до застрахователя (л. 14), с което е удостоверено, че на 26.Х.2000 г. автомобил, отговарящ по марка, модел, цвят, номер на рама и контролен номер, е напуснал страната през ГКПП Д. и няма регистрирано завръщане. По повод оспорване на пълномощното от ищеца, съдът е събрал доказателства: Удостоверение от IV РПУ на МВР, че ищецът не е притежавал личен документ с номерата на паспорта, посочен в Пълномощното, копие от лична карта с номера, различаващи се от отразените в пълномощното и заключение на графологическа експертиза, в което поради представяне на ксерокопие от пълномощното, вещото лице приема, че подписът може да не принадлежи на ищеца. Въз основа на всички доказателства съдът е заключил, че ищецът не е доказал настъпването на застрахователното събитие - кражба или противозаконно отнемане на МПС - поради официалното удостоверяване на обстоятелството, че автомобил със същата идентификация, е напуснал страната и не е влязъл обратно преди настъпване на застрахователното събитие, с оглед пълномощното, чиято автентичност на подписа не е успешно оспорена от ищеца, както и поради неустановяване по размер на иска, съгласно чл. 399, ал. 2 (отм.), вр. чл. 397 ТЗ и съдът е отхвърлил предявените искове. По допустимостта на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в 3-месечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Като основава искането за отмяна на Писмо на Дирекция "Международно оперативно полицейско сътрудничество" при МВР, изх. № А-16038/18.ХI.2009 г., изпратено до СРС по НОХД № 5261/2008 г., оригиналът от което твърди, че е по същото НОХД, тъй като делото е образувано срещу молителя, като подсъдим по обвинение за посочените извършени престъпления, следва да се приеме, че на молителя е било известно посоченото писмено доказателство към момента на постъпването му по НОХД № 5261/2008 г. Този момент най-късно може да бъде 8.VI.2010 г., когато е постановена оправдателната присъда. Тъй като молбата за отмяна е подадена на 30.ХII.2010 г., 3-месечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 е изтекъл и молбата за отмяна е просрочена. Неоснователен е доводът на молителя, че преди постановяване на оправдателната присъда, с която са отпаднали повдигнатите срещу него обвинения, на което основание подава молбата за отмяна, това писмено доказателство нямало значение по делото, поради което срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тече от влизане в сила на присъдата и не е изтекъл към датата на подаване на молбата за отмяна. Срокът е този, посочен в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и не се влияе от постановяване на оправдателната присъда. По молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК Тъй като присъдата по НОХД № 5261/2008 г. на СРС, е влязла в сила с постановяване на Р. № 1027/11.Х.2010 г. по ВОХД № 3538/2010 г. на СГС, подадената на 30.ХII.2010 г. молба за отмяна, е подадена в срока по 305, ал. 1, т. 2 ГПК - в 3-месечен срок от узнаване на присъдата и е допустима. Молбата за отмяна е неоснователна. Решението, чиято отмяна се иска, е основано на посочените писмени доказателства, като относно пълномощното с дата 20.Х.2000 г., въз основа на което автомобил със същата идентификация е напуснал страната, молителят поддържа, че с влязла в сила присъда, е оправдан, като е установено, че молителят не го е подписвал и не се е явявал пред нотариуса. Обстоятелството, че с присъдата молителят е оправдан по обвинение по чл. 290, ал. 1 НК, затова, че като свидетел по дознание, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, съзнателно е потвърдил неистина - че лекият автомобил (застрахован при ответника) на 3.ХI.2000 г. бил отнет от владението му, а на 26.Х.2000 г. същият е бил изнесен от страната с пълномощно, не дава основание да се приеме, че по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ, въз основа на който е постановено решението, чиято отмяна се иска. С оправдателната присъда не се установява по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на който е основано решението, затова оправдателната присъда не е основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Такова основание може да бъде съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК или осъдителна присъда, с които се установява неистинността на документ, който има значение за решаване на делото - това са актовете, въз основа на които на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение. Разноски на ответника по молбата за отмяна не следва да се присъждат, тъй като няма данни да са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение