Решение № 15822 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 207/2011 г.

Решение № 15822 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 207/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Илия Иванов Филипов от гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Маринов - АК Пловдив, против решение № 17/17.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1688/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. Развити са доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, при неправилно изяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата, поради което се иска да бъде отменено изцяло, като настоящата инстанция се произнесе по същество и измени плана за земеразделяне в землището на с. Брани поле, община Родопи в частта му за масив 10, имот № 010003, съобразно предложената скица-проект. Ответникът - Общинска служба по земеделие "Родопи" - Пловдив не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Андон Иванов Андонов представя писмено възражение, с което счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Останалите заинтересовани страни - кметът на община Родопи, както и Елена Иванова Костова, Янко Костов Костов, Еленка Трифонова Тодорова, Йорданка Трифонова Чолакова и Димитър Спасов Колчев не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при правилно установени факти и изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и верни правни изводи. Така съдът е установил, че с преработения план за земеразделяне на землището на с. Брани поле, община Родопи, жалбоподателят е получил имот в същата местност, където се е намирал и неговия имот, съответно равностоен по качество, проектиран във форма, удобна за обработка. По делото е подадена и частна жалба от Димитър Спасов Колчев, определен за вещо лице по адм. дело № 1688/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, против определение от 2.12.2009 г. на същия съд, с което поради непредставяне на съдебно-техническа експертиза му е наложена по реда на чл. 86 от ГПК (отм.) глоба в размер на 100 лева. С влязло в сила протоколно определение от 23.03.2011 г. Върховният административен съд, четвърто отделение е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по настоящото дело в тази му част. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд в производството по чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против коригирания въз основа на заповед № РД-47-71/30.12.2003 г. на МЗГ план за земеразделяне на землището на с. Брани поле, община Родопи, Пловдивска област, в частта му за масив 10, имот № 010003. Съдът е счел, че при одобряването на плана за земеразделяне са спазени изискванията на чл. 23а от ППЗСПЗЗ, тъй като жалбоподателят е получил имот в същата местност, където се е намирал преди имота му, равностоен по количество. Освен това имотът е проектиран във форма, удобна за обработка на земята и има осигурен транспортен достъп до него. По отношение на предложения от жалбоподателя проект за изменение на КВС, съдът е приел, че не е изследвано неговото съответствие с техническите изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ чрез съдебно-техническа експертиза, поради което не е доказана неговата законосъобразност. Но дори и без наличието на специални знания съдът е приел, че в предлагания проект за изменение е налице несъответствие, което е във вреда на едно от заинтересованите лица - община Родопи, тъй като засяга имот № 489, записан като собствен на общината. Освен това при евентуално изменение на плана би се стигнало до неоправдано разместване на имотите и засягане на интересите на трети лица, чиято собственост е възстановена върху имоти в същата местност. Така постановено решение е правилно. Правилно в същото е прието, че в производството с правно основание чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ съдът проверява дали при изготвянето на обжалвания план за земеразделяне са спазени изискванията на чл. 17 от ЗСПЗЗ и чл. 23а от ППЗСПЗЗ относно правата на жалбоподателя и на заинтересованите лица, съотносимо към решенията по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне. Преценява се също дали предлагания проект за изменение на плана отговаря на същите тези изисквания. За да е основателна подадена жалба, следва да се установи, че правата на жалбоподателя са били нарушени при изготвянето на плана, както и че с предложения проект за изменение не се нарушават правата на заинтересованите лица, защото не би могло една допусната спрямо жалбоподателя незаконосъобразност да се отстрани чрез допускане на друга незаконосъобразност по отношение правата на третите лица, засегнати от изменението. Целта на предоставената от закона възможност да се обжалват плановете за земеразделяне не е неоправдано разместване на лица и имоти. В този смисъл е и утвърдилата се с годините константна съдебна практика, с която се е съобразил и окръжният съд при постановяване на своето решение. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че с преработения план за земеразделяне имотът на жалбоподателя е нанесен неправилно, като е изместен значително на запад, а на негово място са образувани четири нови имота. В чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ е предвидена само една правна възможност, а не задължение да бъде отчетено обстоятелството за точното местоположение на имотите, както са заявени за възстановяване при изготвяне на плана за земеразделяне. Това е така, защото правото на собственост се възстановява с план за земеразделяне в нови реални граници, а не в стари реални граници. В производството по обжалване на плана за земеразделяне е неотносимо обстоятелството къде точно се е намирал имотът на жалбоподателите. Бившето местоположение е от значение само когато правото на собственост се възстановява в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, а не в нови. Решението за определяне самия начин на възстановяване се обжалва по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районния съд и претенции за точното разположение не могат да се обсъждат от окръжния съд в производство по чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че с предлагания проект за изменение на КВС се засягат правата на заинтересованото лице - община Родопи, за която са отредени два имота - № 489 и № 490. По КВС имот № 489 е с площ 1.015 дка, а с предложения проект за изменение той освен че се премества на друго място, се редуцира до 0.524 дка, без да е предвидена компенсация на загубата на половината имот на друго място. Това е достатъчно основание съдът да отхвърли предложеното изменение. Същественото в случая е, че имот, записан в регистрите като общински, се засяга неправомерно от предложения проект за изменение на КВС. Неотносимо за предмета на настоящото производство е дали общината е действително собственик на този имот или не. Действителните собственически отношения не се изследват. След като чужд имот, в случая записан като собственост на общината, се редуцира почти наполовина, предложената промяна не може да бъде извършена дори по отношение на жалбоподателя да са допуснати незаконосъобразности при определяне на собствения му имот с плана за земеразделяне. Единствените задължителни изисквания към плана за земеразделяне са тези, визирани в чл. 23а, т. 1 от ППЗСПЗЗ, а именно собственикът да получи равностойна по количество и качество земя и по възможност в местностите, където са се намирали имотите му. Последното изискване е факултативно. Този извод следва от съпоставянето на чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ с чл. 23а от ППЗСПЗЗ. Тези изисквания са спазени. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,