Решение № 15244 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7859/2020 г.

Решение № 15244 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7859/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Марица, гр. Пловдив против решение № 829 от 29.04.2020 г., постановено по адм. д. № 2024/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – Всестранна кооперация "Свети Власий", чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед № РД-09-810/04.06.2019 г., издадена от кмета на Община Марица, с която, на основание чл. 178, ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж "дърводелска работилница", попадаща в северозападната част на сграда с идентификатор 73242.501.77. 1, находяща се в УПИ ІІ, кв. 92 по прана на с. Труд, Община Марица, обл. Пловдив. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалния закон, тъй като процесния строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и не подлежи на забрана за ползване. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно, но не по изложените в него съображения. Неправилно съдът приема, че административния акт е издаден в предписаната от закона форма. В оспорената заповед като правно основание за издаването й е посочен чл. 178, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ вр. чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, а във фактическите основания е посочено, че строежът не се ползва по предназначение за селско стопанска сграда, а се ползва като дърводелска работилница. В съставения констативен акт е посочено, че строежът се ползва като дърводелска работилница, а по данни от КК същият е селскостопанска сграда. Същевременно е отбелязано, че част от сградата се ползва за дърводелска работилница без документи за въвеждане в експлоатация. Нормата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ регламентира, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Съгласно чл. 178, ал. 4 не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Следователно налице е противоречие между посоченото в заповедта правно основание и фактическо такова за издаването й. Същевременно във фактическите основания за издаване на административния акт е посочено, че строежът не се ползва по предназначение – за селско стопанска сграда, а се ползва като дърводелска работилница, което сочи за наличие на правното основание на чл. 178, ал. 4 вр. ал. 6 вр. чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Следователно налице е противоречие между посоченото в заповедта правно основание и изложените фактически основания за издаването й. Така констатираното нарушение на формата на административния акт е съществено, тъй като препятства правото на защита на кооперацията, което обосновава и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е нанесен в плана от 1928 г. и е показан в кадастралната основа на този план като работилница. В кадастралния план от 1986 г. сградата е удължена с около 10 м. и е отразена като масивна сграда. Последната е отразена като съществуваща в действащия КРП, одобрен със заповед от 1986 г. и фигурира и в регулационния план, одобрен 1996 г. Установено е, че частта от процесната сграда винаги се е ползвала като дърводелска работилница със съществуващите в нея дървообработващи машини, нанесена е в ПУП, действащ към 1928 г. като дърводелска работилница, като сградата фигурира и в последващите планове, а по делото не са ангажирани доказателства процесния строеж да е сменял предназначението си. Действително в кадастралната карта е отбелязано, че предназначението на сградата е селскостопанска, но от всички събрани по делото доказателства е установено, че се касае за масивна сграда, част от която се ползва за дърводелска работилница, поради което така направеното вписване в КК относно предназначението на сграда е опровергано. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и съобразно направеното възражение за прекомерност следва да се осъди Община Марица, гр. Пловдив да заплати на Всестранна кооперация "Свети Власий" сумата 1000 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,