Решение № 8567 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2018 г.

Решение № 8567 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., против Решение № 2237/03.04.2018 г., постановено по административно дело № 5391/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-22221316003125-091-001/09.01.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., относно определените публични задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Витаник" ЕООД и "К. М." ЕООД и относно извършеното увеличение на финансовия резултат на "Телеком" ООД за 2015 г. със сумата 12 000 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на съда относно реалност на спорните доставки, като относно рекламните услуги се твърди, че не са събрани доказателства за необходимата кадрова и техническа обезпеченост по отношение на прекия доставчик и на неговия предходен такъв, а относно доставката на хранителни стоки се сочи, че неизяснен е останал въпросът за обектът, в който са съхранявани стоките, липсват документи за транспорта им, както и разполагаемостта на доставчика със стоки от същия вид и количество. По изложените в жалбата доводи се иска отмяна на решението в оспорената част, след което да се постанови друго по съществото на спора или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Гърбелова, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Телеком" ООД се представлява от адвокат Томова, която оспорва касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба, относно отказаното право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Витаник" ЕООД, като в тази част счита ревизионния акт за обоснован и законосъобразен. Относно фактурите, издадени от "К. М." ЕООД с предмет доставка на стоки, заключението на прокурора е за правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С процесния ревизионен акт са установени задължения по ЗДДС в тежест на "Телеком" ООД, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Витаник" ЕООД и "К. М." ЕООД, както и е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2015 г. със сумата от 12 000 лева. Съдът е отменил ревизионния акт в тази му част, извършвайки обстоен анализ на събраните доказателства. Изложените в решението фактически установявания и съответните им правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и съобразени с приложимия материален закон и с относимата практика на Съда на Европейския съюз. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, а именно, че установяване на материалните предпоставки за реализиране правото на данъчен кредит лежи върху ревизираното дружество, което е следвало да докаже наличието на реална доставка на стоки или услуги по процесните фактури, както и последващото им влагане в икономическата си дейност. След съвкупната преценка на всички събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство доказателства, се налага изводът, че тези предпоставки са налице. Фактурата, издадена от "Витаник" ЕООД с предмет доставка на рекламна услуга е придружена от редица съпътстващи документи, които установяват реалното й престиране. Сключен е договор между страните по доставката, по силата на който доставчикът се е задължил да рекламира дейността на ревизираното дружество, стопанисващо пицария, чрез публикации в печатно издание - списание "Аз търся" за срок от осем месеца. Представен е договор, с който доставчикът, като рекламодател е възложил на трето дружество - издател на печатното издание да публикува на страниците на списанието "Аз търся" предоставен от него рекламен материал. Представени са заглавните страници, както и съответните страници от броевете на изданието, върху които е публикувано рекламно изображение на пицария "Поли", телефони за поръчка, доставки и резервации, електронна поща и интернет страница. По делото са налични приемо-предавателни протоколи за рекламната услуга, съставени както между ревизираното лице и неговия доставчик, така също и между последния и издателя на списанието - "Паун - 69" ЕООД. Установено е разплащане на сумата по спорната фактура, което е било извършено в последствие в хода на съдебното производство. При тези факти, обосновано съдът е приел, че събраните доказателства са достатъчни да установят реалното извършване на рекламните услуги, което обуславя правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Витаник" ЕООД. Основният довод на приходната администрация да откаже правото на данъчен кредит по тази доставка е неустановеност на кадровата обезпеченост на доставчика. Този довод правилно е отхвърлен като неоснователен, тъй като сключения между страните договор не е съдържал изискване изпълнението на рекламната услуга да е обвързано с личността на изпълнителя, а самото изображение не е от особена сложност и би могло да се изработи и от лице без специална квалификация. Съдът се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд, който приема, че неустановеността на кадрова обезпеченост на доставчика сама по себе си не е в състояние да игнорира доказателствената сила на останалите събрани по случая доказателства. В този смисъл са и Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно които добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик, като непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура. Относно фактурите, издадени от "К. М." ЕООД с предмет доставка на хранителни стоки - лук, картофи, зеле и пилешко филе, в хода на съдебното производство чрез заключението на вещото лице, е установено, че към всяка една от тях е съставен приемо-предевателен протокол. Както във фактурите, така и в протоколите стоките са индивидуализирани чрез посочване на вида им, количеството и единичната цена за килограм. Разпитаният по делото свидетел е дал подробни и конкретни показания относно начина на транспортиране, доставяне и приемане на стоките, а именно с превозно средство на доставчика - хладилен бус, като стоките са били приемани от готвачите или помощник готвачите в склада на пицарията, който е с достатъчно площ за съхранението им. Установено е плащане на сумите по фактурите по касов път, както и последващата реализация на хранителните продукти в ресторантьорската дейност на ревизираното дружество - обстоятелство, което не се оспорва от приходните органи. Действително, неустановени са останали обстоятелствата относно това дали доставчикът е притежавал превозно средство, с което да транспортира стоките, къде ги е съхранявал, извършил ли е разходи по транспорта им, както и липсват счетоводни данни за придобиване на стоки от същия вид от негова страна. Именно тази неустановеност е послужила като аргумент на приходната администрация да приеме, че не е установено хранителните продукти да са доставени от дружеството "К. М." ЕООД и на това основание да откаже признаване на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от него. По този въпрос, правилно съдът се е позовал на относимата практика на СЕС, като е цитирал освен Решение по дело С-80/2011, така също и приетото с Решение по дело С-643/2011, съгласно което данъчната администрация не може по принцип да изисква от ревизираното лице да проверява дали издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на право на приспадане на ДДС, е разполагал със стоките, предмет на доставката и бил ли е в състояние да ги достави. За да откаже право на данъчен кредит в този случай, приходната администрация е следвало да разполага с обективни данни за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито данни и съответните им доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава задължение за получателя по фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Освен това при условие, че е доказано предаването и получаването на стоките, както и последващото им влагане в стопанската дейност на ревизираното лице, обстоятелството, че не е проследен произходът на стоките при доставчика, не може да обоснове законосъобразност на ревизионния акт в тази му част, в който смисъл е цитираната от съда съдебна практика на Върховния административен съд. С оглед възприетия от съда извод за реалност на услугите, извършени от "Витаник" ЕООД, произтича необоснованост на ревизионния акт относно увеличения с него финансов резултат на дружеството за 2015 г., тъй като разходите по фактурата, издадена от този доставчик, следва да се считат за документално обосновани. С оглед изложеното и като се съобрази, че оспореното решение и валидно, допустимо, обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, неоснователно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждене, а от страна на ответното дружество разноски не се претендират. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение