Решение № 10 от 21.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1953/2013 г.

Решение № 10 от 21.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1953/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Н. В. Г. (чрез адв. Г. Б.) и на подсъдимия Е. Л. И. (чрез адв. И. Б.) против присъда № 16 от 20.06.2013 г. по в. н. о. х. д. № 84/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд, с искания за нейната отмяна и оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения за кражба, или връщане на делото за ново разглеждане. Наведени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, защитени с твърдения за противоречиви изводи в присъдата, основани на предположения, за неправилно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, за нарушено право на защита, неправилна квалификация и явна несправедливост на наказанието. В проведеното от касационната инстанция открито съдебно заседание подсъдимите не вземат становище. Защитникът адвокат Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, подновявайки твърденията си за несъставомерност на деянието, заради липсата на умисъл у дейците, че вземат изхвърлени вещи. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите на двамата подсъдими за неоснователни и пледира да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С нова присъда № 16 от 20.06.2013 г. по в. н. о. х. д. № 84/2013 г. Кърджалийският окръжен съд отменил частично присъда № 49 от 27.03.2013 г. по н. о. х. д. № 817/2012 г. на Районен съд - Кърджали и признал подсъдимите Н. В. Г. и Е. Л. И. за виновни в това, че на 3.04.2012 г. в землището на с. Л., община К., в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор - 8 броя капаци на наблюдателни кладенци от контролно-измервателната система на язовирната стена на язовир "Люляково", на обща стойност 1 472 лева, от владението на [фирма] - [...] и без съгласието на изпълнителния директор, с намерение противозаконно да ги присвоят, като използвали моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Ф. Т." с д. к. [рег.номер на МПС] . Кражбата за подсъдимия Н. В. Г. била реализирана повторно в немаловажни случаи, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание от една година лишаване от свобода при първоначален "строг" режим на изтърпяването му в затвор, на основание чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. За извършеното от подсъдимия Е. Л. И. престъпление по 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК било определено наказание от осем месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. Окръжният съд привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Н. В. Г. с присъда № 7 от 26.07.2010 г. по н. о. х. д. № 724/2010 г., по описа на Районен съд - Кърджали, за което определил първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Отнел в полза на държавата товарният автомобил, послужил за извършване на умишленото престъпление и потвърдил първоинстанционната присъда в частта, с която е разпоредено връщане на предмета на престъпление. В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото. Касационните жалби на подсъдимите са неоснователни. Твърдението за нарушен материален закон е обосновано с липсата на умисъл, която защитата извежда от обясненията на подсъдимите. Субективната страна на престъплението се разкрива от поведението на извършителя. Събраните по делото доказателства представят, че подсъдимите И. и Г. превозили метални капаци от района на язовир "Люляково" до пункт за вторични суровини в гр. К., за да ги продадат като свои, и вещите били същите като поставените на язовирната стена, откъдето тези капаци липсвали. С действията си двамата дейци осъществили изпълнителното деяние на престъплението кражба, тъй като отнели движимите вещи от чуждото владение, за да ги присвоят като собствени. Изпълнителното деяние е реализирано, независимо от липсата на доказателства по демонтиране на капаците от наблюдателните кладенци на язовирната стена. Умисълът не се изключва от наведените от защитата обстоятелства, че дейците не съзнавали в чия собственост са отнетите вещи и че ги помислили за изхвърлени, след като ги намерили в близост до пътя, водещ към язовира. Със задружните си действия двамата подсъдими са спомогнали за трайното прекъсване на фактическата власт върху чуждите вещи. Поведението им е противоправно, защото не са имали съгласието на действителния владелец на откраднатите вещи да бъдат предадени за скрап. Въззивният съд изложил убедителни съображения за съзнанието на подсъдимите И. и Г., че вещите са чужди. Кражба има и когато деецът не знае кой е собственикът, но съзнава, че вещта е чужда, владее се от друго лице и няма неговото съгласие за предприетото отнемане. Не се откриват посочените в касационните жалби твърдения за нарушени процесуалните правила. Въззивният съд е подложил събраните по делото доказателства на собствена преценка и анализ, излагайки съображенията си по доказателствата и по правото. Посочил е критичните си бележки срещу неправилните изводи на първоинстанционният съд. Развитите в съдебния акт мотиви не са противоречиви. Новата осъдителна присъда не е почива на предположения, а на вярна интерпретация на фактите и правилно приложение на закона. Без основание защитата е упрекнала окръжния съд, че е ползвал данни събрани извън предвидените в НПК процесуални способи. Намерението на подсъдимите да продадат чуждите метални вещи за скрап, както и заявеният от тях произход на тези вещи, се установява от показанията на свидетелите И. П. и свид. Г. Г. - полицейски служители, задържали подсъдимите и свид. П. Т. в пункта за вторични суровини. Разказаните факти и обстоятелства са възприети лично от свидетелите, а техните показания като гласни доказателствени средства по делото са били приобщени чрез предвидения за това процесуален способ - разпит, проведен непосредствено пред съда. Фактите не били разгледани изолирано, а в съпоставка с останалите доказателства, като изведените от тях умозаключения разкриват достигнатото от въззивния съд вътрешно убеждение. Не е допуснато и посоченото в жалбите нарушение на правото за защита на подсъдимите, обвързано с описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. На доказване подлежат посочените в обстоятелствената част на акта факти и обстоятелства, очертаващи с нужната конкретика елементите на извършеното престъпление. Събраните и проверени по делото доказателства са били достатъчни да разкрият осъщественото от подсъдимите Г. и И. престъпно поведение кражба, като за отнемане на чуждите вещи не е било необходимо да се установи кой е демонтирал металните капаци от бетонните шахти (наблюдателни кладенци) от контролно-измервателната система на язовира. Неоснователна е претенцията на защитата, че недоказаността на тези факти е налагала изменение на обвинението в съдебната фаза от процеса и е лишила подсъдимите от правото им да узнаят срещу какво да се защитават. Действията им по натоварване на металните капаци в превозно средство и транспортирането им до пункта за вторични суровини в гр. К. са описани в обвинителния акт и двамата подсъдими са били наясно в какво престъпление са били обвинени. Наложените наказания на двамата подсъдими Н. Г. и подсъд. Е. И. са били съобразени с тежестта на извършената кражба и с разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Стойността на предмета на престъпление е съобразена при отчитане на тежестта на противоправното посегателство. Определено е по вид наказанието, предвидено в престъпния състав на чл. 195 от НК, като отделните размери са били диференцирани за двамата подсъдими в зависимост от различната степен на обществената им опасност. Затова на подсъд. Г., който е с обременено съдебно минало, е наложено и по-тежко по размер наказание. Санкцията му е определена на специалния минимум, предвиден в закона, поради което и не може да бъде намалена. Определеният първоначален строг режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода в затвор съответства на заложените предпоставки по чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства е предопределил приложението на института по чл. 55 от НК за другия подсъдим И. Не се откриват други предпоставки, налагащи допълнителното му занижаване от определеното с присъдата. Санкциите могат да съдействат за постигане на целите по чл. 36 от НК, а условното осъждане на подсъд. Е. И. - за неговото поправяне и превъзпитание към спазване на законите и на добрите нрави и без принудително изолиране на дееца в затворно учреждение. Не се откриват проявления на заложените в касационните жалби основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, поради което осъдителната присъда на Кърджалийския окръжен съд като правилна и законосъобразна подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,