Решение № 203 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1911/2018 г.

Решение № 203 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1911/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса-Бургас, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1777 от 02.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1740/2017 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е обявена за нищожна Заповед за налагане на санкции № РД-25-972 от 12.06.2017 г., издадена от директора на РЗОК- Бургас, с която, на основание чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., е ангажирана отговорността на "Аджибадем Сити Клиник Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия Бургас" ООД за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 157, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., с общ размер на наложената финансова санкция 400 лева. Първоинстанционният съд е обявил за нищожна оспорваната заповед, приемайки че санкционното производство е проведено при пълно игнориране на нормативно определения процесуален ред, предвид императивната разпоредба на § 45, ал. 1 и 2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Касаторът е изложил подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски. Ответникът – "Аджибадем Сити Клиник Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия Бургас" ООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. В производството пред Административен съд-Бургас е установена следната фактическа обстановка: Със Заповед № РД- 25- 487/16.03.2017 г., на осн. чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, директорът на РЗОК гр. Бургас наредил да бъде извършена тематична проверка на "Аджибадем Сити Клиник Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия Бургас" ООД по изпълнение на Индивидуален договор № 020970/19.02.2015 г. и Допълнително споразумение № 42 от 14.05.2016 г. за оказване на БМП по КП, със срок до 30.04.2017 г. Проверката имала за цел да осъществи: 1. Контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ в лечебното заведение в съответствие с общите и специални условия на НРД за медицинските дейности за 2015 г. и Решение № РД- НС- 04- 24- 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и 2. Контрол на присъствието на пациентите в лечебното заведение и изготвянето на тяхната документация по време на хоспитализацията им. За резултатите от проверката бил съставен Протокол № 561/24.04.2017 г. Според този документ, за месец декември 2016 г. били установени две нарушения. Заповед за налагане на санкции № РД- 25- 972/12.06.2017 г., издадена от директор на РЗОК гр. Бургас, била издадена на осн. чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и чл. 413, ал. 2 от НРД за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (в сила от 1.04.2017 г.). Първоинстанционният съд е счел, че до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1 ЗЗО, проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина – контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред, а проверките по ал. 1, налагането на санкции и тяхното обжалване, които са започнали до приемане на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1, се приключват по досегашния ред, а това е редът, регламентиран с нормите на чл. 70 - 80 от ЗЗО, в редакция до изменението на закона със ЗИДЗЗО /ДВ, бр. 48/15 г./. В случая, проверката е започнала до приемане на НРД за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. и според § 45 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 48 от 2015 г.), е следвало да приключи по досегашния ред, включително и по отношение основанието за налагане на санкции, което не е било сторено. Несъобразяването с тази законова норма, според административния съд, е предпоставило и постановяване на оспорения акт при липса на законно основание, тъй като санкциите са наложени на основание чл. 265, ал. 3 от Решение № РД- НС- 04- 24- 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. т. 6а и т. 6б ЗЗО са приложими само по отношение на приет нов НРД по чл. 53, ал. 1 ЗЗО, поради което Решение № РД- НС- 04- 24- 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК в частта, съдържаща регламентация на условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ и санкции при неизпълнение на договора, противоречи на чл. 73, ал. 4 ЗЗО в приложимата му редакция към ДВ, бр. 101/2009 г., с оглед разпоредбата на § 45, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗЗО. Въвеждането на нови правила за осъществяване на контрола, вкл. и на реда за налагане на санкции и предвиждането на материалноправни предпоставки за налагането им е извършено едностранно от НС на НЗОК, без наличието на законова делегация на подобни правомощия. Решението на Административен съд – Бургас е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила поради следното: Безспорно е, че през 2016 г. не е сключен нов НРД, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 54, ал. 8 от ЗЗО, според която, "когато Националният рамков договор за медицинските, съответно за денталните дейности, и анексите към тях не бъдат приети при условията, по реда и в сроковете, определени в този закон, се прилагат действащите до момента НРД и анекси към тях". В редакцията на чл. 58, ал. 9 от ЗЗО /в сила от 01.01.2016 г./ се предвижда, че в случаите по ал. 8, когато настъпили промени в действащото законодателство налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал. 2 от ЗЗО, те се определят с решение на НС на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК. И тъй като част от съдържанието на НРД, според чл. 55, ал. 2 от ЗЗО са и условията и редът за контрол по изпълнението на индивидуалните договори, то с промените в законодателството /ЗИД на ЗЗО и ПЗР от Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г./ се засягат и изискванията за условията и реда за контрол по изпълнението на договорите и санкции при неизпълнение на договорите, за които в ЗЗО се предвижда, че са част от съдържанието на НРД и които не се съдържат в НРД за медицинските дейности за 2015 г. Точно тази е била предпоставката за приемане на решение от страна на НС на НЗОК по чл. 54, ал. 9 ЗЗО. Управителят на НЗОК, упражняващ цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване, съгласно дадените му от закона правомощия, може да разпореди със своя заповед извършване на проверка от контрольори от РЗОК, с участието на служители на НЗОК, респективно това може да стори и оправомощено от него длъжностно лице. Не е налице колизия с § 45 от ПЗР на ЗИДЗЗО, тъй като разпоредбата касае процесуалните правомощия, а в решението са възприети материалноправните основания по уреждането на отговорността при допуснати нарушения. С новите изменения и допълнения, публикувани в ДВ, бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., § 45, ал. 1 и 2 на практика загубва своето правно значение. С Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. е уредена нова процедура по осъществяване на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК в Глава 14. Съгласно § 2, ал. 2 от решението, НРД 2015 за медицинските дейности се прилага само доколкото не е изменен с това решение. По отношение на конкретния индивидуален договор с НЗОК, НРД 2015 е изменен с решението, т. е. приложение намират неговите правила за контрол. По този повод и в изпълнение на чл. 54, ал. 9 е сключено и допълнително споразумение между страните на 14.05.2016 г. От гореизложеното следва, че в компетенциите на директора на РЗОК е било издаването именно на заповед за налагане на санкция, базирана на предпоставките на сключения между болницата и НЗОК индивидуален договор, заповедта за възлагане осъществяването на контрол по реда на чл. 72, ал. 3 от ЗЗО и Протокол № 561/24.04.2017 г. Развивайки други съждения и без да реши спора по същество, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за разглеждането му по същество. С оглед изхода на делото и уважената част от касационната жалба, на касатора по делото следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски. Юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател се определя в размер на 150 лв. за една инстанция, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, или общо 300 лева за двете инстанции, като е внесена и държавна такса в размер на 25, 00 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски в размер на 325, 00 лева /триста двадесет и пет лева/. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,