Решение № 249 от 11.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2007 г.

Решение № 249 от 11.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Д. ч. министъра на регионалното развитие и благоустройството ч. пълномощника гл. юрк. Снежана Х. срещу решение № 131 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 444/2004 г. на Силистренския окръжен съд. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 611/29.01.2003 г. по гр. д. № 1239/1992 г. на Силистренския районен съд в частта, с която е признал за установено по отношение на К., "С" А. в л. и Българската държава, че Община С. е собственик на следния недвижим имот: "Дом на учителя", находящ се в гр. С., ул. "Петър Вичев" № 23, представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ 214 кв. м., състояща се от пет стаи и фоайе, масивна едноетажна сграда със застроена площ от 57 кв. м., представляваща фоайе, масивна двуетажна сграда със застроена площ от 139 кв. м. и разгъната площ 278 кв. м., състояща се от заседателна зала и сервизни помещения на I етаж и лекционна зала и помещение за библиотека на II етаж, масивна едноетажна сграда със застроена площ 70 кв. м., състояща се от фоайе и магазин, и масивна двуетажна сграда със застроена площ от 370 кв. м., представляваща киносалон, ведно с намиращите се в сградата сутерени, които сгради са свързани помежду си и са построени в дворно място с площ 1535 кв. м., съставляващо парцел **** от кв. 29б по рег. план на гр. С., и е осъдил Българската държава да предаде на Община С. владението върху описания недвижим имот, и е отменил нот. акт № 1* т. I, нот. д. № 421/1991 г. на нотариална служба при Силистренския РС. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на решението - чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) и за неправилност поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по жалбата Община С., ч. пълномощника адв. М, изразява становище, че жалбата е нередовна като подадена от лице без представителна власт, още счита, че въззивното решение е недопустимо като постановено по просрочена жалба, а по същество счита, че касационната жалба е неоснователна. Ответниците К. и "С" А. в л. и третото лице помагач Министерство на о. и н. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Неоснователно се поддържа от ответника по жалбата Община С., че е нередовна като подадена от лице без представителна власт. Касационната жалба е подписана от юрисконсулт С. Х. и към нея е приложено пълномощно от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в което е посочено, че я упълномощава да представлява министъра и министерството пред съдилищата и другите юрисдикции в РБ. Това упълномощаване не дава основание да се приеме, че не включва представителството по дела в случаите по чл. 18, ал. 4 ГПК (отм.). Да го представлява него като орган на изпълнителната власт- министър на регионалното развитие и благоустройството означава всъщност и представителство на държавата, в случаите, когато то е възложено на този орган. Д. се представлява по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, от министъра на регионалното развитие и благоустройството като орган на изпълнителната власт, което не означава, че той трябва лично да участва по тези дела. Министърът може да възлага представителството на юрисконсулти при ръководената от него администрация или на областните управители - чл. 20, ал. 1, б. "в" и "д" ГПК (отм.). Общото пълномощно, дадено в случая от министъра на юрисконсулта, включва и подаването на жалба, за което процесуално действие не се изисква изрично пълномощно. Касационната жалба е подадена в срок. Но същата е процесуално недопустима в частта срещу решението по установителните искове за собственост на Община С. против К. и "С" А. в ликвидация. Касаторът не е страна по тези искове, поради което не е легитимиран да обжалва въззивното решение в частта по същите. Затова касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Касационната жалба в останалата част е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. За да потвърди решението на първата инстанция в частта за уважаване на предявения от Община С. срещу Българската държава иск с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че процесният имот е общинска собственост съгласно § 7 ЗМСМА и чл. 6 ЗС, действали към предявяване на иска, и чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС, влязъл в сила в хода на съдебното производство, като обслужващ инфраструктурно местното население, служещ за просветна дейност, за образователни, културни, спортни дейности на учителите и учениците от региона, и като изграден с доброволен труд и парични средства на населението, а държавата го владее без основание. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на решението поради това, че се касае за вещен иск, който е оценяем, цената му не е била посочена, налични са доказателства, които сочат, че стойността на имота е била 56500 лв./неденоминирани/, и искът е следвало да се разгледа от окръжния съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК и от апелативния съд като въззивна инстанция. Изясняването на въпроса за цената на иска е следвало да стане в първото заседание- чл. 56, ал. 1 ГПК (отм.). В случая този въпрос е преклудиран и не може да бъде повдиган за пръв път пред касационната инстанция. Към датата на подаване на исковата молба- 16.12.1992 г. действалата редакция на чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК /отм./ определя като подсъдни на окръжния съд исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 100 000 лв./неденоминирани/, каквато цена иска не би могъл да има, предвид сочената от касатора стойност на имота, а към датата на конституиране на Д. като ответник- 02.03.2001 г. действалата редакция на посочената разпоредба /ДВ бр. 64 1999 г./ изключва исковете за защита на вещни права от подсъдност на окръжния съд, независимо от цената им. Неоснователен е и доводът, че ищецът и пред двете инстанции не е посочил основанието, на което е възникнала общинската собственост. В писмените бележки, представени преди заседанието на 14.10.2002 г. в първата инстанция, са изложени обстоятелствата, на които е основан иска, и ответникът- касатор в настоящото производство е бил запознат с тях и е изразил становище. По изразеното от ищеца- ответник по касация становище за недопустимост на решението като постановено по просрочена жалба, следва да се има предвид следното. Въпросът за допустимостта на въззивната жалба с оглед срока, производството по която е било прекратено от въззивния съд поради просрочие, е решен с определение № 929/19.11.2004 г. по ч. гр. д. № 751/2004 г. на ВКС, IV г. о., с което определението на въззивния съд е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Този въпрос не може да бъде пререшаван. Въззивният съд правилно се е съобразил с дадените указания по приложението на процесуалния закон и е разгледал жалбата. Не са налице и твърдяните от касатора основания за неправилност на въззивното решение. Установено е по делото, че имотът, който е бил държавна собственост, се е ползвал от Дирекция "Народна просвета" при ОНС- Силистра за нуждите на Дом за деца и юноши "Д. Михайлов"- съгласно АДС № 1416/17.10.1978 г. Впоследствие със заповед № 373/03.09.1979 г. на председателя на ИК на Общински народен съвет гр. С. на основание чл. 101 НДИ (отм.) и съгласие на МФ е отстъпено безвъзмездно право на ползуване върху имота на Българските професионални съюзи- Силистра за нуждите на дом на учителя. В писмото № 2087/24.07.1979 г. на председателя на ИК на ОНС-Силистра до МФ е посочено, че предвид големите нужди от Дом на учителя в гр. С. за провеждане на многостранна идейно-политическа работа с педагогическите кадри в града и окръга се иска МФ да даде съгласие за отстъпване за безвъзмездно ползване на имота на Окръжния съвет на БПС-Силистра. С оглед новото предназначение на сградата н периода 1981-1983 г. са извършени строителни работи. Действително събраните доказателства не обуславят извод, че обектът е изграден изцяло с доброволен труд и парични средства от населението, за да се приеме, че по силата на чл. 6, т. 3 ЗС/ ред. ДВ бр. 77/17.09.1991 г./ е станал общинска собственост. Но при положение, че е бил предоставен за нуждите на регионалната профсъюзна структура за посочените дейности с педагогическите кадри, че е ползван за мероприятия от образователен и културен характер, разполага със зали- заседателна, лекционна, за шах, за тенис, за моникс, за аеробика, киносалон, библиотека и др., то следва да се приеме за правилен извода на въззивния съд, че се касае за обект на общинската структура с местно значение от кръга на визираните в § 7, т. 6 ЗМСМА /ред. ДВ бр. 77/17.09.1991 г./, който по силата на тази разпоредба е преминал от държавата в собственост на общината. Към момента на влизане на закона в сила К. не е придобил право на собственост въз основа на отстъпено право на строеж от държавата и имотът не е апортиран в "С" АД. Правилни са съображенията на съда относно заповед № 146/1991 г. и договор от 28.01.1991 г. за нищожност поради невъзможен предмет- отстъпва се право на строеж за вече построена сграда. Имотът не е станал държавен по силата на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС /ДВ бр. 105/19.12.1991 г./, на основание на който е актуван като държавен с АДС № 3746/30.06.1994 г., защото към момента на влизане в сила на този закон правото на собственост вече е принадлежало на общината, а не на някой от посочените в закона правни субекти. Правилно е прието от съда, че съставянето или несъставянето на актове за държавна или общинска собственост не води до вещноправни последици. Актовете са само констативни, а не пораждат права. Правото на собственост в хипотезите по § 7 ЗМСМА преминава от държавата в общините по силата на закона, а не е обусловено от изпълнение на процедурата по отписване от книгите за държавна собственост и съставяне на акт за общинска собственост. Неоснователно е и позоваването на касатора на Акта за публична държавна собственост № /12.09.2002 г. и Решение на МС № 593/30.08.2002 г., въз основа на което е съставен акта и с което на основание чл. 6, ал. 2 и чл. 15, ал. 3 ЗДС във вр. с чл. 10, ал. 2 ЗНП и чл. 8, ал. 1 ППЗДС имота- частна държавна собственост е обявен за публична държавна собственост и е предоставен безвъзмездно за управление на МОН за нуждите на Дома за професионално и творческо развитие на учителя- Силистра. Към момента на влизане в сила на ЗМСМА, който е релевантен за преценката относно преминаване собствеността на държавни имоти към общините, процесният имот има характеристиката на такъв по § 7, т. 6 от закона, а не на имот от национално значение, и след като по силата на закона собствеността е преминала в общината, то имотът не може да бъде обявяван от частна държавна собственост в публична държавна собственост, защото не е държавна собственост. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗНП има предвид, че държавните имоти, предоставени на обслужващи звена с национално значение, са публична държавна собственост, а не превръщане на общинска собственост в държавна. Не са налице заявените основания за касиране на решението в частта по ревандикационния иск срещу Д., поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.