Решение № 4225 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 283/30.05.2023 г. на Административен съд (АС) Плевен, постановено по адм. дело 47/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017 г изх. 02-150-6500/3939#13 от 07.11.2022 г. (УП, УП изх. 02-150-6500/3939#13 от 07.11.2022 г.) издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на земеделския производител Х. Качамачков (в съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка при изписване фамилията на земеделския производител) е отказано финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания за кампания 2017 г., по направление Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваемите земи, разположени в орнитологично важни места (ВПС); преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението; Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно излага фактите по спора. Сочи, че съдът неправилно е приел, че площта е увеличена в допустимите от § 14 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 11/2009 г.) граници и затова не ставало ясно защо е изключена от подпомагане, поради което нямало основание за санкционирането ѝ. Твърди, че след приспадане на площите, за които е установено застъпване и площите извън допустимия слой, оторизираната площ за изчисление на субсидията е 181,23 ха. След намаляване на площите на три парцела, съгласно § 14 от ПЗР на Наредба 11/2009 г., установената площ е в размер на 177,67 ха. Счита, че санкцията правилно е определена в размер на 100%, на основание чл. 35, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) 640/2014). Сочи, че в производството по обжалване на първоначалното уведомително писмо съдът е приел, че е налице незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради неприложимост на Методиката, въз основа на която е отказано финансово подпомагане. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Христова. Ответникът по касация Х. Качамачков оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Силвестърова. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Плевен е било УП изх. 02-150-6500/3939#13 от 07.11.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по подаденото от Х. Качамачков заявление за подпомагане с УИН 15/020617/93686 и Приложение за кандидатстване по мярка 214 Агроекологични плащания, направление Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваемите земи, разположени в орнитологично важни места (ВПС 4) за кампания 2017 г. е оторизирана субсидия в размер на 0 лева. За да постанови обжалваното решение решаващият съд е приел, че УП е издадено от компетентен орган, но не отговаря на изискванията за форма на административния акт. В тази връзка е посочил, че е налице частична липса на мотиви не били посочени конкретните фактически основания в таблицата и поясненията към нея, обосноваващи извършените намаления в колона 11 и в колона 12. Липсвала и обосновка и правно основание за изцяло отказаното плащане по заявлението за 2017 г. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е от законен състав, по допустима жалба, но е неправилно. УП изх. 02-150-6500/3939#13 от 07.11.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено във връзка с Решение 282/26.05.2021 г. на АС-Плевен, постановено по адм. дело 503/2020 г., потвърдено с Решение 5800/14.06.2022 г. на ВАС, постановено по адм. дело 7791/2021 г. В обжалваното решение решаващият съд е посочил, че при оспорването на предходното УП изх. 02-150-6500/3939 от 24.10.2019 г. издадено от изпълнителния директор на ДФЗ съдът, след като е изяснил фактите, чрез назначени две съдебно-технически експертизи, е потвърдил фактическите констатации на органа, изложени в табличната част на УП и поясненията към тях относно заявените и установените площи за подпомагане, но е отменил УП поради неприложимост на посочената като правно основание за отказаната субсидия Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2007-2013г., утвърдена със Заповед РД-09-243/17.03.2017г. на МЗХ, приложима за заявления, подадени през 2016г., чието действие е въведено и по отношение на заявленията, подадени през 2017г. по силата на Заповед РД-09-235/12.03.2018г. на МЗХГ. Посочил е още, че с Решение 5800/14.06.2022г. по адм.д. 7791/2021г. ВАС е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, като е констатирал, че Методиката е обявена за нищожна. Съдът е посочил, че процесното уведомително писмо е издадено при същите фактически установявания в табличната част, както предходното уведомително писмо, но не е установил какви са тези фактически установявания, съответно не е направил собствени такива. Съдът само е преразказал съдебните решения. АС-Плевен е изложил мотиви за извършената от него проверка по чл. 146, т. 1 и т. 2, но не е проверил законосъобразността на административния акт на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК. Изводът на съда за немотивираност на административния акт е неправилен и необоснован, тъй като той не кореспондира със съдържанието на административния акт, констатациите на съда във връзка с изложеното в таблиците на административния акт, извода му, че УП е издадено при същите фактически установявания, както и предходното УП и влязлото в сила съдебно решение. Приемайки, че уведомителното писмо е немотивирано решаващият съд, позовавайки се на приети по друго дело (адм. дело 503/2020 г. по описа на АС - Плевен) и при оспорването на друг административен акт съдебно-технически експертизи е приел, че площта не е намалена, а увеличена и няма основание за санкционирането ѝ. Не става ясно дали това е извод на съда относно материалната законосъобразност на административния акт, защото ако това е така съдът недопустимо се позовава на експертиза приета по друго дело. С други думи изводите на АС-Плевен в оспорваното съдебно решение са взаимно противоречащи. Съдът е следвало или да извърши цялостна проверка за законосъобразността на административния акт оспорен пред него, на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, като събере и обсъди всички доказателства, а при нужда от специални знания да назначи вещо лице или да установи дали при издаването на писмото са спазени дадените на административния орган задължителни указания с влязлото в сила решение по адм. дело 503/2020 г. по описа на АС Плевен относно правното основание за постановения отказ от подпомагане. Липсата на мотиви относно всички относими към спора обстоятелства, включително и относно фактическата обстановка по спора, е пречка касационната инстанция да осъществи пълен контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решение, вкл. да се произнесе по доводите в касационната жалба, тъй като по делото липсва приета по надлежния ред съдебно-техническа експертиза, а за преценка основателността на доводите в касационната жалба са необходими специални знания. Допуснатото нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК е особено съществено, поради което са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2 АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да обсъди относимите към спора доказателства, да установи релевантните факти и провери законосъобразността на оспорения административен акт по всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на спора по претенциите за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение