Решение № 9667 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 403/2010 г.

Решение № 9667 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 403/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" в областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, срещу решение № 369 от 26.11.2009 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 455/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания, поради което изводът на съда е неправилен. Не са допуснати твърдяните от съда процесуални нарушения. Липсата на индивидуализиращи белези на спрения от движение автомобил в диспозитива на оспорваната заповед не следва да се приема като съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на собственика на моторното превозно средство - адресат на наложената принудителна административна мярка. Отбелязаното върху заповедта иззето свидетелство за регистрация на моторното превозно средство го индивидуализира. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли жалбата на Андрей Пламенов Пешев или върне делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Андрей Пламенов Пешев, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената Заповед № 90037 от 18.08.2009 г. на началник сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на МВР, гр. Кюстендил, е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59 АПК. Не е посочен автомобила, по отношение на когото се прилага принудителната административна мярка. Липсва излагане на фактически основания. С оглед на това съдът е приел, че заповедта е издадена с порок във формата - нарушение по чл. 146, т. 2 АПК, поради което я отменил. Изводът на съда е правилен. Видно от оспорваната заповед същата не съдържа индивидуализация на моторното превозно средство по отношение, на което е наложена принудителната административна мярка. Същността на мярката е временно спиране от движение на моторното превозно средство. Липсата на индивидуализация на превозното средство означава, че оспорената заповед няма ясна разпоредителна част. В заповедта е индивидуализиран адресатът на акта, но не е определен обекта на мярката. Не може да се установи по отношение на кое превозно средство тя се налага. Вписаното в заповедта, иззето свидетелство за регистрация, индивидуализира превозното средство по отношение на което мярката фактически е изпълнена, но не и това, по отношение на което е наложена. Невъзможността да се установи обекта на наложената принудителна административна мярка прави заповедта незаконосъобразна. Неоснователни са твърденията на касатора, че непосочването на номера на автомобила не е нарушило правата на адресата на акта, тъй като той имал само един автомобил. Нарушението засяга не само правото на защита на адресата на акта, решаващото в случая е, че липсва съществен елемент от волеизявлението на органа. Това нарушение е съществено и само по себе си е достатъчно, за да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт. Основателни са твърденията на касатора, че в обстоятелствената част на акта са посочени фактическите основания за издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 2, б. "д" от ЗДвП компетентните органи могат да налагат принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство, което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. В случая, органът се е позовал на последната хипотеза. Видно от мотивите на заповедта, същата е издадена поради констатирано нарушение на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/1999 г. Цитираната норма е ясна и визира едно единствено конкретно нарушение - вписване на моторното превозно средство за първи път в регистъра по чл. 9, след като са изтекли повече от пет години от датата на първата регистрация. Следователно фактическите основания на акта са посочени ясно и административният орган не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Видно от изложеното при постановяване на обжалваното решение съдът неправилно е приел, че оспорваният акт е издаден при липса на фактически основания, но правилен е изводът му, че с липсата на индивидуализация на моторното превозно средство по отношение, на което е наложена принудителната административна мярка, органът е допуснал нарушение на чл. 146, т. 2 АПК. Нарушението е толкова съществено, че прави акта незаконосъобразен, поради което съдът правилно го е отменил. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд