Решение № 1092 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2020 г.
ВАСVI отделение28.01.2021 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 102 от 4.06.2020 г., постановено по адм. дело № 200 по описа за 2019 г. на Административен съд – Велико Търново, в частта, с която писмена покана изх. № 29-05-230/35 от 29.07.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, е отменена за определената за възстановяване сума в размер на 1 660. 42 лв., както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ГППМП – Медиана" ООД, гр. Павликени, обл. Велико Търново, срещу писмена покана изх. № 29-05-230/35 от 29.07.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, в частта, с която е разпоредено възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 1 660. 42 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 4.06.2020 г., постановено по адм. дело № 200 по описа за 2019 г. на Административен съд – Велико Търново, в останалата му част, с която писмена покана изх. № 29-05-230/35 от 29.07.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, е отменена за определеното задължение в размер над 1660. 42 лв. до 4493. 58 лв. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, да заплати на "ГППМП – Медиана" ООД, гр. Павликени, обл. Велико Търново, разноски в размер на 1082. 91 (хиляда осемдесет и два лв. 91 ст.) лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1092 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, против решение № 102 от 4.06.2020 г., постановено по адм. дело № 200 по описа за 2019 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена писмена покана изх. № 29-05-230/35 / 29.07.2016 г., издадена от Директора на РЗОК Велико Търново. Изложените съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон – чл. 8 от Правилата за условията и реда за утвърждаване от НЗОК за всяка РЗОК и за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболнична първична и на извънболнична специализирана медицинска помощ на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности - 2016 година, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "ГППМП – Медиана" ООД, гр. Павликени, обл. Велико Търново, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за частична основателност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК За да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е отменил писмена покана изх. № 29-05-230/35 от 29.07.2016 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, на основание чл. 47 от индивидуален договор (ИД) № 040587/12.02.2015 г. и допълнително споразумение № 2/12.05.2016 г., с която на "ГППМП – Медиана" ООД, гр. Павликени - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно сключените договори, е разпоредено да възстанови сумата 4493. 58 лв., представляваща заплатени средства за медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за първото тримесечие на 2016 г. За да постанови решението си, Административен съд – Велико Търново е приел, че липсва правна норма, въз основа на която да бъде определена стойността на медико-диагностичните дейности. При липсата на надлежно определени стойности на медико-диагностичните дейности за първото тримесечие на 2016 г. липсва и превишение на същите. Горният правен извод не е съобразен с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съгласно която редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. Националните рамкови договори (НРД) съдържат обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ, както и условията и реда за контрол по изпълнението на договорите (чл. 55, ал. 2, т. 3а и т. 6. а от ЗЗО – нови - ДВ, бр. 48 от 2015 г.). На основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗО индивидуалните договори се сключват за срока на действие на НРД и са в сила до приемането на нов или при промяна на действащия НРД. За първото тримесечие на 2016 г. Надзорният съвет на НЗОК не е приел правила за условията и реда за прилагане на ал. 1, както изисква чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2016 г., но Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ - 2015 година (Правила – 2015 г.), приети с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК, не са изрично отменени. С правилата е утвърден редът, по който НЗОК всяко тримесечие определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности. Отменените ЗБНЗОК за 2015 г. и ЗБНЗОК за 2016 г. уреждат една и съща материя за съответната година, а през първото тримесечие на 2016 г. отношенията между страните във връзка с оказването на медицинска помощ по реда на ЗЗО са регулирани със сключения помежду им ИД от 2015 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) и действащия НРД МД 2015 г. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ИД за 2015 г. при определяне на стойността на МДД за съответното тримесечие се спазват Правилата по чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2015 г., с оглед на което механизмът за разпределение, установен в неотменените Правила – 2015 г., е бил използван и за първото тримесечие на 2016 г. С клаузите на чл. 38 от индивидуалния договор за 2015 г. изпълнителят на ПИМП се е задължил да назначава извършване на МДД по стойност на отделните видове, определена за всяко тримесечие с подписан протокол, който е неразделна част към сключения индивидуален договор. По делото е приложен протоколът от 13.01.2016 г., с който страните са се споразумели за стойността на назначаваните МДД за първо тримесечие на 2016 г. Така подписаното споразумение е задължително в отношенията между страните и следва да бъде изпълнено при условията на чл. 39, ал. 4 от ИД. Съгласно преобладаващата съдебна практика през периода 2016 г. - 2017 г. разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, се определят в годишна стойност (чл. 22, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване), а финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания (чл. 11 от НРД МД 2015 г. - отм.). Тримесечните параметри (брой на СМД и стойност на МДД) се определят на всеки изпълнител на първична и специализирана медицинска помощ в рамките на годишните разходи на НЗОК и съответната РЗОК. Целта на тримесечните разпределения на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД е да се осигури финансова дисциплина и текущ контрол върху разрешените и изразходваните средства в рамките на бюджетната година. След като неусвоените брой СМД и стойност МДД за първо, второ и трето тримесечие могат да се прехвърлят във всяко следващо тримесечие, то би следвало те да могат да компенсират и преразхода, допуснат през предходни тримесечия (решение № 4299 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2015 г., VI о., решение № 8967 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2015 г., VI о., решение № 11112 от 21.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14325/2015 г., VI о., решение № 5099 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 814/2016 г., VI о., решение № 6867 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2017 г., VI о. и др.). От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че за първото тримесечие на 2016 г. на изпълнителя на ПИМП е била определена стойност на медико-диагностични дейности, възлизаща в размер на 26 178. 75 лв. след съобразяване на допустимите превишения. Определената за първото тримесечие на 2016 г. стойност е превишена с 4493. 58 лв., но за второто тримесечие на 2016 г. не са усвоени отпуснати средства за МДД в размер на 2094. 12 лв., за третото - 2653. 11 лв., а за цялата 2016 г. – 2833. 16 лв. Нанесената на НЗОК вреда за 2016 г. от превишение на определената стойност на МДД за първо тримесечие възлиза на 1660. 42 лв. и тази сума подлежи на възстановяване на договорно основание. Заключението на експертизата не е оспорено от страните, които не са поискали допускане на повторна или допълнителна експертиза. Предвид това се приема за неоснователен доводът в касационната жалба за грешно кумулиране на "остатъците" и за подлежащо на компенсиране превишение в размер на 1914. 07 лв. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която писмената покана е отменена за определеното задължение за възстановяване на сума в размер над 1660. 42 лв. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което подадената жалба срещу писмената покана бъде отхвърлена в частта за определеното задължение в размер на 1660. 42 лв. В останалата част отменителното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъдат уважени исканията на страните за разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част на жалбата. При направени разноски от изпълнителя на ПИМП с общ размер 2069. 22 лв. (1569. 22 лв. за първоинстанционното производство и 500 лв. – за касационното) му се дължат разноски в размер на 1304. 62 лв. съразмерно на уважената част в размер на 2833. 16 лв. Неоснователно е възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лв. за касационната инстанция, като се има предвид, че минималният му размер се изчислява в по-висок размер съгласно сега действащата разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 68 от 2020 г.). При направени разноски 200 лв. за държавна такса и юрисконсултски възнаграждения в размер от 100 лв. за всяка инстанция (общо 400 лв.) на административния орган се дължи сума в размер на 221. 71 лв. съразмерно на потвърдената за заплащане сума от 1660. 42 лв. Разноските се присъждат по компенсация. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,