Решение № 16049 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2012 г.

Решение № 16049 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД гр. София против Решение № 4648/13.08.2012 г., постановено по адм. д. № 9956/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 964/10.10.2011 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е забранено да прилага нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 2, предл. 12 от ЗЗП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - председателят на КЗП, чрез своя процесуален представител, представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Мобилтел" ЕАД гр. София срещу Заповед № 964/10.10.2011 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП на касатора е забранено да прилага нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 2, предл. 12 от ЗЗП при обявяване последователността на използване на полагащите се безплатни минути, съобразно съответния тарифен план, вкл. тарифен план "M-Tel Surf & Talk L" изразяваща се в предоставяне на подвеждаща информация, която създава впечатление у потребителя, че му се полагат 100 безплатни минути изходящи гласови повиквания към други мобилни и фиксирани мрежи в страната, а в действителност тези минути се използват за изходящи повиквания към всички мобилни и фиксирани мрежи в страната, в т. ч. и в мрежата на Мобилтел. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че поведението на "Мобилтел" ЕАД противоречи на забраната за извършване на нелоялни, заблуждаващи търговски практики, тъй като в т. 4.5 от индивидуалния договор, сключен на 14.02.2011 г. с Благой Климов, се съдържа подвеждаща информация относно основни характеристики на предоставяната от касатора услуга - начинът на използването й (чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 12 ЗЗП). Крайният извод на Административен съд София-град е, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановена при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 12 ЗЗП е тази, която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, като за наличието й е необходимо не само предлагането на невярна информация, която да заблуждава или да е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел, но и тази практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. В случая, тарифен план "M-Tel Surf & Talk L" съдържа подвеждаща информация, която създава впечатление у потребителя, че му се полагат 100 безплатни минути - изходящи гласови повиквания към други мобилни мрежи в страната, а в действителност тези минути се използват за изходящи повиквания към всички мобилни фиксирани мрежи в страната, в това число и в мрежата на Мобилтел. Значението на думите "всички" и "други", употребени за понятието - мрежи, следва да се разбира по различен начин. Използването им в предложението към потребителите, публикувано в сайта на "Мобилтел" ЕАД (като "всички") и в договора на конкретния потребител (като "други"), при неясно формулираните условия за таксуване, внася различен смисъл в значението на предложението и съответно на произтичащите от това задължения по договора, като създава заблуда за средния потребител, че към 1000 безплатни минути в мрежата на касатора се предвиждат и още 100 безплатни минути към други мобилни и фиксирани мрежи в страната. Тази заблуда несъмнено влияе на решението на средния потребител да пристъпи към сключване на договора, така и на планираното използване на услугата, което не е възможно да бъде проследено и контролирано от потребителя. Твърденията в касационната жалба за нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК са неоснователни. Правилно Административен съд София-град е стигнал до извода, че при издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а участието на касатора в производството е било гарантирано съобразно изискванията на чл. 34 АПК, вкл. чрез възможността да подаде писмено становище № 3859 от 03.08.2011 г. до административния орган преди издаването на Заповед № 964/10.10.2011 г. на председателя на КЗП. Неоснователни са доводите за наличието на изолиран случай с конкретен потребител и допусната "техническа грешка" при изготвяне на индивидуалния му договор. Същите преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Изложените в тази насока изводи на Административен съд София-град се споделят изцяло от настоящата инстанция. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение