Решение № 9507 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12592/2012 г.

Решение № 9507 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12592/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при сектор "Пътна полиция" на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Перник против решение № 122 от 20.09.2012 г., постановено по адм. д. № 244/2012 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Ответникът Борислав Стойков Ангелов, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Перник е отменил заповед № 1015/31.07.2012 г. издадена от полицейски орган от сектор "Пътна полиция" на ОД на МВР гр. Перник, с която, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Борислав Стойков Ангелов е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалноправните норми на ЗМВР. Обжалваното решение е законосъобразно. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Действително, оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон, които са основание за нейната отмяна. В нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК заповедта не съдържа фактически основания за прилагане на административната мярка. Цитирана е нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, без да са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават извод за наличие на данни за извършено престъпление. Такива данни не се съдържат и в останалите доказателства по преписката, включително в приложените докладни записки установяващи, че водачът на автомобила, в който е бил Ангелов евентуално е извършил нарушение на Закона за движението по пътищата. Липсват каквито и да било други доказателства, установяващи наличие на данни за извършено престъпление. Ето защо изводът на Административен съд гр. Перник, че заповедта е издадена в нарушение на формалните изисквания на закона е законосъобразен. Нарушението е съществено, тъй като ограничава правото на задържаното лице на защита. Същевременно този недостатък обосновава несъответствие на издадената заповед и с материалния закон, тъй като не са изпълнени предпоставките за задържане по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Цитираният текст овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая правилно е преценено, че посочените по-горе изисквания не са изпълнени. Доказателства за наличие на данни за участие или съпричастност на задържания Ангелов към престъпен акт по делото не са ангажирани. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не са осъществени - събраните данни не дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършено престъпление. Следователно правилно съдът е приел, че правото на полицейския орган да приложи принудителната административна мярка е упражнено в противоречие със закона. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,