Решение № 809 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2008 г.
ВАСII отделение19.01.2009 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 12/19.06.2008 г. по адм. д. № 95/2008 г. на Административен съд гр. Враца. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 809 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Венцислав Николаев Монов, от гр. Мездра, срещу решение № 12/19.06.2008 г. по адм. д. № 95/2008 г. на Административен съд гр. Враца. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената касациона жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ДК-10-4/16.05.2007 г. на началника на РДНСК-Враца, с която същият е оставил без разглеждане жалбата като недопустима на Милчо Цоков Байчев срещу разрешение за строеж № 17/6.02.2007 г., издадено в полза на касатора. Приел е, че за жалбоподателя липсва правен интерес по чл. 149, ал. 2 ЗУТ за обжалване на издаденото разрешение за строеж. С отменителното решение съдът е върнал преписката на РДНСК-Враца с указания жалбата на Байчев да бъде разгледана по същество. Развил е доводи, че правомощията на началника на РДНСК са уредени в чл. 216 ЗУТ, който текст не предвижда правомощие за оставяне на жалбата без разглеждане, а само правото да отмени изцяло или отчасти акта или да отхвърли жалбата. Така постановеното решение е правилно : Липсата на субективно право (респективно наличието на такова) да се иска отмяна на разрешението за строеж не е въпрос по допустимостта на жалбата пред административния орган. Това производство е специално като уредено по специален закон -ЗУТ. Именно този закон не предвижда и прекратяване на административното производство при недопустимост на искане поради липсата на качество на заинтересовано по смисъла на чл. 149 ЗУТ лице- чл. 216, ал. 5 ЗУТ. Поради това административният орган дължи произнасяне по същество съгласно визираните му в чл. 216 ЗУТ компетенции. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение