Решение № 7094 от 27.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Куклен против решение 2523/29.12.2022г., постановено по административно дело 3031/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на МД Строй БГ ЕООД да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът МД Строй БГ ЕООД, гр. Бургас оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд Пловдив е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Административният съд правилно приема, че по заявлението на МД Строй БГ ЕООД, гр. Бургас, с вх. 8206/25.10.2021 г., с искане да се издаде заповед за прокарване на временен път, на основание чл. 190, ал. 6 ЗУТ, до 19 поземлени имоти, собственост на дружеството, находящи се в м. Орта хан, описани с идентификатори по КККР на гр. Куклен, е формиран мълчалив отказ, тъй като кметът на община Куклен не се произнася по искането в 14дневен срок съгласно чл. 57, ал. 1 АПК, а и към момента. Възраженията на касационния жалбоподател, че срокът за произнасяне не е започнал да тече и мълчалив отказ не е формиран, са неоснователни. Обратно на поддържаната в касационната жалба теза, не се установява на заявителя да се давани указания за отстраняване на нередовности съгласно чл. 5в, ал. 1 ЗУТ, както и между заявителя и административния орган да е водена кореспонденция, свързана с изясняване на искането, представяне на допълнителни документи и др., които да обосноват извод, че към датата на подаване на жалбата срокът за произнасяне на органа не е изтекъл. Поради това административният съд правилно приема, че липсата на волеизявление представлява мълчалив отказ на органа да се произнесе, който подлежи на съдебен контрол. Изводите на първоинстанционния съд по съществото на спора, според които мълчаливият отказ на кмета на община Куклен да издаде заповед за прокарване на временен път до имотите на МД Строй БГ, ЕООД съгласно подаденото заявление е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. От заключението на вещото лице по приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, се установява, че за имотите на дружеството, предмет на заявлението, е одобрен ПУП-ПРЗ и същите имат лице към улица с кадастрални идентификатори 40467.1.467; 40467.1.468 и 40467.1.470, представляваща вътрешен заводски път, която в т. 1 от приложение 4 към заключението, достига до ПИ с идентификатор 40467.1.765, с трайно предназначение за черната и цветна металургия, собственост КЦМ АД, трето за процеса лице. При тези факти следва да се приеме, че отказът на кмета на община Куклен да издаде заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ за прокарване на временен път до имота на заявителя съгласно посоченото в заявлението трасе е законосъобразен. Целта на прокарването на временен път е да осигури транспортен достъп до урегулираните имоти на заявителя за времето до реализиране на проектираната улица. В случая условията на чл. 190, ал. 1 ЗУТ не са изпълнени. Според одобрения ПУП- ПРЗ имотът на КЦМ АД не е предвиден за улица, а за производствена дейност. Следователно действащият ПУП не предвижда улица през имота на КЦМ АД, която да достига до имотите на заявителя, а това изключва прокарване на временен път по трасето, посочено от заявителя МД Строй БГ, ЕООД, още повече, че собственик на служещия имот е предприятие с висок рисков потенциал съгласно решение 2-90/2012 г. на МОСВ и достъпът и преминаването през имота са ограничени и се подчиняват на специален режим. Освен това съгласно чл. 190, ал. 6 ЗУТ временен път се прокарва със заповед на кмета на общината, когато липсва съгласие между заинтересуваните собственици. В случая от представения договор, сключен между КЦМ АД и Заводски строежи- ПС- Пловдив АД, предишен собственик на имотите на заявителя, както и от писмо от 24.09.2021 г. на изпълнителния директор на КЦМ АД, се установява, че собственикът на служещия имот не се противопоставя на прокарването на временен път, но при спазване на специалния пропускателен режим, действащ на територията на комбината. Следователно временният път в този хипотеза следва да бъде прокаран по съгласие на заинтересуваните собственици, изразено в писмен договор с нотариална заверка на подписите, което изключва намесата на административния орган. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Съдебният акт е неправилен и съгласно чл. 221, ал. 1 АПК следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на МД Строй БГ, ЕООД против мълчалив отказ на кмета на община Куклен да се произнесе по заявление вх. 8206/25.10.2021 г. за прокарване на временен път да бъде отхвърлена. При този изход на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция от страна на касационния жалбоподател, ответникът МД Строй БГ ЕООД следва да бъде осъден заплати на община сумата 970.00 лева разноски по делото, представляващи 70.00 лв. държавна такса и 900.00 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,