Решение № 14518 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2009 г.

Решение № 14518 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Кобра 91 Олег Милов" - гр. София против решението от 09. 02.2009 г. на Софийски градски съд, (СГС), III Де" състав, постановено по адм. д. № 2565 по описа за 2006 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА № 603/08.09.2005 г., издаден от данъчен екип при ДП "Красно село" ТД гр. София и потвърдилото го решение № 517/16.03.2003 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. В полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 418 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 6, чл. 64 и чл. 55 от ЗДДС (отм.), съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че са събрани доказателства и доказателствени средства за осъществени реални доставки. Заключението по ССчЕ, което не е оспорено и е изготвено от експерт - икономист, следвало да бъде кредитирано и съдебното решение е постановено в нарушение на чл. 157, ал. 3 от ГПК. Законът не предвиждал документи, каквито са изискани от търговеца, за да се докаже реалността. Представеният договор е действителен по смисъла на чл. 26 от ЗЗД и е недопустимо съдът да го оспорва, като документ с невярно съдържание. При наличието на такива мотиви следвало производството да се спре, на основание чл. 182, ал. 1, б. "д" от ГПК. Налице са и доказателства за прехвърляне правото на собственост чрез предаване на стоките съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД от прекия доставчик на ЕТ "Кобра 91 Олег Милов". Касаторът претендира чрез адв. Н. Георгиев отмяна на решението в обжалваната част, отмяна на ДРА и присъждане на разноските. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи изложени от гл. юрисконсулт Дечева в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Счита, че не са опровергани констатациите за неначисляване на данъка и за нереалност на доставките. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е преценена законосъобразността и обосноваността на ДРА № 603/08.09.2005 г., издаден от екип ревизори - данъчни инспектори, с който на ЕТ "Кобра 91 Олег Милов" е определен допълнително за внасяне ДДС и са начислени лихви, вследствие непризнато правото на данъчен кредит по фактури, съставени от преките доставчици ЕТ "Ивайло Пашкулев - Империали", ЕТ "Пага Петър Гълъбов", на основания чл. 64 от ЗДДС (отм.), чл. 109, ал. 11 от ДПК (отм.). Изслушано е заключението на вещото лице Малев, което не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците. Предмет на доставките по две фактури, издадени през м. 04.01 г. от ЕТ "Ивайло Пашкулев - Имперали" са "разплащане по договор от 02.02.2001 г.". В съдебното производство са представени: консултантски договор по силата на който прекият доставчик се е задължил да извърши проучване на международния пазар за износ на електроарматурни изделия в Русия, Сърбия и Македония, подпомагане проучване и участие в панаири с изложение на такива стоки и консултантски услуги по нови технологии; Приемо-предавателен протокол. Съдът е направил извод, че договорът е рамков и за бъдещи намерения, в него не е уточнено какво от договореното се приема. Обсъдено е заключението на вещото лице, което не е осъществило контакт с представител на дружеството. Не е признато право на данъчен кредит по доставки за които са издадени 30 фактури от ЕТ "Пага - Петър Гълъбов". Вещото лице е проверило документи, представени от управителя на "Легофин" ЕООД. Данъчната основа и ДДС са изплатени в брой. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал обосновани правни изводи, че не са опровергани констатациите от ДРА и потвърдилото го решение на РДД, включително за реалността по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм., но приложим за периода). Съдът не е направил извод за наличието на документ с невярно съдържание както твърди касатора, а изводът е, че представените от търговеца консултантски договор и примо-предавателен протокол са с неконкретизирано съдържание от гледна точка на техния предмет. Видно е, че в чл. 1 от договора са посочени бъдещи дейности, а в протокола пък липсва уточнение на приетите видове работи. Договорът и протоколът са без достоверна дата, поради което обосновано първоинстанционният съд е приел за недоказано реалното извършване на доставките. Посочените във фактурите плащания касаят именно договора от 02.02.2001 година. Макар вещото лице да е констатирало осъществяване плащанията по фактурите в брой, то не са събрани като доказателства фискалните бонове. С искане № 14 - 02 - 00/0411/12.07.05 г. от ЕТ "Ивайло Пашкулев- Империали" са изискани доказателства за начина на разплащане по доставката, за нейната техническа и ресурсната обезпеченост, но такива не са представени. От ЕТ "Пага - Славяна Михайлова" (правоприемник на ЕТ "Пага - Петър Гълъбов") също са изискани с искане № 19 - 07 - 01/1455/23.06.05 г. документи за обезпечеността на доставката, каквито търговецът не е представил. Касационната инстанция не споделя твърдението на пълномощника на ЕТ "Кобра 91 Олег Милов", че е доказано предаването на стоките от прекия доставчик на касатора с издадените фактури. В рамките на административното производство прекият доставчик не е открит на декларирания от него адрес. По време на съдебното оспорване управителят на "Легофин" ЕООД е представило на вещото лице частични разпечатки на хартиен носител, съдържащи счетоводни записвания. Не е безспорно доказано кой е съставил разпечатките и кой е направил записванията. Липсва и констатация за редовно водено счетоводство. В процесния ДРА и в Решение № 517/16.03.2006 г. изрично е отбелязано, че не са представени изисканите доказателства за наличието на доставка и за начисляване на данъка. В този смисъл не са опровергани посочените констатации от административния акт, които се считат съгласно чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) за верни, до доказване на противното. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 418 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение