Решение № 7324 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5085/2016 г.

Решение № 7324 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5085/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Б., подадена срещу решение № 267 от 19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2309/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което по жалба на М. С. С. е отменена издадена от касатора заповед № РД-175/10.11.2015 г. за наложено й дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от същия закон. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. С. оспорва жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно, поради следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е направил цялостен анализ на представените доказателства, изяснил е релевантните факти, обсъдил е възраженията на страните и приложимата правна уредба. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Дисциплинарното наказание е наложено на служителката, заемаща длъжността началник отдел "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в РИОСВ - Б. затова, че не е упражнила необходимия контрол, което е довело до неиздаване на четири броя актове за установени административни нарушения по ЗУО от страна на юридически лица в законоустановения тримесечен срок съгласно чл. 34, ал. 1, предл. второ от ЗАНН. За да отмени заповедта, съдът се е позовал на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно тази разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Касационният състав споделя изложените мотиви, че извършването и откриването на нарушението в случая съвпадат, доколкото актосъставителите, Стоянова и директорът са служители на една и съща териториална структура на МОСВ и са в йерархическа подчиненост. Датата, на която е следвало да бъде съставен последният от четирите АУАН, е 23.01.2015 г. и дотогава е било обективно възможно за дисциплинарно наказващия орган да установи както извършването на дисциплинарните нарушения, така и извършителят, ако е положил необходимата грижа и е осъществил вмененият му като задължение контрол над служителите. В този вариант двумесечният срок изтича на 23.04.2015 г., а заповедта е издадена на 10.11.2015 г. Дори и да се приеме, че към 23.01.2015 г. директорът на РИОСВ все пак не е узнал за вмененото впоследствие във вина на Стоянова дисциплинарно нарушение, това безспорно е станало на 06.04.2015 г. и 14.05.2015 г., когато с негова резолюция са прекратени образуваните административно наказателни производства по издадените АУАН поради неспазен срок по чл. 34, ал. 1, предл. второ от ЗАНН. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не може да бъде прието за меродавно откриване на нарушението на 17.08.2015 г., на която дата е постъпил в РИОСВ доклад от извършена проверка, одобрен от министъра на околната среда и водите. Но и при тези две хипотези е очевидно, че към 10.11.2015 г. е налице изтекъл преклузивен двумесечен срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Освен изложеното, в дисциплинарната процедура е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Стоянова е дала писмени обяснения на 13.10.2015 г. по доклада и във връзка с него е била изслушана на 16.10.2015 г., за което е съставен протокол. Дисциплинарното производство срещу нея е било образувано на 16.10.2015 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. На тази дата и на 03.11.2015 г. са проведени заседания на дисциплинарния съвет, който с решение от 05.11.2015 г. е предложил да й бъде наложено дисциплинарно наказание "забележка", което становище е възприето от касатора. В случая изслушването на Стоянова съвпада като дата с тази на образуваното пред дисциплинарния съвет дело, а дадените от нея писмени обяснения го предхождат. Според чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл (не по т. 1), дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Приобщаването на по-рано дадените писмени обяснения на служителката и проведеното с нея изслушване не удовлетворяват императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно тази алинея дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, а ал. 2 предвижда, че когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок. Безспорно е, че към датите 13.10.2015 г. и 16.10.2015 г. Стоянова не е знаела срещу какво да се защити, тъй като към този момент не е било налице обвинение в извършено дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагане на наказание от изброените по в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. В обясненията си и по време на изслушването тя е коментирала констатациите и изводите в доклада. Изпълнението на задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е следвало да бъде предприето от дисциплинарно наказващия орган след приключване на производството пред дисциплинарния съвет и преди налагане на наказанието. Това е ясно разписано в съдържанието на тази правна норма и в този смисъл е константната съдебна практика. Допуснатото в случая съществено нарушение на административнопроизводствените правила не се санира нито от провеждането на заседанието на дисциплинарния съвет, който приема решение с необходимото мнозинство и представя същото на органа, нито от това, че становището на съвета относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание, са възприети от касатора. При тези обстоятелства следва да се приложи чл. 93, ал. 2 от ЗДСл и дисциплинарното наказание подлежи на отмяна, без да разглежда спора по същество. Предвид изложеното липсват основания за отмяна на съдебното решение и то като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски от ответницата по касация не са претендирани и няма данни да са извършени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,