Решение № 11368 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6582/2021 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ел Пи Груп I ЕООД със седалище в гр.София за отмяна на решение 14864 от 01.12.2020 г., постановено по адм. дело 8743/2020 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение. С него e отменено решение 2570/19.05.2020 г. по адм. дело 4812/2019 г. на Административен съд, - София град в частта, в която по жалба на Ел Пи Груп I ЕООД е отменен РА Р-29002916005249-091-001/19.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 428/12.03.2019 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 222 833,33 лв., ведно със съответните лихви за забава по фактури, издадени от Алекс Комерс Груп ЕООД и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на Ел Пи Груп I ЕООД срещу РА Р-29002916005249-091-001/19.09.2018 г. в посочената част. Като правно основание на искането за отмяна е посочен чл.239, т.1 от АПК. Молителят твърди, че се е снабдил с нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, а именно: 1.Споразумение от 01.03.2021 г., съгласно което се променя предмета на доставките; 2. Протокол 1 към споразумение от 01.03.2021 г.; 3. Протокол 2 към споразумение от 01.03.2021 г.; 4. Шест броя фактури; 5. 31 бр. заявки по сключено споразумение, предхождащи фактическото натоварване на стоките. Твърди, че посочените документи доказват реалното осъществяване на доставките, за които са извършени авансови плащания. Иска влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено на посоченото основание, а делото върнато за произнасяне по съществото на спора. Ответникът по искането за отмяна директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, представлявано от упълномощения представител юрисконсулт Апостолов в писмено становище и в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно. Претендира присъждане на разноски. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл.240 от АПК за процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска е отменено решение 2570 от 19.05.2020 г., постановено по адм. дело 4812/2019 г. от Административен съд - София град в частта, в която по жалба на Ел Пи Груп I ЕООД е отменен РА Р-29002916005249-091-001/19.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 428/12.03.2019 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 222 833,33 лв., ведно със съответните лихви за забава по фактури, издадени от Алекс Комерс Груп ЕООД и вместо него жалбата на Ел Пи Груп I ЕООД срещу Ревизионния акт в посочената част е отхвърлена, а в останалата част съдебното решение е оставено в сила. Съгласно чл.239, т.1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, които са нови, т.е. не са включени във фактическия материал по делото. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Представените в случая писмени доказателства представляват новосъздадени документи, които обаче се отнасят до факти, които не са били твърдяни по време на развилото се по делото производство по съществото на спора. Тези писмени доказателства не са съществували по време на съдебния процес. Същите не се отнасят до твърдени от страната факти, за които обаче е било невъзможно да бъдат доказани поради липса на доказващи ги документи. Според представеното по делото споразумение от 01.03.2021 г., предметът на доставките по договор от 26.07.2016 г., сключен между Ел Пи Груп I ЕООД и Алекс Комерс Груп ЕООД се променя, като вместо договорената доставка от 100% рафинирано слънчогледово олио, Алекс Комерс Груп ЕООД се задължава да продаде на Ел Пи Груп I ЕООД пшеница и царевица, реколта 2020 г. на стойност, покриваща получения аванс от 1 256 999, 96 лв. Очевидно е, че се касае за документ, съставен с цел да докаже със задна дата действителност на доставка. Посоченото споразумение не представлява документ за обстоятелства, настъпили преди приключване на устните състезания по делото, като самото то не е съществувало преди този момент. Същото се отнася и до останалите представени като нови по смисъла на чл.239, т.1 от АПК документи. С представените протокол 1 и протокол 2 към споразумение от 01.03.2021 г., първият съставен също на 01.03.2021 г., а вторият на 30.04.2021 г., страните по споразумението се съгласяват относно пазарната цена на тон пшеница и тон царевица от реколта 2020 г. Представените 6 бр. фактури са издадени в периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г. и касаят приспадане на аванс по фактури, издадени през 2016 г. Това означава, че представените документи не могат да формират изводи за данъчното облагане на ревизираното лице, свързано с непризнаване правата на приспадане на данъчен кредит по фактури за авансово плащане за доставка на рафинирано олио по договор от 2016 г. Проблемът с липсата на доказателства за осъществена престация по уговореното между страните продължава да съществува. Представените 31 бр. заявки също не могат да обосноват извод за наличие на нови обстоятелства, които биха повлияли върху извода за реалност на доставките. Същите съдържат заявяване от страна на молителя до Алекс Комерс Груп ЕООД за доставка на определено количество пшеница и царевица и са изготвени в периода от 01.03.2021 г. до 28.04.2021 г., т.е. отново не се отнасят за факти, осъществили се преди приключване на устните състезания по делото и за които страната не е могла да се снабди с доказателства. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице хипотезата, визирана в чл.239, т.1 от АПК и изискваща представените документи да са съществували по време на съдебното производство, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, но по независещи от страната причини да не са могли да бъдат представени в него или да не са могли да бъдат известни на страната. Поради това искането за отмяна на влязло в сила решение 14864 от 01.12.2020г. по адм. дело 8743/2020г. на Върховния административен съд с правно основание чл.239, т.1 от АПК, като неоснователно следва да се отхвърли. При този изход на спора молителят следва да бъде осъден да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП. Водим от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,