Решение № 817 от 25.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 359/2009 г.

Решение № 817 от 25.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 359/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на М. А. Г. - частен съдебен изпълнител с рег. № 862 с район на действие СГС. В молбата се сочи, че се иска допълване на решение № 290 от 7 юли 2010 г., постановено по гр. д. № 359 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., тъй като в жалбата, както и в писмените бележки молителката поискала, в случай, че бъде потвърдено наказанието "лишаване от права", да бъде зачетено и групирано и наказанието по влязло в сила решение на ВКС от 2 юли 2009 г. по гр. д. № 327 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., като е поискано приспадане от второто наказание на първото; по аналогия на правото няма пречка да се приложи групиране на отделни наказания по влезли в сила решения на ВКС така, както е предвидено в чл. 23 НК - и двете нарушения са извършени преди да има влезли в сила съдебни решения за някое от тях; изтърпяването на всяко едно от наказанията е несъразмерно тежко и ограничава основното конституционно право на труд; поисканата процедура не е уредена в ЗЧСИ, но няма пречка да бъде приложена по аналогия; към частта за приспадане следва да бъде приспаднато и времето от 3 март 2010 г., когато изтича наказанието за лишаване от права от осем месеца, до 8 май 2010 г., когато влязла в сила заповед на министъра на правосъдието за възстановяване на правата на частния съдебен изпълнител. С друга молба, отново на основание чл. 250, ал. 1 ГПК се иска допълване на постановеното решение и по искане за прекратяване на производството поради изтичане на общия давностен срок по чл. 69 ЗЧСИ още в хода на дисциплинарното производство. В молбата се сочи, че съвместната проверка на К. на частните съдебни изпълнители и Министерството на правосъдието е извършена на 2 юли 2008 г. и касае периода 1 юли 2007 г. - 1 юли 2008 г., а постановеното решение на съда е от 7 юли 2010 г., като от момента на извършване на нарушението през 2007 г. е изтекъл общия давностен срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, който е две години от извършването му, като срокът изтича независимо от прекъсването а давността и за него съдът следи служебно; в този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в решение № 295 от 11 юни 2010 г. по гр. д. № 1509 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г. Иска се обезсилване на решението и решението на дисциплинарния съд. В отговор по реда на чл. 250, ал. 2 изр. първо ГПК ответникът К. на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт М. М., сочи, че образуването, движението и приключването на дисциплинарните производства срещу частните съдебни изпълнители протича със субсидиарното прилагане на разпоредбите на ГПК, поради което и не съществува практика по прилагане в тази насока на чл. 23 НК по отношение на дисциплинарните наказания, налагани на частните съдебни изпълнители. В друг отговор на същия ответник се сочи, че молбата за допълване на решението във връзка с изтичането на срока по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, е недопустима, тъй като е подадена на 13 август 2010 г. или повече от месец след законоустановения срок; молбата е и неоснователна, защото дисциплинарно дело № 13/2008 г. е образувано по искане на Съвета на К. и министъра на правосъдието при стриктно спазване на закона и определените давностни срокове, като чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ няма никакво отношение спрямо постановяването на окончателното решение на ВКС. Отговор е постъпил и от ответника Министерство на правосъдието, в който се сочи, че законът не предвижда възможност за кумулация на еднородни наказания и е недопустимо по аналогия да се прилага чл. 23 НК. И двете молби са постъпили в срока по чл. 250, ал. 1, изр. второ ГПК: първата на 9 юли 2010 г., а втората - на 21 юли 2010 г. По молбата за допълване на решението по искането за зачитане и групиране на наложеното наказание в настоящото производство с наложеното наказание, предмет на гр. д. № 327 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г./ Молбата за допълване на решението е неоснователна. Съобразно правилото на чл. 46, ал. 2 ЗНА, при непълнота в нормативния акт, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Доводите на молителката във връзка с искането й за групиране на наказанията, наложени по две различни дисциплинарни производства, като цяло насочват към прилагане по аналогия на правилата на наказателното съдопроизводство. Касационният съд в настоящия си състав приема, че не може да се приложи подобна аналогия на правото, тъй като подобен подход не отговаря за конкретния проблем на целта на Закона за частните съдебни изпълнители. Наложеното на молителката наказание е дисциплинарно. Д. отговорност е уредена в редица нормативни актове, като всеки един от тях определя съответните правила за вида на дисциплинарните нарушения, вида на възможните дисциплинарни наказания, начина за определяне на съответното наказание, принципа за еднократност на дисциплинарното наказание и други правила в тази връзка. Такива правила се съдържат в Глава ХVI на Закона за съдебната власт, Глава V, Раздел II на Закона за държавния служител, Глава ХVI на Закона за Министерството на вътрешните работи, Глава VII, Раздел ХI от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Най-близки като вид предвидени наказания до разпоредбите за дисциплинарната отговорност в Закона за частните съдебни изпълнители законодателят е поставил тези в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. В чл. 75, ал. 1 ЗННД се предвиждат четири вида дисциплинарни наказания - порицание, глоба от 100 до 1000 лева, предупреждение за лишаване от правоспособност и лишаване от правоспособност за срок от 3 месеца до 5 години. Подобни наказания са предвидени и в чл. 133 от Закона за адвокатурата. В нито един от посочените закони не е предвидена възможността наложените наказания да бъдат групирани. Соченият от молителката способ за преодоляване на празнота в закона е приложим само в случаите, когато е налице правна норма, която се отнася до юридически факти, притежаващи общи признаци с тези, които не са уредени изрично. Очевидно законодателят не е предвидил в рамките на дисциплинарната отговорност да е възможно групиране на наказания, предвид съществените й различия с наказателната отговорност във връзка с различните като вид правонарушения, уреждани от двата вида отговорност, както и обекта на нарушение, което при дисциплинарната отговорност е задължение във връзка със служебно, трудово или друго подобно правоотношение. Затова не може да се приеме, че съществува друга правна норма, предвиждаща начин за определяне на съвкупност на наказанията при наложени две или повече такива, която се отнася до юридически факти, притежаващи общи признаци с дисциплинарните нарушения в системата на ЗЧСИ. По изложените съображения също не може да се приеме, че в разглеждания случай може да се преценява и зачитане на вече изтърпяна част от наказание. По молбата за прекратяване на настоящото производство, обезсилване на постановеното съдебно решение и решението на дисциплинарната комисия поради изтичане на общия давностен срок по чл. 69 ЗЧСИ: Молбата е неоснователна. Относимите обстоятелства са следните: По заповед № 16 от 27 юни 2008 г. във връзка с решение № 1 от 18 юни 2008 г. на съвета на К. председателят на съвета назначил цялостна проверка на дейността на кантората на жалбоподателката. Със заповед от 1 юли 2008 г. министърът на правосъдието назначил проверка на дейността на жалбоподателката за периода 1 юли 2007 г. - 1 юли 2008 г. На 7 август 2008 г. постъпило искане от министъра на правосъдието до председателя на дисциплинарния съвет за образуване на дисциплинарно производство на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ. На 3 септември 2008 г. постъпило такова искане и от председателя на съвета на К. на основание решение на Съвета на К. от 8 август 2008 г. Дисциплинарното производство е образувано с постановление от 15 септември 2008 г. Решението на дисциплинарната комисия на К. е постановено на 22 декември 2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност по ЗЧСИ се погасява с шестмесечна давност от откриване на нарушението (а то се счита за открито от момента, от който органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ - министърът на правосъдието или Съвета на К., е узнал за нарушението), но не по късно от две години от извършването му. Узнаването на нарушението от органа по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ следва да се счита от момента, в който, след извършена проверка, се представят пред органа данни за осъществени дисциплинарни нарушения. Установеният от закона срок е процесуално преклузивен и с изтичането му се преклудира дадената от законодателя възможност при виновно извършени нарушение при изпълнение на служебните задължения от частен съдебен изпълнител, дисциплинарната комисия при К. да му наложи установените в закона дисциплинарни наказания. В разглеждания случай следва да се приеме, че Съветът на К. е узнал за процесните дисциплинарни нарушения в периода 3 юли 2008 г. - 8 август 2008 г., а министърът на правосъдието е узнал за същите в периода 4 юли 2008 г. - 7 август 2008 г. При по-благоприятните за молителката дати - 3 и 4 юли 2008 г. и постановено решение на дисциплинарния състав на 22 декември 2008 г., дисциплинарното наказание е наложено в шестмесечния законов срок. Не може да се сподели виждането на молителката, че дисциплинарното наказание всъщност е наложено с решението на касационния съд, тъй като законът в чл. 69 ЗЧСИ е определил този срок само за разглеждането и решаването на делото от дисциплинарния състав. В този смисъл е и разрешението, дадено в решение № 295 по гр. д. № 1509 за 2009 г. на III ГО. На последно място, неоснователно е искането на молителката, заявено в съдебното заседание от 22 ноември 2010 г. - след постановяване на решение № 280 от 7 юли 2010 г. по настоящото дело, и поддържано в писмените й бележки, за изменение на съдебното решение в частта му за разноските по отношение на присъдения адвокатски хонорар от 700 лева. Молителката прави възражение за прекомерност на присъдените разноски съобразно фактическата и правна сложност на делото. Това искане е сторено след срока. В заседанието по същество пред касационния съд, както и в писмените бележки, нито самата молителка, нито нейния процесуален представител са изразили становище по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което настоящият състав не намира основание да измени решението си в частта му за разноските. Поради постановяването на настоящото допълнително решение молбата за отсрочване на изпълнението по смисъла на чл. 241 ГПК е безпредметна, тъй като решението на ВКС е окончателно. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение