Решение № 434 от 12.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1275/2014 г.

Решение № 434 от 12.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1275/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Лада Паунова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане от осъдения В. П. В. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1151/2013 г. на Районен съд - гр. Пазарджик и внохд № 29/2014 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик. В искането се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се излагат доводи за липса на мотиви на първоинстанционната присъда, понеже съдът не е отговорил на възраженията на защитата във връзка със съставомерността на деянието. Правят се оплаквания за това, че решаващите съдилища са ползвали доказателства, събрани не по реда, предвиден в НПК; че е отказано събиране на доказателства, което е довело до неустановяване на реда, по който е иззета, съхранена и пренесена кръвната проба. Във връзка с оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, се излагат доводи за неправилност на изводите на решаващите съдилища за това, че е реализиран състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК от осъдения, понеже концентрацията на алкохол в кръвната проба на водача не била установена по надлежния ред. В тази връзка се развиват съображения за допуснати нарушения на реда, определен с Наредба № 30/2001 г., свързани с компетентността на лицето, извършило химическото изследване на кръвта, начина на вземане на кръвната проба, начина на транспортиране и съхраняване на пробата, спазването на изискванията и на методологията за изследване на кръвната проба. Искането е за възобновяване на наказателното дело, като бъде отменена присъдата по нохд № 1151/2013 г. на Районен съд - гр. Пазарджик и решението внохд № 29/2014 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик, с което присъдата е потвърдена, и осъденият бъде оправдан, алтернативно - делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и моли същото да бъде оставено без уважение. Осъденият В. П. В., редовно призован, не участва в съдебното заседание и не се представлява пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и само по отношение на част от наведените доводи. С присъда № 288 от 09.12.2013 г., постановена по нохд № 1151/2013 г. по описа на РС - Пазарджик, подсъдимият В. П. В. е признат за виновен в това, че на 21.04.2013 г. в [населено място], на [улица] е управлявал МПС - лек автомобил "марка" с ДК [рег. номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - а именно 1,54 на хиляда, установено по реда на Наредба № 30/27.06.2001 г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК В. В. е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. С решение № 26 от 13.02.2014 г., постановено по внохд № 29/2014 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, присъдата е била потвърдена. Направените в искането за възобновяване оплаквания, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, са основателни. Налице е релевираното от искателя основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, за отмяна на постановения въззивен съдебен акт по реда на възобновяването му. Изложените в искането доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на осъдения, поради липса на мотиви на решението на Окръжния съд, са основателни. Първоинстанционната присъда, с която В. е признат за виновен и осъден по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, е била обжалвана от осъдения и в допълнение към въззивната жалба (озаглавено "писмени бележки") подробно са развити възражения, касаещи пълнотата на доказателствата във връзка с изискуемата несъмнена доказаност на обвинението, както и такива, свързани с преценката за съставомерността на деянието предвид оспорването на възприетото от районния съд спазване на реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, съобразно Наредба № 30/2001 г. След като е бил сезиран с жалба от осъдения, въззивният съд е следвало да изпълни задължението си по чл. 314, ал. 1 от НПК да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. Това изобщо не е сторено от решаващия състав на Пазарджишки окръжен съд. На подробно развитите доводи в писмените бележки, изготвени от защитника, във въззивното решение липсва отговор, като по този начин окръжният съд не е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, когато потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Окръжният съд, вместо да упражни правомощието си за цялостна проверка на атакуваната пред него първоинстанционна присъда и да отговори на аргументацията на защитника в подкрепа на подадената жалба, в решението си се е задоволи само декларативно да заяви, че при постановяване на присъдата са събрани и обсъдени необходимите доказателства и са обсъдени всички доводи във връзка със спазване на реда на Наредба № 30/2001 г. Подборно развитата от въззивния жалбоподател аргументация за твърдяните от него нарушения на реда на вземане, съхраняване и транспортиране на кръвната проба е подмината, като вместо съображения за неоснователност на доводите, от въззивния съд е декларирано, че по несъмнен начин е установено спазването на реда на цитираната наредба. Изложеното сочи на липса на мотиви на въззивния съд, понеже те не отговорят на законовия регламент, установен в чл. 339, ал. 2 от НПК. Липса на мотиви на съдебния акт се констатира не само когато такива липсват изобщо, но и когато те са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд и по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение. По отношение на съдебния акт на въззивния съд липсата на мотиви може да се изрази в липса на конкретен и аргументиран отговор на възраженията на страните срещу правилността на атакуваната присъда, като за страните не е налице възможност да разберат въз основа на какви съображения са отхвърлени доводите им. Очертаното процесуално нарушение несъмнено опорочава постановеното решение и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на своите интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалби или протест, по реда на инстанционната проверка. На следващо място, констатираната липса на мотиви на въззивното решение е пряка последица и от неизпълнението на задължението на въззивния съд да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, включващо и изискването за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Ако беше извършил тази проверка с оглед предписанията на чл. 13 и чл. 14 от НПК и ако беше обсъдил възраженията на жалбоподателя, окръжният съд неминуемо би стигнал до извод за това, че не всички обстоятелства от значение по делото са били изяснени в необходимата пълнота. С оглед на обвинението, за което е внесен обвинителен акт, и преценката за съставомерност на поведението на привлечения към наказателна отговорност В., е било необходимо по несъмнен и категоричен начин да бъде установено спазването на реда, предвиден в Наредба № 30/2001 г., за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС. Това не е сторено в настоящето производство, понеже обстоятелствата, касаещи начина на съхранение и транспортиране до лабораторията в [населено място] на кръвната проба, взета от В. във ФСМП Пазарджик, са останали неизяснени. Положителното установяване, че е бил спазен установения в посочената наредба ред за установяване на алкохолната концентрация в кръвната проба на водача на МПС, е необходимо за преценката на съставомерността на деянието. В случая, събраните по делото доказателства не съставляват достатъчна основа за несъмнени изводи по отношение на спазването на установените в чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 30/2001 г. правила. От показанията на св. К. и приложените по делото писмени доказателства е било установено, че взетите кръвни проби от В. са били предадени на съхранение в метална каса, но дали тези проби са били съхранявани при температура +4 градуса (както предписва чл. 14 от Наредбата) не е било установено. Не са събрани по предвидения в НПК ред и доказателства по отношение на начина на транспортиране на тези проби до оторизираната лаборатория в [населено място] (с оглед спазване на изискванията по чл. 15 от Наредбата). За изясняване на тези обстоятелства, както и на обстоятелствата, свързани с извършените изследвания на кръвната проба в лабораторията, е било необходимо въззивният съд да проведе съдебно следствие, като извърши допълнителен разпит на св. К. по отношение на начина на съхранение на пробите, както и на лицето, на което са били предадени на съхранение, да допусне и проведе разпит на шофьора, транспортирал пробите - А. П., както и да изиска от Специализираната химическа лаборатория към МБАЛ - Пловдив препис от лабораторната книга по чл. 18 от Наредба № 30/2001 г. по отношение на извършените двукратно изследвания на кръвната проба. Като не е събрал доказателства за посочените обстоятелства, окръжният съд е допуснал нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, което нарушение също съставлява основание за възобновяване на производството и отмяна на съдебния акт с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Констатираните нарушения на процесуалните правила не позволяват на настоящия съдебен състав да даде отговор на възраженията в искането, свързани с приложението на материалния закон. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което по силата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК съставлява основание за възобновяване на наказателното дело. Нарушението на процесуалните правила е отстранимо чрез провеждане на ново въззивно производство, включващо събиране на доказателства и тяхната оценка, което налага отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение