Решение № 3798 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 39248 от 25.11.2025 г., постановено по адм. дело № 267/2025 г. Административен съд София - град (АССГ), III отделение, 81 състав, е отхвърлил жалба на „Мувио Лоджистикс“ ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22222523005487-091-001/17.06.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, изменен и потвърден с Решение № 1537/26.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) при Централно управление (ЦУ) на НАП – гр. София, с който на дружеството са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 112 203,95 лева, произтичащи от непризнаване на вътреобщностни доставки (ВОД) към „JOR M.I.KE“ за данъчни периоди м. 02.2021 г., м. 03.2021 г., м. 05.2021 г., м. 06.2021 г., м. 07.2021 г., м. 08.2021 г., м. 09.2021 г., м. 10.2021 г. и м. 11.2021 г., ведно с лихви в размер на 35 988,55 лева. Със съдебното решение в полза на НАП са присъдени разноски по делото в размер на 10 577,70 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Мувио Лоджистикс“ ЕООД, с ЕИК: 121027400, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, [улица], чрез процесуалния му представител адв. Н. Ганев. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на АССГ и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд при задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Н. Иванова, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на „Мувио Лоджистикс“ ЕООД срещу РА № Р-22222523005487-091-001/17.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, изменен и потвърден с Решение № 1537/26.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – гр. София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 112 203,95 лева, произтичащи от непризнаване на ВОД към „JOR M.I.KE“ за данъчни периоди м. 02.2021 г., м. 03.2021 г., м. 05.2021 г., м. 06.2021 г., м. 07.2021 г., м. 08.2021 г., м. 09.2021 г., м. 10.2021 г. и м. 11.2021., ведно с лихви в размер на 35 988,55 лева. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с провеждането на ревизията: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; приобщените доказателства относно компетентността на органите по приходите, издали ЗВР, ЗИЗВР и РА; извършените процесуални действия; представените от ревизираното лице (РЛ) в отговор на ИПДПОЗЛ № Р-22222523005487-040-001/15.09.2023 г.: фактури, ЧМР, писмени потвърждения за получаване на стоките, експедиционни бележки с данни за МПС с рег. № [рег. номер], № [рег. номер] и [рег. номер] и банкови извлечения, както и дадените обяснения; извършените насрещни проверки и изпратените до трети лица ИПДПОТЛ за представяне на документи и обяснения; полученият в резултат на изпратената до компетентните органи на Република Гърция молба за административен обмен на информация отговор; извършената проверка в информационната система на НАП относно данни за трудовата заетост на Й. И. Х.; а също и основанията на органите по приходите да приемат, че липсват достатъчно документи, доказващи реалното осъществяване на ВОД от „Мувио Лоджистикс“ ЕООД към „JOR M.I.KE“, поради което е начислен допълнително ДДС и лихви за забава. Наред с това съдът е възпроизвел в решението си основното и допълнителното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Посочил е, че в хода на съдебното производство е изискана информация от: Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и от Министерство на вътрешните работи (МВР), Главна дирекция „Гранична полиция“. При така установените факти, са изложени мотиви, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, като е преценено, че при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, даващи основание за неговата отмяна. Систематизирани за целите на настоящото изложение, решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, предвид обема им, могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място съдът е посочил относимите правни разпоредби относно ВОД, в това число - кои са необходимите документи съгласно чл. 45 от ППЗДДС за доказване на тяхното извършване, като е цитирал и разпоредбата на чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС за прилагането на освобождаванията по член 138 от Директива 2006/112/ЕО. Посочил е, че превозът на стоки извън страната се подчинява на режима на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. - ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г., като в тази връзка е разгледал основни положения, касаещи съдържанието и правната стойност на необходимия документ за установяването му, а именно - товарителницата. 2. На следващо място съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото се свежда до това дали са налице безспорни доказателства, че между „Мувио Лоджистикс“ ЕООД и гръцкото дружество „JOR M.I.KE“ са осъществени ВОД на стоки по смисъла на чл. 7 от ЗДДС. 3. При съобразяване на приложимата правна рамка и след анализ на фактите по делото съдът е приел, че макар „Мувио Лоджистикс“ ЕООД да е представил изискуемите за доказване на ВОД документи – международни товарителници (ЧМР), експедиционни бележки и потвърдителни писма – предвид несъответствията и противоречията в тях, същите не установявали по несъмнен начин транспортиране на стоките от територията на Република България до територията на Република Гърция. 4. В тази връзка на първо място е прието, че въпреки че вписаният в повечето документи като превозвач „ГТ Релакс Енд Спорт“ ЕООД е собственик на автомобил Renault Master с рег. № [рег. номер] (,сочен като превозно средство в по-голямата част от ЧМР), то според представения от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията отговор – същият не притежава лиценз за автомобилен превоз, като не е представил и документи във връзка с твърденията за извършен за сметка на JOR М.I.КЕ транспорт като: договор за транспортни услуги, фактури за транспорт, издадени на гръцкото дружество, документи за плащания, пътни листове, документи за пътни такси, гориво и други обичайни счетоводни и търговски документи, свързани с извършването на такъв превоз. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че в клетки 23 и 24 в част от ЧМР е положен подпис и/или печат от „JOR M.I.KE“ едновременно като превозвач и като получател, което ведно с факта, че в някои експедиционни бележки са вписани регистрационни номера на други превозни средства, несъответстващи на посочените в ЧМР, хвърляло съмнение върху това кой е действителният превозвач. 5. Прието е, че доказателствената сила на ЧМР допълнително е разколебана от представените в хода както на ревизионното, така и на съдебното производство копия на документи с различно съдържание – в т.ч. - различия в теглото и превозвача на стоките. 6. Предвид изложеното съдът е приел, че констатациите на експерта по назначената ССчЕ за осчетоводяване на процесните ВОД от РЛ и отразяването им във VIES декларации, не са достатъчни да обосноват реално осъществени ВОД от доставчика към гръцкия получател. 7. В заключение, след съвкупна преценка на всички доказателства по делото, съдът е приел, че „Мувио Лоджистикс“ ЕООД не е доказало осъществяването на ВОД, като е участвало в съставянето на документи, неотразяващи реално осъществени факти, поради което не можело да се приеме, че е действало добросъвестно /т. 65 - 66 от решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 48 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело №С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Предвид това първоинстанционният съд е счел за обосновани изводите на приходните органи, че доставките на процесните стоки са извършени на територията на страната, поради което правилно са били обложени със ставка 20 %, като в резултат законосъобразно са установени и допълнителни задължения за ДДС и лихви за забава. 8. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата на „Мувио Лоджистикс“ ЕООД. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Основните оплаквания в касационната жалба на „Мувио Лоджистикс“ ЕООД за неправилност на решението на първоинстанционния съд са поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост. По същество касационният жалбоподател е изложил аргументи, че съдът неправилно е приел, че РЛ няма право да приложи нулевата ставка по чл. 53 от ЗДДС за доставките, извършени към гръцкото дружество, като е въвел прекомерно строги критерии за доказване на ВОД, несъответстващи на принципите на пропорционалност и неутралитет на ДДС. Според касатора този подход противоречи и на практиката на ВАС и СЕС, според която правото на нулева ставка не може да бъде отказано само въз основа на формални пропуски, съмнения или поведение на получателя и превозвача, ако доставчикът е действал добросъвестно и е представил достатъчно доказателства за транспорта. Поддържа още, че дори да се приеме липса на ВОД, приложение намирала разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която данъкът е следвало да се счита включен в договорената цена, а не да се начислява върху нея. На следващо място касаторът изложил доводи, че решаващият съд не е обсъдил в пълнота и мотивирано всички доказателства по делото, включително заключението по назначената ССчЕ, както и че не е извършил правилна преценка на доказателствената стойност на ЧМР и значението на банковите плащания. Навежда се и твърдение за нарушение на служебното начало, тъй като според касатора съдът не е изяснил в пълнота релевантните по спора факти, включително чрез събиране на информация по линия на международния обмен. На последно място се посочва, че решението е и необосновано, тъй като при установена реалност на търговските сделки и отсъствие на категорични доказателства, че стоките не са напуснали страната - съдът е отрекъл единствено транспортния елемент. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: На дружество „Мувио Лоджистикс“ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди м.02 и м.03 на 2021г. и от м.05/2021г. до м.11/2021г. Установено е, че за ревизираните периоди дружеството е декларирало фактури за продажба на захарни изделия и дъвки на обща стойност 752 504,40лв. с получател гръцкото дружество „JOR M.I.KE“. В хода на ревизията са извършени множество процесуални действия за установяване на реалността на декларираните доставки /описани подробно в ревизионния доклад и решението на директора на Д "ОДОП" – София при административното оспорване/. На база на това са изградени констатации в следните насоки: 1. Акцентирано е, че според получената по линия на международния обмен информация от гръцката данъчна администрация, получателят на доставките е липсващ търговец ,т.е. регистрирано за целите на ДДС лице, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да привежда дължимия ДДС на съответния национален орган, поради което приходната администрация е задължена да извърши преценка на всички факти и обстоятелства, за да прецени дали ревизираното дружество е действало добросъвестно и взело всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери,че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама. 2. В тази връзка на първо място е установен механизма на извършване на доставките, произхода на стоката, плащането на доставките, превоза на същата и прочие. 3. Извършен е анализ на представените от дружеството доказателства, свързани с декларираните ВОД, в светлината на изискванията на чл. 45 ППЗДДС относно това, с какви документи следва да бъде извършено доказването на ВОД. 3. Извършен е анализ на представените експедиционни бележки за предаване на въпросните стоки, които бележки според представените ЧМР, би следвало да са подписани от водачите на автомобил Рено Мастер, с ДРН [рег. номер], за който е посочено, че с него е превозвана стоката, но вместо това бележките са подписвани от Й. Х., представляващ JOR М.I.КЕ. Отбелязано е още, че по преписката се съдържат експедиционни бележки, в които са отбелязани други транспортни средства /за които е установено, че не е извършван превоз/, една от бележките е представена в два екземпляра с почти идентично съдържание, изключая посоченото МПС. 4. Отбелязано е още, че по преписката не е представен като доказателство сключен договор за доставка на стоките и кореспонденция, указваща участие на транспортно дружество в получаване на стоките/събрани са и доказателства, че парите за доставките са давани на ръка от шофьорите, като те са ги внасяли по сметка на доставчика/. 5. По отношение на писмените потвърждения е посочено, че в тях липсват част от задължителните реквизити съгласно чл.45 ППЗДДС – името на лицето, предало стоките, като отново вместо водачите на транспортното средство документите са подписани от Й. Х.. 6. На отделен ред е извършен анализ на представените ЧМР /международни товарителници/, като доказателство, удостоверяващо, че стоките са напуснали територията на България и са доставени на получателя. В тази насока са направени констатации, че вписаното за превозвач дружество „ГТ Релакс енд Спорт“ ЕООД не притежава лиценз за международен превоз на стоки, липсва сключен договор за превоз между него и JOR М.I.КЕ, няма издадени фактури към JOR М.I.КЕ за извършени транспортни услуги, не са представени пътни листове и/или други документи за извършени разходи във връзка с превоза. На отделен ред е отбелязано, че предвид представеното свидетелство за регистрация на транспортното средство Рено Мастер относно допустимата товароподемност, е практически невъзможно да бъдат превозени стоки с теглото, посочено в някои от фактурите. 7. При извършена служебна проверка в информационната система на Агенция „Митници“ е установено, че липсват данни въпросния товарен бус Рено Мастер, с ДРН [рег. номер], да е преминавал през ГКПП на Република България. На основание гореизложеното е обоснован извод, че се касае за документално оформени сделки, които фактически не са реализирани между посочените страни; вписаните в товарителниците данни са без достоверни дати и не се потвърждават от трети лица или административни органи; липсва реално извършен превоз между България и Гърция, поради което не е изпълнено едно от основните изисквания за доказване на реално осъществен ВОД, поради което извършените продажби следва да бъдат третирани като извършени на територията на България и за тях се дължи ДДС съгласно чл.86 ЗДДС. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че тези констатации на органа по приходите не са оборени от ревизираното дружество, което носи доказателствената тежест за установяване на факта на извършване на ВОД и като законосъобразен, ревизионният акт следва да бъде потвърден. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и изграден при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. В чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС е посочено, че когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, следва да се представи транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. Първата група оплаквания, развити в касационната жалба, са допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се поддържат доводи, че както приходната администрация, така и първоинстанционния съд, са допуснали такова тълкуване на закона, което изисква от ревизираното лице да докаже резултата от превоза и извършените действия от получателя, което представлява промяна на закона и прехвърляне на непредвидим риск на доставчика, като се игнорира доказателствената стойност на представените редовно оформени документи за превоз и потвърждения за получаване. Според касатора, първоинстанционният съд е въвел достатъчно строги критерии за доказване, които не кореспондират с общоностната и националната съдебна практика, предадено е прекомерно значение на формалната страна, вместо на икономическата реалност. Направените оплаквания са неоснователни. Предвид посоченото по-горе, че в рамките на ревизията е установено, че получателя на доставките е липсващ търговец, т.е. регистрирано за целите на ДДС лице, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да привежда дължимия ДДС на съответния национален орган, поради което приходната администрация е задължена да извърши преценка на всички факти и обстоятелства, за да прецени дали ревизираното дружество е действало добросъвестно и взело всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама. Поради това е нормално и логично, да бъдат положени усилия да бъде установено какви са действителните икономически отношения между страните, предвид констатациите, че анализът на представените доказателства обосновават на извод за наличие на документално оформени сделки, а не реално извършени такива. В този смисъл не могат да бъдат споделени и оплакванията, че решаващият съд е направил неправилно тълкуване на критериите за доказване на транспорта, които са в противоречие с практиката на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз. Установените в хода на ревизията обстоятелства – че дружеството превозвач не притежава лиценз за извършване на международни превози, че вписаното в ЧМР-тата транспортно средство не притежава техническа възможност да превозва товар с тегло, посочено в товарителницата, че липсва подпис на лицето, предало стоките като превозвач, че в някои от експедиционните бележки са вписани като транспортни средства са вписани леки автомобили, които не са извършвали превоз и прочие, не могат да бъдат разглеждани формални нередности или съмнения, поради които се приема, че не е доказано извършване на ВОД. Констатациите в тази насока фактически са установени и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, която е установила съществени разминавания между представените по делото доказателства, и тези, намиращи се в счетоводството на ревизираното лице. Противно на изложеното в касационната жалба / за липса на твърдения за недобросъвестност от страна на „Мувио Лоджистикс“ ЕООД/, в решението на директора на Д „ОДОП“ – София ,а и в първоинстанционното решение, са изложени мотиви, че недобросъвестно на ревизираното дружество в спорните стопански операции се обосновава с начина на плащане – плащанията на доставките са постъпили по банковата сметка на дружеството от името на физически лица /шофьори на транспортното средство, които са имали пълномощно да внасят сумите/, което плащане е различно от нормалните плащанията между търговските субекти, при липса на уговорки за плащания от трето лице и на доказателства за произход на сумите, поради което решаващият орган приема, че ревизираното дружество в качеството си на изпращач по процесните фактури е знаело или не е възможно да не знае, ме участва в сделки с цел избягване на плащане на данъчни задължения, като се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице и не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на оправданите правни очаквания. Като допълнителен аргумент в тази насока може да бъде посочено обстоятелството, че изпращачът е бил наясно,че транспортно средство от типа на соченото в ЧМР-тата, физически не е в състояние да натовари такъв обем стока, каквато е посочено във фактурите. Направеното оплакване, свързано с приложението на чл.67,ал.2 ЗДДС е неоснователно, дори по-скоро недопустимо. От данните по делото е видно, че при проведеното административно оспорване директорът на Д „ОДОП“ – София е уважил възражението на задълженото лице за приложението на чл.67,ал.2 ЗДДС и издаденият ревизионен акт е бил изменен в тази насока с издаденото решение Решение № 1537/26.11.2024 г. Другата основна група оплаквания са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първото оплакване в тази насока е относно това, че в съдебното решение липсват мотиви и непълнота при оценка на доказателствата. Навеждат се доводи, че решаващият съд не е оценил представените международни товарителници /ЧМР/, в резултат на което неправилно е приел, че те не удостоверяват транспортирането на стоките от територията на Република България до територията на друга държава членка. Настоящата съдебна инстанция намира така направените оплаквания за неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил приложимата правна рамка, като е цитирал съответните разпоредби на ЗДДС, ППЗДДС и Конвенцията CMR, след което е подвел към същата установените по делото факти и обстоятелства. Изградените в тази насока изводи са логически обосновани и се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК. Противно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд е извършил внимателен анализ на всички относими към спора доказателства, взети в тяхната съвкупност и по отделно, на база на който е изградил изводи защо приема, че въпросните доказателства не установяват факта на напускане на стоката на територията на Република България като елемент от фактическия състав на вътрешно-общностната доставка. Обстоятелството, че в резултат на този анализ са направени изводи противни на твърденията на жалбоподателя, не прави решението неправилно или непълно. Съдът ясно е посочил кои доказателства от какви пороци страдат, за да не могат да бъдат годно доказателство за установяване на правно относими към спора факти. По-горе в мотивите на настоящето решение са посочени причините, поради които в настоящия процес е извършен по-щателен анализ на всички събрани в хода на ревизията и делото доказателства, поради което не може да бъде споделено оплакването, че при постановяване на решението са нарушени нормалните граници на доказване по такъв тип дела. Настоящата съдебна инстанция не споделя и оплакванията на касатора, свързани с изводите на административния съд относно начина на плащанията по част от доставките. Плащането на каса от страна на физически лица по банковата сметка на доставчика може и да е банково плащане за юридическото лице, но това не е нормален и обичаен начин на разплащане на доставки между търговци от различни държави членки. Косвено фактът на извършване на плащане може да е индикатор за реалността на доставката, но и може да индикатор и за други обстоятелства, в случая в подкрепа на констатациите, че страните са придали на сделките документален вид, без същите в реалност да са извършени. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора относно това, че решаващият съд не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза. Видно от мотивите на съдебното решение /л.478 от първоинстанционното дело/, първоинстанционният съд изрично е посочил, че кредитира заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, като обективни, логични, компетентно изготвени и неоспорени от страните. При изграждане на своите изводи съдът е направил позоваване на тези заключения. Фактът на наличие на стоката при доставчика, заплащането на доставките, счетоводното им отразявано при задълженото лице, са обстоятелства, които не са спорни между страните по делото и които не са посочени като причина за непризнаване на извършването на ВОД. Нещо повече, вещото лице е констатирало и отразило редица неточности в представените доказателства / наличие на повече от един екземпляр от един и същ документ, които имат различие в съществени елементи като тегло на пратката, съдържание на същата, получател, превозвач и прочие/, което е допълнителен аргумент за липса на реално извършени ВОД. Анализът на мотивите на първоинстанционното решение обосновава констатация, че при изграждане на изводите съдът е възприел установеното от експерта при условията на чл. 202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК, поради което не може да бъде споделено оплакването на касатора, че експертизата е сведена до формално доказателство. Направените оплаквания да нарушение на принципа на служебното начало също не могат да бъдат споделени. Принципът на служебното начало е установен с разпоредбата на чл.9 АПК, като по специално по отношение на съда тя създава задължение да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства – ал.3. От данните по делото е видно, че с определение № 1273 от 13.01.2025г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, както и е разпоредил служебно събирането на някои относими по делото доказателства свързани с транспорта на стоките. При условията на чл. 9,ал.3 АПК съдът няма задължение да указва на страната, че сочените и събирани от нея доказателства не установяват твърдените от нея факти, съответно да събира служебно доказателства вместо страната, тъй като това би било нарушение на принципите на безпристрастност и равенство на страните. Най – накрая не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за необоснованост на съдебното решение. По гореизложените мотиви настоящата съдебна инстанция споделя всички изводи на първоинстанционния съд, като ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. След излагане на правната рамка на ВОД и необходимите доказателства за нейното доказване, първоинстанционният съд е направил детайлен анализ на събраните доказателства по делото. В случая намира приложение нормата на чл.45,т.2,б. „а“ ППЗДДС, според която документите за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.)са: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. По отношение на представените от ревизираното дружество експедиционни бележки е установено, че те като предавателни документи би следвало да носят подписа на шофьора на транспортното средство, с което превозва стока, а в случая носят подписа на представляващия получателя на стоката JOR М.I.КЕ, в някои от експедиционните бележки са посочени автомобили, които са собственост на ДФ“Земеделие“ или „ Интерлийз“ АД и с тях не е извършван транспорт. В по-голямата си част ЧМР са подписани за предал стоката и извършил превоза от представляващия получателя на стоката JOR М.I.КЕ, соченият за превозвач „ГТ Релакс енд Спорт“ ЕООД не притежава лиценз за извършване на международен транспорт, няма издаване фактури за извършен транспорт на гръцкото дружество, няма издадени пътни листове и други документи за извършени разходи във връзка с транспорта. Не без значение е и обстоятелството, че според удостоверение за регистрация посоченото транспортно средство Рено Мастер, [рег. номер], има технически допустима максимална маса от 3 500кг., при негова собствена маса от 2005кг., или товароподемност от около 1 500кг., поради което на същото няма как да се натовари количеството, посочено в преобладаващия брой от фактурите. С оглед на това решаващият съд е направил обоснован извод че събраните по делото доказателства не обосновават извод за реалност на ВОД от доставчика към гръцкия получател, тъй като не установяват транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Правилно е посочено, че установените от вещото лице обстоятелства относно счетоводното отразяване на процесните ВОД от ревизираното дружество / на които особено се акцентира в касационната жалба/, не са елемент от фактическия състав на ВОД. Обоснован в случая е и изводът, че стоките са реализирани на територията на страната и неправилно е приложена нулева ставка на ДДС, поради което законосъобразно при условията на чл.86 ЗДДС е начислен дължимия ДДС и лихви за забава. Като правилно и законосъобразно, решението на Административен съд – София град следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. При този изход на процеса на осн.чл.161,ал.1 ДОПК дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д "ОДОП" – София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер общо на 100евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,