Решение № 9833 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13339/2019 г.

Решение № 9833 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13339/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от П. Запрянов, от [населено място], чрез пълномощника му адв Б. Бойчев от АК – Хасково, от Комисията за защита на личните данни гр. София, чрез пълномощник, срещу решение № 4407/27.06.2019 г. постановено по адм. дело № 3060/2019 г. от Административен съд София-град и по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни гр. София срещу решение № 5354/12.08.2019 г., постановено по реда на чл. 175 АПК по същото дело. Касаторът Запрянов обжалва съдебния акт в отхвърлителната му част и в частта, с която е осъден да заплати в полза на НС на РБ съдебни разноски, като излага доводи за недопустимост, алтернативно – неправилност на съдебния акт. Иска неговата отмяна и присъждане на понесените в административното и съдебно производство разноски. Комисията за защита на личните данни обжалва решение № 4407/27.06.2019 г. в отменителната му част и допълнително постановеното решение № 5354/12.08.2019 г. с доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Народното събрание на Република България, чрез пълномощника представя писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на касационната жалба на П. Запрянов и моли съда да остави в сила обжалваното решение в отхвърлителната му част. Ответната страна - Административен съд Хасково не е взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на КЗЛД и за частична основателност на касационната жалба на П. Запрянов като предлага обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решението на КЗЛД и преписката да се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Настоящата инстанция, като взе предвид възраженията и доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. По съществото на правния спор се установява следното: Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба рег. № ППН-01-233/13.04.2018 г., подадена от П. Запрянов срещу Държавен вестник за неправомерно разпространение на личните му данни, публикувайки, по реда на чл. 181 АПК, в бр. 4/2016 г., трите му имена и местожителството му, с което е допуснато нарушение по смисъла на чл. 23, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД вр. чл. 181, ал. 1 АПК, "установимо по реда на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД". Поискал е да бъде установено нарушението и да бъде наложена санкция "... на ответника с цел преустановяване на тази порочна практика". Сезираната комисия, основавайки се на служебното начало и на задължението да събере относимите за решаване на спора доказателства, е изискала становище от НС на РБ и от АС – Хасково, след което е постановила решение № ППН-01-233/04.12.2018 г., с което е оставила без уважение, като неоснователна, жалба с рег. № ППН-01-233/13.04.2018 г., подадена от П. Запрянов, "... предвид установеното спазване на нормативно установеното задължение, съобразно установеното с разпоредбата на чл. 6, § 1, б. "в" от Регламент /ЕС/ 2016/679 от страна на Административен съд – Хасково и съобразяване на принципите, регламентирани в разпоредбата на чл. 5, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, свързани с обработване на лични данни от страна на Народното събрание" и е уважила искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. П. Запрянов е оспорил това решение пред съда с жалба, която "... е с характер на установителен иск по чл. 128, ал. 2 АПК вр. чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД" и с твърдения за неговата нищожност; недопустимост на административното производство; неправилно конституиране на АС – Хасково, срещу когото той не е подавал жалба; нарушение на материалния закон – чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД и чл. 143 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Поискал е обезсилване или отмяна на решение № ППН-01-233/04.12.2018 г. /на КЗЛД/ и постановяване на друго, с което "... да обявите жалба № ППН-01-233/13.04.2018 г. по описа на КЗЛД за основателна. ". В придружаващото административната преписка писмо, Комисията за защита на личните данни, в изпълнение на задълженията си по чл. 152, ал. 3 АПК е посочила страните, участвали в административното производство, а именно: П. Запрянов – в качеството му на жалбоподател; Народното събрание на РБ и Административен съд Хасково – ответни страни. С разпореждане от 30.04.2019 г. съдът е конституирал страните в процеса: П. Запрянов –жалбоподател; КЗЛД – ответник по жалбата; Народното събрание на РБ и Административен съд Хасково – заинтересовани страни в процеса. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил решение № ППН-01-233/04.12.2018 г. на КЗЛД в частта, с която е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата с рег. № ППН-01-233/13.04.2018 г., подадена от П. Запрянов срещу Административен съд Хасково и в частта, с която е уважено искането за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на Народното събрание в размер на 150 лв.; Отхвърлил е жалбата на П. Запрянов срещу решение № ППН-01-233/04.12.2018 г. на КЗЛД в частта, с която е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата му с рег. № ППН-01-233/13.04.2018 г. срещу Народното събрание и в частта, с която е уважено искането за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на Народното събрание в размер на 150 лв.; Осъдил е КЗЛД да заплати на П. Запрянов съдебни разноски в размер на 310 лв.; Осъдил е П. Запрянов да заплати на Народното събрание съдебни разноски в размер на 200 лв. За да мотивира този правен резултат е приел, че жалбата е процесуално допустима и насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по силата на изричната разпоредба на чл. 38, ал. 7 ЗЗЛД /съгласно редакцията на текста обн. ДВ, бр. 17/2019 г. /; в кръга на правомощията на органа по ЗЗЛД; в предписаната от закона форма; при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение приложението на материалния закон съдът е направил извод за неоснователност на оспорването по отношение действията на НС на РБ, извършени в изпълнение на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 АПК и чл. 10, ал. 4 от Закона за Държавен вестник, като обработващ, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД, лични данни доколкото е извършвал това от името и за сметка на администратора на лични данни – Административен съд Хасково. Въз основа на това е приел, че решението на КЗЛД в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. Запрянов срещу НС на РБ е правилно и законосъобразно. За незаконосъобразно е приел това решение в частта, с която са присъдени разноски в полза на НС на РБ, тъй като такива не се предвиждат нито в специалния закон – ЗЗЛД, нито в общия – АПК, поради което е отменил решението в тази част. Предвид уточнението на жалбоподателя, че жалбата му до КЗЛД не е била насочена срещу АС–Хасково, съдът е счел, че следва да отмени оспорвания акт в тази му част. Позовал се е и на разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., задължителен за страните-членки по силата на чл. 288, § 2 от ДФЕС, съгласно който /евентуалните/ претенции на Запрянов по отношение АС – Хасково са извън компетентността на КЗЛД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е релевантните за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи, които се споделят изцяло. Неоснователни са оплакванията на П. Запрянов за недопустимост на административното производство и административния акт поради просрочие на жалбата. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД / в редакцията на текста отпреди изменението обн. ДВ, бр. 17/2019 г. / и § 44, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЗЛД: "При нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. ". В конкретния случай КЗЛД е била сезирана с жалба, депозирана на 13.04.2018 г., поради което петгодишния срок от публикацията в ДВ, бр. 4/2016 г. на обявлението на АС – Хасково по реда на чл. 181 АПК не е изтекъл. Законово необорима фикция е, че за обявлението в ДВ е узнато в деня на обнародването. Основателно касаторите възразяват, че НС на РБ в конкретния случай е действал в качеството на администратор на лични данни, а не обработващ такива. Обработването е необходимо за нормативно установено задължение на администратора на лични данни, а именно задължението на НС на РБ да публикува съобщението за оспорването /от Запрянов/ на подзаконов нормативен акт по реда на чл. 188 АПК вр. чл. 181, ал. 1 АПК, в Държавен вестник. Въпреки, че в чл. 181, ал. 1 АПК е посочено, че е задължително съобщаването в Държавен вестник на оспорения акт или негова част и номера на делото, без да се споменават данни на оспорващия, настоящата инстанция намира, че публикуването на трите имена на оспорващия /без други данни, които да дават възможност за пълната му индентификация - ЕГН или адрес – съдебен, постоянен или настоящ/ е необходимо, за да се индивидуализира оспорването и да се даде възможност на лицата по чл. 182, ал. 2 и ал. 3 АПК да подадат молби за встъпване като страни по делото. Това е така, защото тези лица могат да издирят делото, по което желаят да участват, по два начина - по номера на делото или по трите имена на оспорващия, предвид водените в съда книжа. Отделно от това, публикуването само на трите имена и град, в който живее лицето, са недостатъчни за индивидуализацията му съгласно трайната съдебна практика по прилагане на ЗЗЛД. Особеностите на именната конфигурация на Запрянов и липсата на друго такова лице със същите именни данни в Национална база данни "Население" не сочат на допуснато нарушение от страна на администратора на лични данни, който ги е обработил в съответствие с целите по чл. 2, ал. 2 /отм. 2019 ЗЗЛД и правата на физическото лице не са нарушени при обработването на личните му данни от НС на РБ. В този смисъл администраторът на лични данни – НС на РБ не е допуснал твърдяното нарушение на чл. 23, ал. 1 /отм. 2019 г. / ЗЗЛД, тъй като не е налице нито една от изброените хипотези в този текст - и в частност неправомерен достъп и разпространение на лични данни. От друга страна АС – Хасково, също в качеството на администратор на лични данни, е обработил личните данни на Запрянов, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД /отм. 2019 г. /, като обработването е необходимо за нормативно установеното задължение на администратора на лични данни - да съобщи оспорването от Запрянов на подзаконов нормативен акт по реда на чл. 188 АПК вр. чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК в ДВ, чрез поставяне на копие от обявлението на определеното за това място в съда и публикуване в Интернет страницата му. Налице е същата необходимост - да се индивидуализира оспорването и да се даде възможност на лицата по чл. 182, ал. 2 и ал. 3 АПК да подадат молби за встъпване като страни по делото. Затова в мотивите на акта си обосновано и законосъобразно КЗЛД е приела, че АС Хасково не е нарушил правата на физическото лице при обработването на личните му данни. В тази връзка обосновано съдът се е позовал на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни поражда правно действие и следва да бъде съобразен от националните съдилища при постановяване на актовете им. Следва да бъде допълнено, че в съображение 20 от преамбюла на Регламента е посочено: " Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните задължения, включително вземането на решения..... ". В раздел 5, член 23 "Ограничения" от цитирания регламент изрично е посочено, че в правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12 - 22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12 - 22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:... е) защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства". Съгласно разпоредбата на чл. 181 АПК, чието систематично място е в раздел втори на Глава десета, оспорването на общи административни актове се съобщава по реда на чл. 181, ал. 1 АПК, чрез обявление в Държавен вестник. Същата разпоредба е приложима и при оспорването на нормативните актове по силата на чл. 188 АПК. Цитираните разпоредби са част от процедурата по оспорването на общите и нормативни административни актове и поради това в тези случаи съдилищата действат в изпълнение на своите съдебни функции. Поради това правата на гражданите, участващи в съдебни производства следва да бъдат ограничени и съобразени със същността на това съдебно производство. Налице е необходима пропорционална мярка, тъй като в противен случай ще бъде осуетено съдебното производство и жалбоподателят не би могъл да получи търсената от него съдебна защита. П. Запрянов е лице, чиито лични данни са предоставени на ДВ с цел провеждане на съдебното производство и приключването му със съдебен акт, каквото искане е направил самия оспорващ. Поради това по отношение на него ще важи ограничението за забрана за предоставяне на личните му данни. Решението на първоинстанционния съд е правилно в частта за недължимост на разноски в административното производство. Разноски в административното производство се дължат само и единствено, когато законът урежда въпроса. В случая в специалния закон – ЗЗЛД – въпросът с разноските в административното производство не е уреден, поради което такива не е следвало да бъдат присъдени. А доводите на КЗЛД в този смисъл не следва да се обсъждат поради отсъствие на правен интерес от обжалването на решението на съда в тази му част. Активно легитимирана да обжалва акта на съда в тази му част е само засегнатата от акта на съда страна – НС на РБ. При този изход на правния спор разноски разноски на касаторите не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,