Решение № 200 от 2.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 976/2015 г.

Решение № 200 от 2.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 976/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационните жалби на Н. Д. и на Национална здравно - осигурителна каса /НЗОК/ срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. № 1497/14 г. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение в обжалваните съответно отхвърлителна и уважителна част за исковете по чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Жалбоподателят НЗОК поддържа жалбата си и моли въззивното решение да бъде отменено. Жалбоподателят Н. Д. не изразява становище в това производство. ВКС на РБ, като разгледа жалбите, намира следното: С обжалваното въззивно решение са разгледани искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Ищците претендират да се признае съответно дискриминация по признак увреждане по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. и основана на свързаност дискриминация по признак лично положение по чл. 4, вр. с § 1, т. 9 от ЗЗдискр., поради отказа на Р. - Варна да предостави на първия ищец, чрез втория - като негов пълномощник, персонален код за достъп до здравно досие, предвиден в правилата за издаване на У. по персонализираната система на касата, действали в периода 15.04.13 -7.06.13 г. Поискали са да им се присъдят и обезщетения за неимуществени вреди по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. Както е посочено в определението за допускане на обжалването, съдебната практика приема, че НЗОК е държавен орган, на когото и чрез съответните териториални поделения - Р., са възложени властнически правомощия във връзка с регулирането на обществените отношения по здравното осигуряване на населението и провеждането на държавната политика в тази област, в изпълнение на които правомощия НЗОК - съответно Р. - извършват административна дейност. Ето защо, макар НЗОК да не е сред органите на държавна власт, осъществяващи изпълнителната власт в нормативния или законовия смисъл на това правно понятие, тя е държавен орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулиращ обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване на населението./ р. по адм. д. № 1118/11 г. на ВАС, трето отд./. В цитираната в определението за допускане на обжалването трайна практика на ВКС, за подсъдността на исковете по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. се приема следното: Разграничителен критерий от кой съд следва да се разглеждат исковете (граждански или административен), е от чии действия, според твърдението на ищеца, е причинено дискриминационно третиране, съответно произтичат вредите. В случаите, когато дискриминационни действия или бездействия са на органи, осъществяващи държавна власт, исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр. са от компетентността на съответния административен съд. Общите граждански съдилища разглеждат исковете за установяване на дискриминация и за обезщетяване на вредите от същата, при отношения на равнопоставеност между насрещните страни. /р. по гр. д. № 6376/13 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 3198/13 г. на трето г. о., р. по гр. д. № 1290/11 г. на трето г. о., р. по гр. д. № 6307/14 г. на трето г. о. и др./. В същия смисъл е и цитираната в изброените решения на ВКС практика на петчленните състави на ВКС и ВАС по спорове за подсъдност по чл. 135, ал. 4 АПК, както и указанията в т. 4 на Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС № 2/19.05.15 г. Постановените по предявените по настоящото дело искове с пр. осн. чл. 71, ал. 1 ЗЗдискр. от общите съдилища - районен и окръжен - решения са недопустими и следва да се обезсилят. Делото следва да се прекрати пред общия съд и да се изпрати за разглеждане от административен съд Варна. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение