Решение № 2267 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2014 г.

Решение № 2267 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директор на Дирекция "Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността" /ФСДУС/ Община Две могили, област Русе, срещу решение № 8 от 08.05.2014 г. по адм. д. № 466/2013 г. на Административен съд Русе, с което е отменен по жалба на Община Борово, Акт за установяване на публично вземане по декларация № 852 от 26.09.2013 г., издаден от главен специалист "МДТ" при Община Две могили, потвърден с Решение № 10 (без дата) на Директора на Дирекция "ФСДУС" при Община Две могили, с който е установено публично вземане по декларация за такса битови отпадъци I-ва вноска 2013 г. в общ размер на 229,47 лв. за главница и лихва за недвижим имот, находящ се в с. Бъзовец, УПИ - 7, кв. 60 по плана на с. Бъзовец. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния му представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложеното в мотивите на съдебното решение, че с акта за установяване на публично вземане по декларация (АУПВД) неправилно е определен данъчния субект предвид чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 64 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), сочи, че това обстоятелство не е било оспорено от община Борово. Счита, че след като този въпрос не бил предмет на обжалване по административен ред, съдът няма право да се произнася по него. Излага, че неправилно съдът е приел, че е допуснато нарушение на материалния закон от страна на данъчния орган при община Две могили. В мотивите на решението се твърди, че за 2013 г. в наредбата на общинския съвет не е бил предвиден ред за освобождаване от такса битови отпадъци (ТБО). В заключителната разпоредба на Наредба № 5, приета с решение № 298 от 21.12.2012 г. е посочено, че разпоредбите на наредбата важат и за 2013 г. В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 5 е посочено, че от такса сметосъбиране и сметоизвозване се освобождават лицата собственици или ползватели на незастроени поземлени имоти, които са подали декларация, че няма да ползват имота през следващата година. Прави искане жалбата му да бъде уважена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Община Борово представя писмена защита, излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага копие от акт за общинска собственост № 919/31.03.2010 г., със забележка от 28.11.2014 г. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че в процесния случай имотът предмет на оспорения АУПВД е публична общинска собственост на Община Борово, с предоставено през 2000 г. със заповед право на безвъзмездно управление на Дома за деца лишени от родителски грижи - с. Брестовица. По делото не се релевират доводи и доказателства, че така предоставеното право на безвъзмездно управление е било изменено или прекратено след настъпилото преобразуване по силата на § 8, ал. 1 и ал. 5 ПРЗ към ЗИД на ЗНП (ДВ, бр. 105/2006 г.), като изготвената справка от Община Борово, която е собственик на имота, с посочване, че имота е включен в баланса на ДДЛРГ, води до извода, че имотът продължава да е предоставен за безвъзмездно управление на дома, в качеството му на звено на общинска бюджетна издръжка. Този релевантен за спора факт се доказва от обстоятелството, че директорът на дома е подал молба-декларация на 16.10.12 г., в която е декларирал, че недвижимият имот няма да се ползва през цялата 2013 г.; той е инициирал закриването на партидите на ел. енергия и ВиК услуги за имота преди 2013 г. Управлението на имота от ДДЛРГ, по смисъла на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, се установява и от обстоятелството, че от бюджета на дома са заплатени дължимите ТБО за периода преди 2013 г., по данните от разпита на директора на дома. Не е спорно, че ДДЛРГ с. Брестовица представлява звено на общинска бюджетна издръжка към Община Борово. От анализа на тези факти, установени от събраните по делото доказателства и при съобразяване на приложимата правна уредба на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 64, ал. 1 ЗМДТ е направен извод, че по отношение на процесния УПИ - VII, в кв. 60 по плана на с. Бъзовец данъчно задълженото лице за местна такса за битови отпадъци е ДДЛРГ "Св. Иван Рилски" с. Брестовица, независимо, че имотът е публична общинска собственост. Към момента на постановяване на оспорения акт, с който са определени публични общински вземания за ТБО по данни от декларация е в сила нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), която не е съобразена както от органа по приходите, така и от решаващия орган. Поради това оспореният АУПВ по декларация № 852/26.09.2013 г. е в противоречие с материалния закон, тъй като е издаден срещу ненадлежен адресат - Община Борово, която в конкретната хипотеза няма качеството на данъчно задължено лице за задължението за ТБО за УПИ - 7 в кв. 60 по плана на с. Бъзовец. Съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, тези лица за задължени за заплащането и на таксата за битови отпадъци за тези имоти. В настоящия случай по делото не се спори, че със заповед № РД-09-465 от 04.08.2000 г. на министъра на образованието и науката, на основание чл. 8, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, държавен недвижим имот, находящ се в с. Бъзовец, включващ и процесния урегулиран поземлен имот VII в кв. 60 по регулационния план на с. Бъзовец е предоставен безвъзмездно за управление на Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ) - с. Брестовица. Съгласно § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към ЗИД на ЗНП (обн., ДВ бр. 105 от 2006 г.), считано от 01.01.2007 г. домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа са преобразувани от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират. Видно от § 8, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗНП, домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях. В представения по делото акт за публична общинска собственост (АПОС) за процесния УПИ VII в кв. 60, с. Бъзовец също е отразено, че върху имота са предоставени права за управление на кмета на община Борово съгласно чл. 12, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Видно от посочената разпоредба, имотите и вещите - общинска собственост, които не са предоставени за управление на други лица, се управляват от кмета на общината. С преобразуването на домовете предоставените им за управление имоти и вещи - публична държавна собственост, стават публична общинска собственост на съответната община, на територията, на която се намират (пар. 8, ал. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗНП). Същевременно с представеното в настоящото производство копие от АПОС № 919 е извършена поправка, че съгласно заповед № РД-09-465/04.08.2000 г. на МОН имотът е предоставен за безвъзмезно управление на ДОВДЛРГ - с. Брестовица, заедно с изградените в него сгради. Следва да се установи кое записване е правилно. За да се установи дали е налице изключението по чл. 11, ал. 5 от ЗОС, имотът да е предоставен в управление на друго лице, не е изяснено дали ДОВДЛРГ, като специализирана институция за предоставяне на социални услуги, финансирана като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намира, е самостоятелно юридическо лице. Съгласно § 8, ал. 4 активите, пасивите, другите права и задължения, както и архивът на обслужващите звена по ал. 1 се поемат от съответните специализирани институции за предоставяне на социални услуги. В случая по делото са събрани доказателства за реалното предоставяне на услугите. Събрани са и доказателства за отчетната стойност и данъчната оценка на имота, но от съда не са изложени правни изводи досежно определения с акта размер на ТБО. Това препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, седмо отделение